Глобалната икономика ще се забави за трета поредна година

Снимка: iStock

Докато светът се доближава до средата на това, което беше предвидено да бъде трансформиращо десетилетие за развитие, глобалната икономика се очаква да отбележи печален рекорд до края на 2024 г. – най-бавното половин десетилетие на растеж на БВП от 30 години, според последният доклад на Световната банка (СБ) за глобалните икономически перспективи.

По един показател глобалната икономика е в по-добро положение, отколкото преди година: рискът от глобална рецесия е намалял, до голяма степен поради силата на икономиката на САЩ. Но нарастващото геополитическо напрежение може да създаде нови краткосрочни опасности за световната икономика. Междувременно средносрочната перспектива за много развиващи се икономики се влошава на фона на забавящия се растеж в повечето големи икономики, мудната световна търговия и най-строгите финансови условия от десетилетия.

Растежът на световната търговия през 2024 г. се очаква да бъде само половината от средния за десетилетието преди пандемията. Междувременно разходите по заеми за развиващите се икономики – особено тези с лоши кредитни рейтинги – вероятно ще останат високи заради рекордно високите глобални лихвени проценти (на много места по света на върхови стойности невиждани от 40 години), коригирани спрямо инфлацията.

Предвижда се глобалният растеж да се забави за трета поредна година – от 2,6% през миналата година до 2,4% през 2024 г., почти три четвърти от процентния пункт под средното за 2010-те години. Предвижда се развиващите се икономики да нараснат само с 3,9%, повече от един процентен пункт под средното за предходното десетилетие. След разочароващото представяне миналата година, страните с ниски доходи трябва да нараснат с 5,5%, по-слабо от очакваното преди. До края на 2024 г. хората в около една от всеки четири развиващи се страни и около 40% от страните с ниски доходи все още ще бъдат по-бедни, отколкото в навечерието на пандемията от Covid през 2019 г. Междувременно в развитите икономики растежът е ще се забави до 1,2% тази година от 1,5% през 2023 г.

Според най-новата икономическа перспектива на СБ се очаква 4,5% ръст в региона на Източна Азия и Тихия океан през 2024 г. и 4,4% през 2025 г.
За Европа и Централна Азия прогнозата е за 2,4% ръст през тази година и 2,7% следващата.
Латинска Америка и Карибския басейн ще увеличат своя БВП с 2,3% през 2024 и с 2,5 през 2025 г.
Близкия Изток и Северна Африка се очаква да отбележат ръст от 3,5 тази и злседващата година.
Очакванията за Южна Азия са за 5,6% ръст тази година и 5,9% следващата.
За южна Африка се очаква ръст в размер на 3,8% през 2024 и 4,1% през 2025 г.

По отношение на България СБ оценява, че през 2023 г. икономиката на страната ни е нарастнала с 1,7%, като очаква тази година ръстът да бъде 2,4% и 3,3% през 2025 г. Спрямо юнската прогноза на СБ оценката за 2023 е повишена с 0,2%, но тази за 2024 е намалена с 0,4%. За 2025 оценката се повишава с 0,3% спрямо юнските прогнози.

„Без основна корекция на курса, 2020-те ще бъдат записани като десетилетие на пропиляна възможност“, каза Индермит Гил, главен икономист и старши вицепрезидент на Групата на Световната банка. „Растежът в краткосрочен план ще остане слаб, оставяйки много развиващи се страни, особено най-бедните, заклещени в капан: с парализиращи нива на дълг и слаб достъп до храна за почти един на всеки трима души. Това би попречило на напредъка по много глобални приоритети. Все още съществуват възможности за обръщане на тенденцията. Този доклад предлага ясен път напред: той описва трансформацията, която може да бъде постигната, ако правителствата действат сега, за да ускорят инвестициите и да укрепят рамките на фискалната политика.“

За да се справят с изменението на климата и да постигнат други ключови глобални цели за развитие до 2030 г., развиващите се страни ще трябва да осигурят огромно увеличение на инвестициите – около $2,4 трилиона годишно. Без цялостен пакет от политики перспективите за такова увеличение не са добри. Ръстът на инвестициите на глава от населението в развиващите се икономики между 2023 г. и 2024 г. се очаква да бъде средно само 3,7%, малко над половината от темпа от предходните две десетилетия.

Докладът предлага първия глобален анализ на това какво ще е необходимо, за да се генерира устойчив инвестиционен бум, черпейки от опита на 35 напреднали икономики и 69 развиващи се икономики през последните 70 години. Той установява, че развиващите се икономики често жънат неочаквани икономически печалби, когато ускорят растежа на инвестициите на глава от населението до най-малко 4% и го поддържат в продължение на 6 или повече години: темпът на сближаване с нивата на доходите в напредналите икономики се ускорява, нивото на бедност намалява по-бързо, а растежът на производителността се учетворява. Други ползи също се материализират по време на тези бумове: наред с други неща, инфлацията спада, фискалните и външните позиции се подобряват и достъпът на хората до интернет се разширява бързо.

Последните глобални икономически перспективи също така идентифицират какво могат да направят две трети от развиващите се страни – по-специално износителите на суровини – за да избегнат циклите на възход и спад. Докладът установява, че правителствата в тези страни често приемат фискални политики, които засилват бумовете и спадовете. Когато увеличенията на цените на суровините стимулират растежа с 1%, например, правителствата увеличават разходите по начини, които стимулират растежа с допълнителни 0,2%. Като цяло, в добри времена, фискалната политика има тенденция да прегрява икономиката. В лоши времена това задълбочава спада. Тази „процикличност“ е с 30% по-силна в развиващите се икономики, изнасящи суровини, отколкото в други развиващи се икономики. Фискалните политики също са склонни да бъдат с 40% по-нестабилни в тези икономики, отколкото в други развиващи се икономики.