понеделник, 14 октомври 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1212 прочитания

    БГ инвестиции в чужбина: Мисията възможна

    След придобиванията в Германия и Италия „Монбат“ поглежда отново към Тунис, планира завод във Враца и откриване на 120 работни места. Още за плановете на производителя на батерии – Петър Бозаджиев, изпълнителен директор на групата, пред Economy.bg
    03 октомври 2019, 16:58 a+ a- a

    Новините за български компании, излезли на чужди пазари, са рядкост у нас. Традиционно преобладават съобщенията за чужди инвестиции в България. Една от малкото местни компании, която е изключително активна като купувач на чуждите пазари е „Монбат“. През последните години производителят на батерии придоби две германски и две италиански дружества. В момента е в процес на придобиване на завод в Тунис, планира и закупуването на българска компания, свързана с рециклирането. Групата има заводи в Монтана и Добрич („Старт“) и планира нов завод във Враца. Продава в 64 държави по света, като произвежда около 5 млн. батерии (50 Ач). През следващите три години „Монбат“ очаква да увеличи персонала си у нас с още 120 души.

    Как се прави глобален бизнес от България, кои са най-големите предизвикателства при придобиванията на чужди компании, ще продължи ли „Монбат“ с експанзията в чужбина, какво пречи на българския бизнес да излезе навън, какви са плановете на компанията за заводите у нас – тези въпроси отправихме към Петър Бозаджиев, изпълнителен директор на „Монбат“.

    Защо „Монбат“ инвестира в чужбина? Къде и колко чужди компании придоби?

    Петър, през последните години „Монбат“ предприе мащабна експанзия навън. Какви са основните причини зад тази политика?
    Човек трябва да гледа 50 години напред. Ние разглеждаме развитието на технологиите и пазарите в такъв интервал. Затова, от една страна, имаме придобивания с цел пазарна преориентация и присъствие на локалния пазар, други са свързани достъпа до критичния ни ресурс – скрап батериите, а трети – с технологичното ни обновяване.
    В глобален план се появяват други технологии в батерийния свят. Затова нашите придобивания не са за да натрупаме бързи резултати, което също е важно за акционерите, но по-скоро е свързано с развитието на „Монбат“ през следващите 50 години. На нас ни трябва и преориентация като пазарно присъствие в Африка и в Близкия изток. За да се случи това в Африка, ни трябва физическо присъствие. Но за да си ценово конкурентоспособен там поради импортните бариери, трябва да имаш локално производство. Това е единият фактор. Другият е, че колкото повече растем, толкова по-голяма нужда имаме от олово. Нашите рециклиращи дружества в момента са в държави, които не са големи като територия – това са Румъния, Сърбия и България. Затова се наложи да придобием едно италианско дружество, тъй като Италия е много добър пазар за скрап батерии. Така че придобиването в Италия е свързано с нарастващата ни нужда от рециклирано олово.
    В Германия придобиването е свързано с третата ни нужда, а именно с технологичното ни бъдеще. Открихме един технологичен лидер, който навремето се е провалил не в технологията си, а в комерсиализацията. Намираше се в тежък стадий от живота си. Ние се възползвахме и го купихме.
    От технологично-иновационна гледна точка правим много задълбочено експлоатиране на едни добавки, които биха съкратили част от ключовите ни материали като скъпото олово – това са т.нар. „нанотрупки“ или използване на графен. За нанотрупките сме предприели партньорство с производител с 2-3 години опит. Разликата е, че тук ние ще направим пилотен завод първо за нуждите на личната ни консумация.
    Ако умеем да произвеждаме продукти с по-малко олово, експозицията ни на риск при крайни поведения в цената на оловото, ще е по-малка. Тук идва и мястото на едно друго придобиване, което се случи преди месец. Купихме инженеринговата компания STC в Италия. Една от бизнес линиите й е оптимизация на производственото оборудване за рециклиращи дружества. Те имат около 3-4 много иновативни технологии, като някои от тях вече са реализирани, а други са в развоен стадий. Разполагат със способности, които на нас ще са ни директно приложими. Планираме и завод за биполярни продукти.

