Стефан Бумов е изпълнителен директор на „Софика Груп” от 2007. Днес в най-голямата българска компания за аутсорсинг на бизнес процеси работят над 700 служители. Преди да оглави „Софика Груп”, в продължение на седем години Бумов е заемал редица ръководни търговски позици в „Хюлет Пакард”. Заемал е мениджърски позиции в Oracle България, S&T България и RISS International. Стефан Бумов има магистърска степен по компютърни науки от Техническия университет в София. Разговаряхме с г-н Бумов за перспективите пред аутсорсинг сектора у нас в рамките на конференцията „Възможности и предизвикателства за България в сектора на споделените услуги и аутсорсинг на бизнес процеси”.
За мястото на България като аутсорсинг дестинация, кой ни изпреварва, какъв тип проекти се аутсорсват най-често и от кои страни
Г-н Бумов, къде е България на картата на света като аутсорсинг дестинация? България е водеща в Централна и Източна Европа по отношение на предоставянето на аутсорсинг услуги на различни езици. В официалната класация на A.T. Kearney днес ние сме на 17-то място в света.
Заемахме по-предни места в тази класация преди години. Защо губим позиции? Средата не се е влошила. Просто някои от държавите, които успяха да ни изпреварят, имат доста активна държавна и бизнес политика за привличането на инвестиции в този сектор и това оказва влияние.
Кои са страните, които ни изпреварват през последните години? Прибалтийските страни. Някои от тях са доста активни. Преди години те въобще не фигурираха в Топ 20, а сега някои вече са в челната десетка. Там основният фокус е предоставянето на аутсорсинг услуги, свързани с ИТ дейности. Освен това те са се фокусирали към скандинавските държави. Като се има предвид, че тези езици са доста редки в цяла Европа, очевидно е, че те имат това предимство пред останалите дестинации.
Какъв тип проекти се аутсорсват най-често към нас? Финансово-счетоводни услуги е сектор, който доста бързо се развива в България и следва тенденциите в световен мащаб. Други интересен кръг от услуги, които се изнасят към България, това са обслужване на клиенти и техническа поддръжка за определен тип дейности.
Наскоро британското издание Independent писа, че големи британски фирми аутсорсват част от клиентските си услуги към България. Компании от кои страни избират най-често България и защо? Говорейки за европейския хоризонт, безспорно най-развитата икономика по отношение ползването на тези бизнес модели е Великобритания. Германия през последните години също набира скорост, следвана от Франция. С други думи по-големите и по-развитите икономики. Лидери в това отношение обаче са американските компании, които разширяват дейността си в Европа и търсят услугите на българските компании за евентуални центрове.
Колко са заетите в аутсорсинг индустрията у нас, има ли потенциал за разкриване на нови работни места и кои умения са от значение за сектора?
Колко хора са заети в бранша в България? Представихме пазарно проучване, възложено от Българска аутсорсинг асоциация (БАА) към агенцията за пазарни проучвания Pragmatica, според което официално заетите в бранша са 16 хиляди. Аз лично смятам, че са от порядъка на около 20 хиляди към днешна дата, тъй като имаме достъп до някои от софтуерните компании, които са извън обсега на това изследване, но предоставят аутсорсинг услуги. Така че числото е около 20 хиляди.
Колко са новоразкритите работни места през 2013 и какви са прогнозите за 2014? Нямаме официална статистика за това, колко са новоразкритите работни места през 2013 конкретно. Това, което мога да кажа е, че водещите компании в бранша имат двуцифрен ръст на растеж на годишна база, което означава, че няколко хиляди работни места и тази година сме успели да разкрием.
Има ли достатъчно подготвени кадри? Аз ще се позова отново на проучването, което направихме. Само за територията на град София хората, които потенциално биха могли да започнат работа в сектора, наброяват 85 хиляди. Като се вземе предвид, че днес сме 20 хиляди, би било реалистично да се каже, че индустрията има потенциал следващите няколко години да отвори 30-40 хиляди работни места. Това мисля, че е добър резултат, още повече, че ние отваряме места предимно за млади хора. Напоследък доста се коментира проблема с младежката безработица. Ние сме една от индустриите, които могат да бъдат полезни на държавата в посока намаляване на младежката безработица.
