понеделник, 20 май 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2078 прочитания

    Каква беше 2022 за БФБ и какво да очакваме догодина?

    Кои са най-значимите събития на Българската фондова борса, какво да очакваме и какви новости ще има през 2023, разказва нейният изпълнителен директор доц. д-р Маню Моравенов
    13 декември 2022, 11:51 a+ a- a

    Доц. д-р Маню Моравенов е член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Българска фондова борса. Той е с близо 25-годишен опит в сферите на финансите и инвестициите, пазара на недвижими имоти и капиталовите пазари. Преди да оглави БФБ, доц. д-р Моравенов заема редица ръководни длъжности в институции и неправителствени организации на българския капиталов и инвестиционен пазар, сред тях Комисията по ценни книжа и фондови борси (сега КФН), работни групи към Министерството на финансите, БФБ, Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Националната комисия по корпоративно управление и др. През последните години е ангажиран активно в управлението на кредитния портфейл и кредитоспособността на компаниите, както и ръководенето на процесите при различните източници на финансиране като: корпоративни заеми и банково финансиране, емитиране на облигации, IPO-та и капиталово финансиране. В момента той е председател на Green Finance & Energy Centre – първият и единствен в България think-tank за устойчиви финанси и енергетика, създаден по инициатива на БФБ и БНЕБ. Наскоро г-н Моравенов беше избран от ЕК за посланик на Европейския пакт за климата. Доц. д-р Моравенов е дългогодишен преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси. Той притежава докторска степен по „Финанси, кредит и застраховка“ от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и магистърска по „Икономика и информатика“ от Университета по национално и световно стопанство.

    В края на динамичната 2022 г. Economy.bg се свърза с изпълнителния директор на Българската фондова борса доц. д-р Маню Моравенов, за да ни разкаже за по-важните събития на борсата през годината, липсва ли нещо на нея, какво се е променило на пазара за 30 години и какво да очакваме от БФБ през 2023 г.

    Г-н Моравенов, как оценявате фондовия пазар у нас през изминалата година?
    Общото ми мнение е, че фондовият пазар в България се представя на едно от най-добрите нива в Европа от гледна точка на негативното влияние на войната в Украйна и глобалната криза на доставки, довели до двуцифрена инфлация. Основният ни бенчмарк SOFIX има спад спрямо края на предходната година, но той е само 5%, при положение че повечето европейски и световни индекси бележат двуцифрен такъв в проценти. Разбира се, в края на миналата година имахме много оптимистични очаквания за 2022 г., тъй като тогава никой не предвиждаше негативното развитие за пазарите, катализирано от войната в Украйна. От гледна точка на ликвидност и обороти 2022 г. бележи пореден рекорд и продължава започналия от 2020 г. положителен тренд в ръста на фондовия ни пазар.

    Кое беше най-забележителното събитие на този пазар през 2022 според Вас?
    Трудно може да се открои едно конкретно събитие като най-забележимо. Няма как да не отбележим 6-те успешни IPO-та тази година (бел.ред.: предстои 7-о IPO на 15 декември). Също така мисля, че съпътстващите програми на БФБ, като ексклузивната ни програма за стартъпи beamUpLab и учреденият от БФБ единствен по рода си в страната тинк-танк – Зеления център се наложиха като фокусни точки на знания и пазарни практики. beamUpLab като пазарен инкубатор на екосистемите на частните и публичните капитали и Зеленият център като водеща организация на бизнеса и академията в страната ни в помощ на зеления преход и устойчивите финанси.