    Къде ще бъде той?
    Нашето предпочитано място е Враца. Още не мога да кажа колко голям ще е заводът, колко голяма ще е инвестицията и колко хора ще работят.

    Но ще е във Враца?
    Най-вероятно – да. Поради няколко причини. Едната е логистичната близост до основната инфраструктура. Второ, близостта до оперативния ни щаб Монтана. В София имаме повече корпоративно присъствие, свързано с международната ни дейност. Трето, това е район, който попада под стимулите за различни форми на инвестиции и държавата е насочила структурно финансиране в тази посока. Другото е близостта със София. Защото това е производство, което ще комбинира вероятно както нискоквалифициран, така и висококвалифициран труд. Там ще са ни нужни процесни инженери, ще има по-високо ниво на автоматизация. Ботевград също е близо, а там са изнесени много дружества за автомобилостроене и там има инженери.

    Колко работни места ще откриете?
    В рамките от 60 до 120. Съотношението инженери спрямо останалите ще е около 65% към 35%.

    Кои са най-големите предизвикателства при експанзията и ще продължи ли „Монбат“ с придобиванията в чужбина?

    Какви бяха основните предизвикателства по реализирането на експанзията и ще продължите ли с придобиванията?
    Да създадем в Германия или Италия доверие, че българи могат да ги управляват. Светът обаче вече толкова се е дефрагментирал, че компаниите вече не се делят на български, италиански, немски, а на способни и неспособни, по-напредничави и изоставащи.
    При тази офанзива на придобиване преди две години се опитахме да придобием едно огромно дружество в Тунис - Asad. Едно от най-големите предизвикателства за нас като борд и лично за мен беше, дали да вземем дружество, което веднага ще ни даде бързи резултати. Но в тази ситуация трябваше да преценим дали това на практика може да се случи. Защото цифрите изглеждаха добре преди придобиването, но при рисковете, които видяхме, нямаше да стане така. И вероятно целият ни оперативен риск щеше да е много голям и всички щяхме потънем в Тунис. В крайна сметка се отказахме от това дружество.
    Но не сме спрели, а увеличихме темпото за алтернативни придобивания. Тъй като винаги сме държали на радара си целеви мишени за придобиване.

    Кои са те?
    Имаме още една мишена в рециклирането и една цел, подобна на Asad в Тунис. Не сме се отказали от Тунис, нито от Африка. Тъй като това са ни стратегическите цели. Затова в момента тече вече около 6-7 месеца процес на дю дилиджънс и на т.нар. „мека интеграция“. Влизаме по-рано, без да имаме сделка на чисто партньорски взаимоотношения, за да сме сигурни, че ще имаме контрол върху качеството и производството.
    Винаги влизаме в партньорства в тези държави, като ние сме мажоритарен партньор, а другата страна държи около 40% или минимум 30%, защото те трябва да имат истински интерес. Това са държави, в които чист чужденец няма да оцелее. В Африка е много важен партньорът. Той трябва да е част от твоето семейство. Разчитаме на него да превежда на техния език нашите нужди.
    Дружеството в Тунис е един умален „Монбат“ отпреди 15 години. То ще ни е много полезно и се надявам този път да се получи. Целта ни е да приключим сделката в средата на първото тримесечие следващата година. Освен Тунис имаме още една цел, свързана с рециклиране в България.
    Като цяло в Германия придобихме две дружества, които трябваше да ревитализираме, в Италия – имаме рециклираща компания, която трябва да интегрираме с нашата дивизия за рециклиране. В Италия имаме и инженеринговото дружество. Плюс Тунис, което не е едно дружество, а министруктура с трейдинг, производство и рециклиране и плюс българското дружество, ако се случи сделката. Така стават шест придобивания.