Какво пречи в момента тези 85 хиляди души да бъдат заети в аутсорсинг индустрията? Трудно е да се каже. Но ако трябва да изтъкна един основен фактор, в известна степен това е неразбирането от страна на младите хора за това, какви са възможностите на индустрията за предоставяне на опции за професионалното им развитие. Заради това част от тях просто не се интересуват да кандидатстват в сектора. Ще спомена един интересен факт от изследването, което проведохме. Очакванията за ниво на заплащане на хора, които са с доста високо ниво на владеене на чужд западен език, е значително по-ниско от това, което нашите фирми в момента предлагат. С други думи, вероятно има хора, които говорят перфектно два западни езика, а работят например като рецепционисти в хотел срещу 500 или 1000 лв., докато в някои от компаниите в сектора биха могли да получават доста повече, но това за тях не е прозрачно. Така че, изтегляйки тези хора, които са с по-високо ниво на владеене на езици и имат по-добри допълнителни компетенции, като компютърна грамотност, ние бихме могли да отворим също възможност за допълнително развитие на хора, които са с по-ниско ниво на знание на тези езици, но чрез допълнителни програми за квалификация да могат да заемат работни места в сектора на туризма например.
Какви са предизвикателствата и перспективите пред аутсорсинг индустрията у нас?
Кои са основните предизвикателства пред бранша? Едно от основните предизвикателства е, че България като дестинация за предоставяне на такъв тип услуги в международен план не е добре позната. Имаме доста път да вървим и да се поучим от начина, по който някои съседни държави промотират възможностите на индустрията, така че да привлекат чужди инвеститори. От друга страна, нивото на квалификация на хората, които излизат от университетите, не отговаря в голяма степен на нуждите на нашите фирми. Там имаме доста сериозна работа заедно с университетите, за да намалим тази разлика.
Задача на кого е да направи България по-позната като аутсорсинг дестинация? Това е едва от целите на Аутсорсинг асоциацията, която представлявам: да даваме повече информация на младите хора за възможностите да работят в сектора. Важно е и да се използва потенциалът на градовете извън София, който в момента почти не е използван. Има градове, където има концентрация на университети, които произвеждат добро качество млади специалисти. Добре би било да насочим и част от инвестициите към тези градове. Смятам, че би имало още по-сериозен ефект за икономиката предвид безработицата, която е доста по-висока извън София.
Какви са перспективите за развитието на индустрията у нас? Зам.-министърът на икономиката Красин Димитров заяви, че перспективите са светли. Аз лично вярвам, че в рамките на следващите три години бихме могли да удвоим броя на заетите. С една колаборативна стратегия между представителите на държавата и университетите, бихме могли да привлечем още чужди инвеститори в сектора.
Планират ли нови компании инвестиции у нас през 2014?
Очакват ли се нови компании през 2014? Да. Интересът към България непрекъснато расте. Като че ли първите индикатори за край на кризата се усетиха още тази година предвид повишения интерес от външни партньори към това какво предоставя страната ни като възможности. Аз лично съм оптимист, че 2014 ще бъде по-добра от 2013.
Има ли конкретни заявки за нови инвестиции? Имена не бих могъл спомена, тъй като все още са в предварителен етап на проучване и в голяма степен такъв тип инвеститори предпочитат да запазят конфиденциалност на процеса, в който се движат. Поне в момента ние знаем за 4-5 компании, които започнаха разширяване или създаване на нови центрове в България. За местните фирми всеки един търговски договор е форма на инвестиция, тъй като ние вземаме работни места от големи компании, като например Shell, Deutsche Bank, които изнасят тези места насам и това е форма на инвестиция на практика.
Какви са новите тенденции и предизвикателства в аутсорсинга на глобално ниво? Предизвикателство пред аутсорсинга на глобално ниво е основно квалификацията на човешкия потенциал. Понякога липсата на достатъчно образовани кадри се явява много сериозен проблем за всички нас в бранша.
Напоследък се наблюдава тенденция на reshoring. Как това ще се отрази на аутсорсинга? Аутсорсингът не е лента за еднопосочно движение. Винаги има движение в двете посоки. Плюсът на този бизнес модел е гъвкавостта, която дава на компании от различни индустрии, за да могат да запазят своята конкурентност и да следват динамиката на промяна на бизнес средата като цяло. Така че ще има движение в посока аутсорсинг или в посока reshoring винаги според това, каква е стратегията на компанията в даден момент.
Кои умения ще се ценят най-много в бъдеще в сектора? Базата е владеенето на различни европейски езици. Бих казал, че България трябва да гледа много повече в посока това да създава кадри, говорещи в допълнение на английския друг западен език, тъй като англоговорящият свят е доста голям и очевидно там конкуренцията е много сериозна. Но когато става въпрос за европейски езици, нашето място е там, но ще трябва да се фокусираме и върху другите езици. Компютърните умения също са от значение. Финансовите центрове също набират скорост, т.е. базов познание на принципите на финансите също трябва да се засегне в обучителния процес.
България вече е сред държавите в ЕС с най-облекчени правила за задължителен финансов одит – Пламен Донев, член на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България