понеделник, 27 май 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    9008 прочитания

    Веригата се развива, без да нося финансов риск и да инвестирам във всяко заведение

    Ангел Стоянов, собственик на верига „Дон Домат”
    18 ноември 2010, 05:51 a+ a- a

    "Дон Домат" съществува повече от 10 години. Веригата има 10 заведения, шест от които са франчайз. Компанията предава на франчайзополучателя система за цялостно изграждане и управление на заведението. Подкрепата на франчайзодателя започва още при избора на място, след това  проектиране на ресторанта, изграждане, наемане на служители, обучение - както на служителите, така и на мениджмънта. Дон Домат предоставя на своя франчайз партньор и собствен софтуер, който е разработен през годините, усъвършенстван и пригоден за всички нужди на ресторанта. Срокът за възвръщане на инвестицията е до 2 години. Франчайзът на Дон Домат е предназначен както за големи компании, така и за предприемачи, които желаят да развият този бизнес като свой собствен.

    Г-н Ангелов, кога отворихте първото заведение „Дон Домат”?

    Преди 11 години отворихме първия ресторант от веригата. Беше малко като на шега или по-скоро като хоби. Обичахме да готвим, а аз лично и да се занимавам с интериор. В този бизнес видях  тези предизвикателства на едно място. Отворихме първият ресторант, след това втори, трети. Когато продадохме първия франчайз, имахме четири собствени заведения.

    Как решихте да предоставяте франчайз?
    Идеята се роди някъде около третия ресторант. Решихме, че по-нататъшното разширяване на бизнеса е добре да стане под формата на франчайз, тъй като инвестицията в един ресторант е голяма, управлението не е лесна работа и повече от три-четири заведения се управляват много трудно.
    Как е решил Ангел Стоянов да предоставя франчайз и как избира партньорите си?

    Това се оказа добра формула, защото по този начин веригата се разраства по-лесно. В момента имаме 10 заведения, шест от които са франчайз.

    Как избирате хората, с които ще работите? Например първият ви франчайзополучател?
    В интерес на истината, клиентите не са чак толкова много. За това за мен най-важното е човек да има желание за тази работа и след като разбере какви финансови тежести ще понесе и колко време ще му отнеме. Не всички са добре запознати какво точно е франчайз и си представят нещата по различен начин. Някои мислят, че е достатъчно да инвестират, а други, че само ще управляват. Освен желание, разбира се, трябва да съм сигурен, че могат да се справят. Защото са идвали хора, за които съм бил вътрешно убеден, че няма да успеят. Това най-вече са хора без предприемачески опит, които до този момент са работили само на заплата. Има опасност да не могат да издържат на напрежението, което е голямо както в началото покрай изграждането на заведението, така и след това – при управлението.

    Предпочитате хора с опит в бизнеса?
    Да, би било добре да имат предприемачески опит, но не и в ресторантския бизнес. Това го пише и в букварите за франчайз. Ние следваме същата философия и в подбора на персонала, защото иначе се сблъскваш с тяхната вътрешна съпротива. Говоря за готвачи, салатари, пицари, бармани. Ако вземеш в заведението си велик готвач от петзвезден хотел, той ще започне да прилага своите виждания, защото „там” са го правили така. Ние предпочитаме сами да обучим хората си на това, което очакваме от тях.

    Не изпитвате ли ревност,  че друг ще управлява марката, която вие сам сте изградили? Защото сигурно имате колебания дали ще се справят така добре, както вие самият?
    Колебания има, но не и ревност. Всяко заведение "ДонДомат", което се открива, го приемам за моя рожба, нищо, че друг инвестира и го стопанисва.
    Случва ли се партньорите да излязат от рамките и как се извършва контрола?

    Съмнения обаче винаги има. Но има и начини да се контролираме и коригираме. Естествено по  приятелски и колегиален начин.

    Случва ли се партньорите ви да излизат от рамките?
    Случва се. Най-често се променя някоя рецепта, начин на издаване на дадено ястие. Или имаме търкания на тема доставчици. Например в един ресторант са убедени, че са намерили най-добрият доставчик на тирамису, а в друг не са на същото мнение. Аз трябва да намеря компромис, така че всички да сме щастливи и никой да не се чувства ощетен. В тази посока полагам много усилия - как да намеря относително демократичен начин да решаваме такива въпроси.  В никакъв случай не искам в 100% от казусите да се налагам. Все пак всички сме на една лодка и имаме интерес да вземаме най-добрите решения.

