Пол Ромър и Уилям Нордхаус получиха Нобелова награда за икономика

Шведската кралска академия на науките присъди тазгодишната Нобелова награда за икономика на Пол Ромър и Уилям Нордхау. Двамата учени са разработили модели, които отчитат обмяната на знание и климатичните промени като фактори, влияещи върху икономическото развитие. 

През последните повече от 100 години общата тенденция е икономиката да расте със забележителни темпове, значително по-бързо, отколкото през предходните векове. И все пак налице са съществени разлики между отделни държави. Тогава кои са факторите, които в най-значителна степен определят благоденствието на една нация?

Този въпрос си задава Пол М. Ромър още през 60-те години на миналия век. В свое изследване той анализира данните за икономическото развитие на над 100 държави в рамките на 25 години. Първоначалната хипотеза, с която започнал проучването, била, че по-бедните държави трябва да бележат по-голям икономически ръст и така постепенно да достигат по-богатите. Това разбиране било залегнало в модела на икономиста Робърт Солоу, получил Нобелова награда през 1987 и се обяснява с факта, че добавената стойност от всяка следваща капиталова инвестиция постепенно намалява. На практика се оказва, че някои бедни държави бележат по-висок ръст, а други затъват още повече.

Ромър установява, че един от съществените фактори, определящи в коя посока ще тръгне дадена държава, е управлението на знанието или т.нар. икономика на идеите. Според икономиста повечето ресурси имат таван на своята полезност. Например може да отделите средства и да се сдобиете с модерна машина, но във всеки конкретен момент тази машина може да работи само в рамките на едно определено предприятие при определен капацитет. За сметка на това дадена идея може да бъде приложена в множество предприятия, от което всички те да имат полза. 

Същевременно Ромър отчита, че производството на нови стоки, базирани на нови идеи, е свързано с високи първоначални разходи, които постепенно намаляват. От гледна точка на бизнеса, за да има смисъл от такива продукти, трябва пазарът да позволява лансирането им на по-висока цена, така че да се покрие първоначалната инвестиция. За да се случи това пък е необходимо съответната компания да има в известен смисъл монополна позиция, макар и за ограничен период от време. Това предполага нейните конкуренти да не могат да ползват идеята ѝ или иначе казано изисква добре работеща система за защита на интелектуалната собственост.

Ромър показва, че нерегулираните пазари създават технологична промяна, но са склонни да провеждат по-малко развойна дейност и съответно имат по-малко нови продукти. За да се справят с това, трябва да помислят за целеви субсидии и въвеждане на патенти. Според неговия анализ този тип политики са ключови за дългосрочния растеж не само на отделните страни, но и за света като цяло.

Другият лауреат - Уилям Нордхаус, създава рамка, която позволява анализ на климатичните промени от гледна точка на разходи и ползи. В създадения от него интегриран модел за оценка се включват три модула. Първият разглежда движението на въглеродните емисии в атмосферата, биосферата и океана, разчитайки на химически закономерности. Вторият модул описва ефекта от концентрация на парникови газове върху климата на земята, изхождайки от физични закономерности. Третият модул е чисто икономически и показва как различни политики влияят върху използването на капитал, труд и енергия. В модела на Нордхаус остават някои неизвестни, например не се отчита дали има повратна точка, след която процесите стават необратими. Икономистът е убеден обаче, че най-ефективното решение в глобален мащаб е система, при която абсолютно всички държави плащат еднаква по размер такса върху своите въглеродни емисии. 

Трудът и на двамата лауреати е важна крачка към разбирането какво е необходимо за устойчив растеж в дългосрочен план.