Кристалина Георгиева за биткойн: Това не са пари

Управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева заяви, че биткойн не може да бъде квалифициран като пари. По думите й въпреки че хората наричат биткойн пари всъщност по-скоро става дума за актив, в който се инвестира. "Това са частно емитирани цифрови активи, които не са обезпечени по начин, който гарантира тяхната стойност. В този смисъл те различават от парите като традиционно платежно средство, което запазва стойността си", коментира Георгиева пред CNN. 

Thank you @jchatterleyCNN for having me on your show to talk about digital money - and for your offer to check on what we’ll hold in our wallets 5 years from now! https://t.co/0inA29xu9O

— Kristalina Georgieva (@KGeorgieva) July 31, 2021

Според нея "това е по-скоро инвестиционна възможност и ние я разглеждаме като такава. Но е по-високорискова инвестиционна възможност. Има редица свързани с нея въпроси и тя трябва да се разграничава от тези две категории — цифровите валути на централните банки, парите и стабилните монети или електронните пари, подкрепени от частния сектор, които също са пари".

Управляващия директор смята, че е работа на регулаторните органи да помогнат на хората да разберат кое какво е. "Така че, когато купуват в него, да могат да вземат информирано решение".

Според нея използването на биткойн в качеството на законно платежно средство в Ел Салвадор носи доста рискове. "Първо, откъде ще знаем какво да събираме под формата на данъци, при поскъпванията и поевтиняванията на биткойна? Как ще планираме разходите? Спомняте си, че през април стойността на биткойн надхвърли 65 хиляди, а след това спадна почти наполовина. Министерството на финансите ще се изправи пред този проблем, а той не е лесен. Второ, как могат хората — индивидуалните потребители или търговците, които продават стоки и услуги — да планират в този нестабилен актив? И третото — хората, които ме познават, знаят, че съм силно загрижена за околната среда. Един от проблемите с биткойн е изключително енергоемкият добива на криптовалутата".

Георгиева отбеляза, че е нормално да има актив, в който хората да инвестират, когато той е по-нестабилен, и следователно по-рисков. "Проблем се появява тогава, когато обвързваме съдбата на икономиката с волатилността на този актив, който за да бъде валута, трябва да бъде много широко приет. Приемане има, но то не е в мащаби, при които оперативната съвместимост би била лесно постижима. Така или иначе, този процес е в ход. Разбира се, ще има моменти за оценка на това как се развива той".

По думите й регулаторните органи са изправени пред много важни въпроси, свързани с доверието, оперативната съвместимост, рисковете, свързани с преминаването към цифрови технологии, като например рисковете от кибератаки или пране на пари, от престъпления, извършвани чрез цифрови платформи. 

Георгиева е на мнение, че най-сигурната форма на цифрови пари са цифровите валути на централните банки. "Защо? Защото те са подкрепени от държавата, защото са регулирани и се ползват с доверието, което държавите са изградили във времето в областта на паричната политика. Втората причина са стабилните монети, емитирани от частния сектор, или електронните пари. Тук, в САЩ, може би най-добрият пример е USDC — американската цифрова монета, която предлага частно емитиран, но подкрепен с активи, сигурен начин за бързи транзакции и може да се обменя 1:1 за долара. Така че, ако решите да продадете притежаваните от Вас USDC, я обменяте за традиционните пари 1:1. Или платежни системи като тази в Кения, наречена M-Pesa, която е обезпечена с активи. Така че, когато сте в M-Pesa, вие сте в сигурно пространство, в което частният и публичният сектор бележат напредък в областта на цифрови пари по предсказуем начин".

Тя счита, че в цифровия свят ще има роля за емитентите от частния сектор, така че ще се появят стабилни монети и електронни пари, но роля по отношение на цифровите валути ще имат и държавата, и централните банки.

Георгиева цитира проучване на МВФ, според което 110 държави обсъждат или пилотно въвеждат цифрови валути на централните си банки. "Вярвам, че с течение на времето ще видим ролята на двете надеждни — надеждни в смисъл на стабилни, предвидими, и подкрепени с активи — цифрови валути на централните банки и стабилните монети, подкрепени с активи, да нараства". По думите й цифровото бъдеще вече е тук и всички трябва да признаем, че цифровите пари, цифровите валути на централните банки, както и стабилните монети, ще продължат да разширяват ролята си в нашите общества.

Георгиева коментира и ролята на МВФ и институции като Банката за международни разплащания, за да осигурят платформа за обмен на опит между държавите, а след това да направят възможна оперативната съвместимост на цифровите валути на централните банки в бъдеще. "Повдигаме темата за цифровите валути, за това как мислим за тях — не само за цифровите валути на централните банки, но и за частните цифрови валути, защото движението е в тази посока"

Георгивеа прогнозира, че американският дорал ще бъде резервна валута след 10 години — дали ще е в сегашния вид или ще е цифров долар, предстои да видим. "Вероятно ще станем свидетели на някои промени в състава на резервните валути. Но съм почти сигурна, че след 10 години цифровите технологии ще бъдат широко застъпени в света".