Според анализ на UniCredit политиката на мнонетарно разхлабване ще продължи и през 2017
Кристофор Павлов, Главен икономист на UniCredit Bulbank
Във връзка с решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да понижи допълнително лихвите, UnicRedit Bulbank публикува доклад на своя главен икономист Кристофор Павлов, който обяснява как този ход ще се отрази на финансовите пазари, на банките и на крайните потребители на финансови услуги.
Според него възможностите за по-нататъшно използване на този инструмент за монетарно разхлабване не са големи. Причината е, че ако ЕЦБ продължи по пътя на въвеждането на още по-дълбоко отрицателни лихви по свръхрезервите, не е далече моментът, когато отрицателните ефекти от използването на този инструмент ще започнат да превишават положителните.
По отношение на паричните пазари, до този момент ефектът от отрицателните лихви върху търгуваните обеми ( които са много ниски поради евтината и изобилна ликвидност, създавана от централните банки) е незначителен. В еврозоната и Швейцария лихвите на паричния пазар следват промените в депозитната лихва на централната банка в на практика идентични пропорции. За да избегнат негативните последици за приходите си, банките в еврозоната се опитват да увеличават срочността на търгуваните депозити на паричния пазар или да ги насочват към по-рискови клиенти. Това е добра новина за ЕЦБ, защото означава, че политиката на отрицателни депозитни лихви постига целите си. Освен това някои периферни за еврозоната пазари (които продължават да се характеризират с големи нужди от външно финансиране) също печелят, защото до тях достига повече и по-евтина ликвидност, създавана от ЕЦБ.
В същото време институционални и договорни ограничения пречат на отрицателните лихви по свръхрезервите да се пренасят върху лихвите за крайните клиенти на банките по депозитите и кредитите, в същата степен, в която това е възможно за положителните лихви.
Засега умерено негативните депозитни лихви на централните банки не водят до отрицателни лихви по кредити за крайни клиенти. Причината за това е, че рисковите премии, дори за най-ниско рисковите клиенти, остават по-големи от степента, в която лихвите на паричните пазари са в отрицателна територия. Някои съществуващи договори в еврозоната имат клаузи, въвеждащи под за лихвите, който не позволява отрицателни лихви. Част от новите договори са обвързани с въвеждането на под за крайната лихва, плащана от клиента, която е фиксирана на нивото на лихвата в момента на отпускане на кредита. Така дори лихвите, определяни на паричните пазари, да продължат да намаляват още в резултат на действията на централните банки, това няма да доведе до промяна на лихвите за крайните клиенти.
В Швейцария, например, за да компенсират загубата на доход от ипотечните си кредити с плаваща лихва, банките са увеличили лихвите по ипотечните кредити с фиксирана лихва. Общият извод е, че за да защитят приходите си, банките в различните страни прилагат различни практики. Различията продължават и дори се усилват на ниво банки, видове кредити и клиенти. Това увеличава сегментацията на пазара, което е лоша новина за ЕЦБ, защото започва да пречи в нарастваща степен на пренасянето на лихвите, определяни от централните банки към реалната икономика. Така наличието на институционални и договорни ограничения, които са извън контрола на ЕЦБ, започват да ограничават ефекта от политиката на отрицателни депозитни лихви върху реалната икономика.
При депозитите различията са дори още по-големи. Първоначално е имало известна несигурност как ще се третират депозитите на едро (депозити на банки, големи корпоративни клиенти и институционални инвеститори, като пенсионни фондове, застрахователни дружества и взаимни фондове). Сега вече разходите на банките от отрицателните лихви по свръхрезервите се прехвърлят на собствениците на депозити на едро под формата на негативни лихви. Разбира се, и тук това е само частично, защото по аналогия на начина, по който се третират търговските банки от централните банки, и тук има стъпаловиден подход - до определена сума лихвата е нулева или дори положителна и едва след това става отрицателна.
Основното изключение са депозитите на дребно. Банките не желаят да прехвърлят отрицателните лихви по операциите си с централната банка върху тази група клиенти, защото се опасяват от изтегляне на депозити. Някои икономисти твърдят, че леко отрицателни лихви по депозитите на дребно са възможни, защото алтернативата (да се държат пари кеш) е свързана с разходи за съхранение и транспорт. Въпреки това, шансовете някоя банка да се осмели да експериментира с въвеждането на отрицателни лихви по депозитите за тази категория клиенти клонят към нулата, смятат от UniCredit Bulbank.
Всичко това изправя ЕЦБ пред дилема. Ако по-ниските лихви не достигат до лихвите по кредита за домакинствата и фирмите, то тогава те губят смисъла си. Ако обаче те се пренасят върху лихвите по кредита, но не могат да се пренесат върху лихвите по депозитите, то тогава тази политика ще има негативен ефект върху банковите печалби и, ако продължи твърде дълго, може да започне да декапитализира банките.
Като се има предвид, че процесът на оздравяване на банковите баланси в редица страни в Европа не е приключил, може да се окаже, че решаването на един проблем води до изострянето на друг. Така, че ЕЦБ трябва да реши кой риск е по-нежелан за нея: рискът от забавяне на икономическия растеж и свързаните с това дефлационни рискове или рискът от влошаване на капиталови позиции на банките, смята Кристофор Павлов.
Според него при липсата на други възможности за стимулиране на икономиката, ЕЦБ ще продължи политиката на монетарно разхлабване през тази и следващата година. Най-вероятно това ще изисква известно „донастройване“ на използвания инструментариум, като ЕЦБ ще се откаже от отрицателните лихви по свръхрезервите много преди да е приключил цикълът на монетарно разхлабване, който в момента е в ход.