    Коя е българската компания?
    Не мога да я назова заради нивото на конфиденциалност.

    Какво пречи на българския бизнес да излезе навън?

    Свикнали сме с новини за придобивания на български компании. Какво според Вас пречи на други родни фирми да погледнат навън? Въпрос на увереност ли е, липса на опит, или страх от конкуренция?
    Страхът може би е по-малък, когато си подготвен. Не можеш да се хвърлиш навън, без да си сигурен, че твоята боеспособност и твоят организъм е здрав и че ще издържи на това обтягане.

    Какво бихте препоръчали на другите родни компании, които имат планове да излязат на чужди пазари?
    Като препоръка може би да опознаят бизнес модела си, да видят какво ги прави конкурентоспособни. След това трябва да се ориентират за мишените. И там трябва да се търси или стабилен бизнес, който ще ти даде сила и ускорение, или обратно – нестабилен бизнес, от който извличаш ползи в процеса на придобиване, защото така е по-евтино и можеш да го трансформираш по свой образ и подобие.

    Какви са плановете на "Монбат" за заводите в Монтана и Добрич? Колко нови работни места ще бъдат открити?

    Имате заводи в Монтана и Добрич. Какви са плановете ви за тези локации? Ще се разраствате ли там?
    Те не спират да се развиват. Прехвърляме линии на производство от Монтана в Добрич и правим вътрешни разширения с нови линии. Няма да строим нови заводи, а правим вътрешно оптимизационно разширение на капацитета ни.

    Колко служители имате общо у нас в момента?
    Около 1000 са. В България вероятно през следващите три години ще увеличим екипа си с още 120 служители. Ако говорим за другите дружества, вероятно ще разширим персонала с около 50 души. Общо с около 200 души вероятно ще нарасне числеността на групата. В днешно време способността да наемеш и задържиш хора в нашата индустрия не е лесно.

    Отразява ли се на "Монбат" навлизането на електромобилите?

    Как се отразява на „Монбат“ навлизането на електромобилите?
    Не се отразява по никакъв начин на основния ни бизнес. Когато ние изследвахме този бизнес и дали да навлизаме в него, преценихме, че не ни е мястото в литиевойонните батерии за задвижване на автомобилите. В цяла Европа няма производство, всичко е в Китай и в Южна Корея. Иронията е, че има автомобилостроене в Европа, но макар в разходите за една нова електрическа кола батерията да има доста сериозен дял, тук нямаме локални производства. В Германия в момента се опитват да наваксват, като си партнират с китайски и азиатски компании. Ние там нямаме място. Всеки трябва да си знае мястото.

    Кои са основните индустрии, за които изнасяте?
    В литиевойонния бизнес нашите решения, които са високомощностни или highpower, са предназначени за отбраната, което включва и Космоса, морския флот, железопътния и пътническия транспорт, мините и високопроходимите машини.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 26 минути
    Управляващата партия на Качински печели втори мандат в Полша
    Победата на ПиС ще циментира консервативната линия на Полша и ще задълбочи разрива на страната с ЕС, коментират експерти
    преди 1 час
    Шамар за Орбан: Опозицията спечели Будапеща
    Това е първата електорална загуба за унгарския премиер от 2010
    преди 1 час
    Шотландия ще поиска нов референдум за отделяне от Великобритания
    Ново проучване показва 50% подкрепа в полза на отделянето
    преди 2 часа
    Учениците ще могат да програмират роботи в БАН
    Извънкласните занимания включват още антропологични изследвания, химични опити, проекти по механика и холограми, приложение на космически технологии в екологията и др.
    преди 2 часа
    България и Йордания задълбочават сътрудничеството си в областта на туризма
    Двете страни подписаха меморандум за насърчаване на културния, фестивалния, селския, кулинарния и други видове туризъм