    Тази година БФБ отбеляза 30 години от първия звънец. Какво се промени за 3 десетилетия?
    От една страна, се промениха много неща, най-вече свързани с регулации и технологии. Съвременната търговия на фондовите пазари е изключително достъпна за индивидуалните инвеститори. Технологиите и глобализацията провокираха въвеждането на много сериозни регулации и международно стандартизиране на този бизнес. В такава среда оцеляването на малките локални борси става все по-трудно, тъй като фиксираните разходи и административната тежест към всяка съвременна фондова борса са еднакви независимо от мащаба ѝ. От друга страна БФБ все още не е успяла да намери път към свързаност или обединение нито с някои от глобалните пазари в Европа, нито с някои от регионалните борси. Ако оставим настрана технологиите и регулациите, изводът за изминалите 30 г. за мен е следният: днес имаме много повече професионално подготвени пазарни играчи и брокери, имаме много по-образовани индивидуални инвеститори, но за съжаление, мащабът и бизнес потенциалът на локалния ни капиталов пазар не се отличават съществено от този преди 30 г. Последното се дължи на множество причини, които няма как да изброявам в това интервю, но ще кажа само следното: силен и устойчив капиталов пазар в една държава се създава само тогава, когато това е един от постоянните и основни приоритети на държавното управление.

    Има ли и колко стартъпа, които се подготвят за beam пазара през 2023 г.?
    Не мога да посоча точна бройка, но ще спомена, че още в началото на 2022 г. имаше поне 20 компании, които се подготвяха. Последвалата криза доведе до силно занижаване на пазарните оценки на компаниите от инвеститорите и особено на технологичния сектор. Това е и основната причина много от тези компании да изчакват обръщане на пазарния тренд. Смятам, че ако пазарите започнат възстановяване през 2023 г. ще сме свидетели на рекорден брой IPO-та. Дори и при не толкова добър сценарий, моето очакване е вълната от нови листвания да продължи и през следващата година.

    Има ли инициатива на фондовата борса, която липсва според Вас, коя е тя и защо е важна?
    Не бих казал, че има инициатива, която липсва, но има такива, които са заложени в стратегията ни за развитие, те са с по-дългосрочен характер. Смятам, че положителният тренд на БФБ през изминалите 3 години заедно с всички съпътстващи инициативи както от борсата, така и от останалите пазарни участници привлякоха съществено вниманието на инвеститорите и компаниите към възможностите на фондовия ни пазар. Това създаде достатъчна среда за реализацията на по-мащабни финансирания през БФБ, които ще привлекат отново фокуса и на чуждестранни институционални инвеститори. Смятам, че през 2023 г. БФБ и нейните партньори ще се фокусират към реализиране на IPO на някои от големите бизнеси в страната. Също така ще се положат усилия и за реализиране на по-големи дългови емисии, в това число и в реализацията на програма за насочени към индивидуални инвеститори ДЦК.

    Какво още трябва да се появи на БФБ като възможности за търговия в следващите години?
    Няколко IPO-та на големи компании и няколко големи дългови емисии. Това ще осигури връщането на местните и чуждестранните институционални инвеститори на БФБ.

    Какво предстои на БФБ през 2023 г.
    Освен всичко казано по-горе предстои стартирането на първия ESG индекс в България. Ще започнат и калкулациите на първите ESG рейтинги на листнатите на борсата компании по методологията на партньора ни Refinitiv. Очкаваме първите листвания на устойчиви облигации на БФБ.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 час
    София Тех Парк ще е домакин на South East European Innovators Challenge
    Инициативата е на алианс от научно-технологични паркове в Югоизточна Европа
    преди 2 часа
    Нови 80 млн. лв. за заплати във висшето образование у нас
    Повишението ще обхване 33 държавни университети
    17 май 2024, 14:22
    БНБ: Чуждите инвестиции у нас със спад от 81% за година
    Най-големите вложения в страната за януари-март 2024 са от Австрия, Италия и Гърция
    17 май 2024, 11:28
    „Струма“ стана първата магистрала у нас с хеликоптерна площадка
    Хеликоптерът ще стига за 30 минути от София до тунел „Железница“
    17 май 2024, 10:37
    ЕК започна ново разследване срещу Meta
    Процедурата е заради пристрастяващите ефекти на социалните медии върху децата