    За доставчиците е ясно, че трябва да обсъдите евентуална промяна, но как разбирате, че дадена рецепта не се спазва?
    Правим проверки на място. Отиваме и хапваме в заведението, което също е работа. Най-добрият инструмент обаче е чрез тайни клиенти, защото съществува вероятността мен да ме познаят и да ми сготвят нещата както трябва, а на другите клиенти - не. Тайните клиенти попълват анкетни карти, носят снимки, ако се налага. Следят не само как изглежда ястието, но и за хигиената, обслужването, интериора и т.н. Така ние знаем дали партньорът ни си изпълнява задълженията или не.

    Каква е необходимата първоначална инвестиция?
    Изграждането на един ресторант изисква голяма инвестиция. Малко вероятно е да излезе под  100 000 лева. Трябва да попаднеш на ресторант, който се отдава под наем със същата визия. Да съвпадат масите, столовете, кухнята и да не се налага да се купуват. Това обаче рядко се случва и инвестицията в един ресторант е около 100 000 евро. Изключително важен е и подборът на помещението, защото огромна част от инвестицията е трайно свързана с него. Не е като магазин. Магазинът може да го преместиш, ако не върви добре.

    Вие помагате ли в процеса на изграждането на заведението?

    Ние се ангажираме в целия процес на подготовката.  Първият важен момент е именно изборът на място и най-вече сключването на договор, който да гарантира дългосрочен бизнес. Не бих препоръчал на никого да подписва договор за по-малко от 10 години.
    Каква е необходимата инвестиция и как се определят месечните такси?

    След това участваме в подготовката на целия бизнес – изготвянето на интериорно решение, идейният проект, обучението на персонала, внедряването на софтуера. Подготвяме и самия мениджър как да ръководи бизнеса и да работи с хора, което е доста специфично.

    Как се определя месечната такса?

    При повечето франчайзи месечната такса е твърд процент. Например 4% и не зависи от резултатите. Тогава рискът е изцяло за франайзополучателя, защото ако обектът не работи добре, оборите са по-ниски и печалбите падат драстично. Тогава дори и 4% биха били несправедливо заплащане. Ние сме подходили по различен начин. Процентът зависи от оборота. Например преценили сме, че заведението ще прави 100 000 лева оборот и в този случай получаваме максималния процент. Ако обаче тези най- добри очаквания не се оправдаят, процентът, който получаваме намалява, и стига до нула, ако заведението определено работи под очакванията ни. Целта ни е да не натоварваме клиента с ежемесечни вноски, ако бизнесът не работи достатъчно добре.

    Кои са най-големите предимства за вас при този бизнес модел?
    От моя гледна точка най-големите предимства са, че веригата се развива, без аз да нося финансов риск и да инвестирам във всяко заведение. Това е моето най-голямо преимущество. От там следват само преимущества за франчайзополучателя. За тях също намалява рискът. Ако някой тръгне сам да прави заведение, може да сгреши с подбора на място, с подписването на договора, с визията, в купуването на прекалено скъпи интериорни решения, обучението на персонала. Това е другото голямо преимущество - в много голяма степен минимизираме първоначалната инвестиция.  Най-същественото, разбира се, е, че намаляваме рискът заведението да не тръгне, което е основната цел – да ползват не само нашия опит, но и нашата марка.

    От ваша гледна точка кой е най-големият недостатък?
    Най-големият недостатък е, че влизаш в сложни отношения.  Всеки човек има собствени разбирания и е необходимо да се нагодим помежду си, за да работим.

    За да си предприемач, трябва да си амбициозен, способен да поемаш рискове. Могат ли този тип хора да спазват правилата?
    Да, могат. В повечето случаи им е ясно, че трябва да работим за името на веригата и че действително бизнесът ни е съвместен. В това отношение няма проблем, въпросът е, че всеки има собствено схващане кое е правилното.

    Какви са вашите планове? Къде се виждате след една година?
    В София името ни е известно и отварянето на още едно или две заведения определено ще е успех. По-голям успех за мен обаче ще е да направим заведение някъде в провинцията, а някой ден и извън страната. Защо не?

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 6 часа
    Китай ще подпомага производството на чипове с $47,5 млрд.
    Една от основните области, върху които ще се фокусира третата фаза на фонда, е оборудването за производство на чипове
    преди 12 часа
    Paysera България дебютира на ВЕАМ пазара на БФБ
    Компанията за дигитални платежни услуги планира да увеличи капитала си с 2 млн. лв.
    преди 13 часа
    Standard & Poor's потвърди рейтинга на България и стабилна перспектива
    Агенцията прогнозираприемане в еврозоната най-късно началото на 2026 г. и ръст малко под 3% за периода 2025-2027 г.
    23 май 2024, 15:30
    Eldrive започва да изгражда собствени зарядни паркове за електромобили
    Освен зарядните станции в парковете ще има кафенета и магазини
    23 май 2024, 13:52
    „Смарт Органик“ вече се търгува на основния базар на БФБ
    Тя е първата компания, преминала от малкия пазар beam на основния Standard на Борсата