CBAM: последици от новия въглероден данък върху бизнеса у нас

Снимки: Ърнст и Янг България; Колаж: Economy.bg;

Стремейки се да бъде изцяло „зелен континент“, Европа налага регулации, насърчаващи бизнеса в посока декарбонизация, използване на възобновяема енергия и намаляване на въглеродните емисии. Това обаче излага континента на риск от „изместване“ на въглеродните емисии към трети страни с ниски екологични стандарти. Въпросното изместване се получава, когато производството на продукция, която е с по-висок интензитет на въглеродни емисии, се премества от „регулираните“ страни в Европейския съюз (ЕС) към трети страни, в които не са налице аналогични политики и данъчни задължения (а нерядко съществуват и прикрити държавни субсидии). 

Задълженията на европейските производители да спазват по-високи стандарти и да заплащат въглеродни квоти в рамките на ЕС на практика оскъпяват европейската продукция спрямо вносните аналози (пример за това е стоманата). За да изравни условията на пазарна конкуренция, от октомври 2023 година ЕС въведе т.нар. Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (по-известен с английската си абревиатура CBAM). Последният цели „корекция“ на вносните цени на продукти с висок въглероден отпечатък, произведени в трети страни без сходни въглеродни данъци и квоти.

Пред Economy.bg Михаил Калъпчиев, Мениджър „Косвени данъци“, и Илина Балева, Старши консултант „Косвени данъци“ в Ърнст и Янг България разясняват какво представлява CBAM, как ще засегне бизнеса, как той може да се подготви за него, кои са най-съществените задължения по новите правила.

CBAM като нов въглероден данък в Европа
Приемането на CBAM е важна стъпка за постигане на целите на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии, намалена употреба на замърсяващи изкопаеми горива и декарбонизация на континента до 2050 година. 

Въпросният пакет обаче може да се разглежда и като част от една (според авторите на този материал) все по-изразена неофициална тенденция в данъчното облагане на страните от ЕС. А именно задълбочаващите се фискални проблеми и натискът върху европейските социални системи пораждат необходимост от допълнителни бюджетни приходи. Последните (поне частично) могат да се осигурят чрез въвеждане на „зелени“ и алтернативни данъци върху вредно продуктово съдържание и определени производства (например замърсяващи горива и енергоизточници, неразградими опаковки, опасни за здравето потребителски стоки и други подобни). Не бива да се изключва и „скрит“ стремеж за пренасочване на търговските вериги от геополитически конкуренти с ниски екологични производствени стандарти към (предполагаеми) съюзници със сходни „зелени“ политики. 

Kак ще ни засегне CBAM?
Облагането на въглеродните емисии и въвеждането на СВАМ имат директно отражение върху българските дружества, които внасят определени видове стоки от страни извън Европейския съюз. Въпросните категории стоки понастоящем включват продукти от: желязо и стомана, алуминий, торове, цимент, водород и електроенергия. Очаква се в близко бъдеще в обхвата на CBAM да попаднат и други стоки като полимери, химикали, стъкло. 

Целта на СВАМ е да се разшири действащата в рамките на ЕС Схема за търговия с емисии (СТЕ) посредством въвеждането на нов вид данък върху продукти, които понастоящем са в обхвата на СТЕ, но които не се облагат при техния внос от страни извън Съюза. 

СВАМ е сред най-съществените промени в международната търговия на страните от ЕС (включително България) за последните няколко десетилетия. Механизмът не само поставя нови изисквания спрямо отчетността на предприятията вносители в България относно въглеродните емисии, „съдържащи“ се във внасяните от тях стоки, но и впоследствие ще оскъпи вноса на стоки с високо въглеродно съдържание. 

Това е така, защото след 2026 българските вносители ще закупуват въглеродни сертификати, които ще съответстват на емисиите, съдържащи се във внасяните от тях стоки. Въпросните сертификати ще имат функция донякъде сходна с тази на „мито“, т.е. невъзстановим данък, който ще оскъпи вносните суровини и ще бъде разход за вносителите (освен ако не бъде „пренесен“ от тях надолу по веригата доставки и/или включен в цената на произвежданите стоки / услуги). В този контекст оскъпяването на суровините за родната продукция може да се избегне, ако вносителите преориентират своите покупки към по-ефективни производители на стоки с ниски емисии. 

