Какво четат PR лидерите: Александър Александров, Кросроудс България

Снимка: Личен архив

Първо поздравления за хубавата и смислена рубрика – споделянето на идеи за четене може само да ни направи по-пълноценни като общество. Вече попаднах на чудесни идеи, споделени от колегите преди мен.

Убеден съм, че трябва да четем книги на всевъзможни теми, които нямат нищо общо с работата ни или с основните ни интереси. Така създаваме нови невронни връзки, откриваме нови асоциации, за които не сме и подозирали, стимулираме креативността си.

В момента чета няколко книги едновременно. Преди да споделя за тях обаче, искам да препоръчам пътеписа, който прочетох миналата есен – „Следвайки слънцето” от Васил Попов. Най-неочаквано той се оказа една от най-стойностните книги, които съм чел някога. Преди години авторът заедно с няколко свои приятели от Варна си изработват сами яхта и потеглят през Черно, Егейско, Средиземно море, Атлантическия, Тихия и Индийския океан. По пътя те се разделят, но накрая авторът и приятелката му Ралица стават шестият български екипаж, обиколил света с лодка. Книгата е уникален разказ за свободата, предприемачеството и приятелството. Мнозина си казват: „Ако някой ден спечеля пари, ще отида на Мартиника, Канарите, Карибите, Сейшелите ...“. А те успяват да посетят всички тези места в онези трудни времена, в началото на века, на практика с подръчни средства и с много желание да следват мечтите си.

Колкото до книгите, които чета в момента – на първо място е „Стимулатори на паметта” от Джо Идън и Хю Уилямс. Много полезен практически наръчник за подобряване на паметта ни.

На e-рийдъра си чета Programming the Universe: A Quantum Computer Scientist Takes On the Cosmos от Сет Лойд, който защитава тезата, че Вселената е огромен квантов суперкомпютър, обединяващ по много интересен начин идеи от информатиката и физиката.

Започнал съм да препрочитам „Невромантик” от Уилям Гибсън – книгата, в която за първи път се създава визия за виртуалното пространство и която, според мнозина, поставя началото на киберпънк течението. Продължавам да се опитвам да я разбера, но Гибсън е доста труден за четене. Като цяло съм голям фен на фантастиката – вярвам, че тя разширява мирогледа ни, креативността ни и ни показва как би могъл да изглежда светът на бъдещето. Неслучайно толкова много учени също се увличат по този жанр.

Чета и „Медиаморфоза – да разберем новите медии” от Роджър Фидлър. Книгата е малко стара и в някои отношения не е актуална, но въпреки това дава интересни теми за размисъл за развитието на технологиите.

Наскоро излезе „Светът във война 1939 – 1945 г.” от Макс Хейстингс, която също съм започнал. Много е интересна, но и доста дебела. Вероятно ще я чета много дълго време.

Ако мога да откроя някои любими автори – Мичио Каку, Ювал Ноа Харари, Дан Симънс, Майкъл Крайтън, Уилям Гибсън, Дейвид Брин, Артър Кларк, Филип Дик, Дмитрий Глуховски, Стивън Кинг, Жул Верн, Джордж Оруел и Робърт Кийосаки, но сигурно пропускам много други.

И още нещо – често чета приказки и други книги за деца. Убеден съм, че всички трябва да го правим понякога, за да помним, че не е нужно да се вземаме прекалено насериозно.

Вижте още материали от рубриката на Economy.bg „Какво четат PR лидерите?":

Мария Джерекарова, Related PR
Рая Стефанова, Параграф 42
Ива Григорова, MSL Sofia
Любомир Аламанов, SiteMedia Consultancy
Соня Славчева, Well Done
Ана Арнаудова, All Channels
Максим Бехар, M3 Communications Group, Inc.
Елина Цанкова, Карлсберг България АД