Дори и обаче да не попадаме сред директно задължените лица, т.е. не сме вносители на стоки в обхвата на CBAM, въглеродният данък може да бъде част от „цената“ на закупуваната от нас продукция от местни производители или вносители. 

Какво предвижда CBAM и как да се подготвим?
Механизмът предвижда специфични задължения за деклариране от страна на вносителите на стоки в обхвата на CBAM на тримесечие. Тримесечното отчитане е приложимо през преходен период от 1 октомври 2023 г. до 31 декември 2025 г. След това, от 2026 г., засегнатите предприятия ще трябва да закупуват CBAM сертификати, които ще съответстват на обема въглеродни емисии, генерирани при производствените процеси извън Европейския съюз. Процентът емисии, подлежащи на облагане чрез закупени сертификати, ще се увеличава и ще достигне 100% към 2034 г., като същата година се очаква и окончателното премахване на безплатните европейски квоти по СТЕ.

Некоректното деклариране или липсата на отчитане води до съществени парични санкции за вносителите. 

Вносът на стоки в обхвата на CBAM и закупуването на въглеродни сертификати ще се осъществяват само от лица със специален митнически статус (регистрация), т.нар. одобрени вносители Липсата на подобна регистрация на практика ще прави невъзможен вноса на продукти в обхвата на CBAM.

Кои са най-съществените задължения по CBAM?
1) Подаване на доклади
Първото задължение за подаване на доклади относно внесените стоки по CBAM беше в рамките на отчетен период октомври – декември 2023 г., като задълженията за деклариране до края на 2025 г. са на тримесечие. 

Считано от 2026 г. задълженията стават годишни, като ще съвпаднат и с въвеждането на ефективно задължение за закупуване на сертификати.

Данните от докладите се подават в портал на Европейската комисия, като за тази цел следва да имаме предварително одобрение от Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ.

2) Комуникация с нашите доставчици извън ЕС
Съществен аспект, който следва да бъде включен в стратегическото планиране на бизнеса, е този, свързан със събирането на данните, които са задължителни за рапортуване в докладите по СВАМ. 

В тази връзка Европейската комисия е предоставила възможност на задължените лица да посочват предварително публикувани стойности по подразбиране в първите три доклада по СВАМ. Въпросните стойности заместват „реалните“ стойности на генерираните емисии при производството на внесените продукти. Посоченото улеснение обаче е временно. След това задължените лица ще трябва да посочват реалните стойности на емисиите. Последното предполага вносителите да прилагат задължителните методи за изчисляване, определени от Европейската комисия. 

В тази връзка взаимодействието с производителите извън ЕС и своевременното получаване на данни от последните е от съществено значение, включително и в случаите, когато вносителят няма пряк контакт с тях, а например закупува стоките от дистрибутор. 

3) Вътрешно финансово планиране и организация на веригите доставки
Ключова роля в контекста на бъдещото бизнес планиране е задължението за закупуването/предаването на сертификати по СВАМ, което ще се прилага ефективно от 2026 г. Като част от своята дейност задължените лица ще трябва да разполагат с надеждни прогнози по отношение на бъдещите вносни операции и вложените въглеродни емисии в продуктите. Тези прогнози ще бъдат от изключителна важност с оглед авансовото планиране на допълнителните разходи за закупуване на CBAM сертификати. 

Надеждното планиране е необходимо и поради факта, че възможността за обратно изкупуване на „ненужни“ сертификати е ограничена, т.е. неточните прогнози и закупени в излишък сертификати могат дори да се превърнат в ефективен разход за вносителя. 

Възможност ли е CBAM за бизнес оптимизация? 
На глобално ниво се очаква CBAM да намали възможността европейски компании от сектори, генериращи големи обеми въглеродни емисии, да преместват своите производства в трети страни със занижени продуктови стандарти или производители от страни с ниски екологични стандарти да имат конкурентно предимство пред производителите от общността. Поради атрактивността на европейския пазар се очаква CBAM да „насърчи“ държавите извън Съюза да адаптират своите политики в областта на климата към стандарти, подобни на тези в ЕС.

На ниво предприятие CBAM представлява и възможност за проактивно формиране на нашите фирмени стратегии относно функционирането на бизнеса в устойчива среда. Адаптацията на местните компании предполага родните вносители на стоки в обхвата на CBAM да подобрят своите производствени и логистични процеси като в кратки срокове постигнат продуктова и финансова оптимизация.