Кои са приоритетите в икономиката и енергетиката на България?

Делян Добрев - Министър на икономиката, енергетиката и туризма

Делян Добрев е начело на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма от средата на март. Добрев е роден през 1978 в Хасково. Има бакалавърска степен по икономика от Университета Уеслиан, САЩ. Специализирал е и в Лондонското училище по икономика и политически науки. Експерт е по управление на европейски проекти, финансово и данъчно законодателство.

Професионалната му кариера започва в консултантската компания KPMG в Торонто, Канада и „Нютон Финанс Мениджмънт Груп”– София, България.

След завръщането си в България работи в Областната управа на област Хасково и като ръководител проекти с европейско финансиране в Агенцията за подпомагане развитието на малкия и средния бизнес, Районен съд – Хасково, Алианс за регионално сътрудничество и развитие и други. До влизането му в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е народен представител, член на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическа политика, икономика и туризъм в парламента, където е избран за заместник-председател.

На 18 май 2011 е назначен е за заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, а на 21 март 2012 поема министерския пост от Трайчо Трайков.

Две седмици, но какви... Как се чувствате в ролята на министър?
Много е натоварено. Динамиката е голяма. За една седмица успяхме да решим въпроса с АЕЦ ,,Белене‘‘, който се опитваме да решим в последните три години. Добре е, че той вече е зад нас, за да можем да се концентрираме върху далеч по-важните теми като развитието на икономиката и енергийната ефективност в областта на енергетиката например. Темата за енергийната ефективност в енергетиката е много по-голяма според мен отколкото темата за интерконекторите или АЕЦ „Белене”.

Кои са Вашите приоритети?
Аз ще се концентрирам основно в сектора на икономиката. Основен мой приоритет е Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Там имаме да свършим много работа. До края на годината трябва да договорим 100% от средствата, които са в размер на 1,12 млрд. лева по програмата и да разплатим към фирмите между 800 милиона и 1 млрд. лева. Това са средства, които, влизайки в икономиката, ще помогнат за нейното по-бързо възстановяване. И колкото по-бързо го направим, толкова по-добре.

Според Вас, за да се подобри бизнес средата, компаниите в България трябва да разчитат на еврофондовете?
Да, и те го правят. Малките и средните предприятия много активно търсят финансиране от еврофондовете. Както безвъзмездна помощ, така и финансиране – ресурс с по-ниска лихва за оборотни средства или инвестиции. За съжаление до момента администрацията не е работила достатъчно динамично и затова правим определени структурни промени. Междинното звено в Агенцията за малки и средни предприятия, което досега отговаряше за разплащанията и договарянето на средствата по оперативната програма не се справяше достатъчно добре. Закъсняваше със сроковете значително. Отнемаше им в някои случаи една година за сключване на договор или за разплащане на средства. Това междинно звено ще стане част от главна дирекция по оперативната програма в министерството.

Каква е целта? Колко трябва да бъдат съкратени сроковете?
В рамките на три месеца трябва да имаме оценка на проектните предложения и решение за сключване на договор. И в рамките на три месеца, да не казвам и в по-кратък срок, ние трябва да разплащаме средствата по окончателните доклади на фирмите, с които те си искат парите, след като вече са изпълнили проектите.

Какви мерки ще предприемете за насърчаване на чуждите инвеститори?
Правомощията на Българската агенция за инвестиции трябва да бъдат разширени, така че те да оказват съдействие на чуждестранните инвеститори не само по отношение на привличането им в страната, а и впоследствие в борбата им с администрацията в България. Започнахме да работим с персонални отговорници за определени инвеститори. Когато даден инвеститор бъде привлечен в България, за да извършва дейност, Българската агенция за инвестиции определя един персонален отговорник, който да съдейства на този инвеститор при разрешаването на всички негови проблеми, свързани с администрацията и бюрокрацията в страната. Това се приема изключително добре от всички инвеститори. Първият персонален отговорник го назначихме миналата седмица и инвеститорът бе изключително щастлив, че ще има такъв човек, който ще му съдейства с процедурите.

Да очакваме ли нови компании в България?
Това е целта ни. И то компании в сферата на производството, а не толкова в сектора на строителството, търговията и банковото дело. На нас ни трябват предприятия, които произвеждат продукция, разкриват работни места с висока добавена стойност.

Откакто Вие поехте министерството, енергетиката е основна тема в медиите. Отказахме се от „Белене”, обсъжда се нов реактор в Козлодуй, поднови се темата за шистовия газ. Очевидно е, че се намираме във важен за енергетиката ни период.
Така е. Знаете, че взехме решение на Министерски съвет, което впоследствие беше потвърдено и от Народното събрание, за отмяна на решенията за строителството на АЕЦ „Белене”. Темата на този етап е приключила. Експерти от НЕК и „Атомстройекспорт” ще уточнят точния размер на изработеното до момента оборудване, за да можем да го приемем и платим.

Според вас България като държава къде трябва да фокусира усилията си в областта на енергетиката?
Ако ме питате как трябва да се развива нашата енергетика оттук нататък, то ние трябва да хвърлим най-големи усилия по посока енергийна ефективност, защото пилеем електроенергия - в бита и в производството на стоки и услуги. Имаме големи загуби и при преноса на електроенергия. Така че ние трябва да насочим всички усилия към подобряване на енергийната ефективност и то не само при потреблението на тази електроенергия, но и при производството и преноса.

Какви мерки се предприемат в тази посока?
31 март беше крайният срок, в който компаниите в енергетиката, общините и държавните институции кандидатстваха за безвъзмезден финансов ресурс от 110 млн. лв. по Международен фонд  „Козлоду”, които да инвестират точно в такъв тип проекти. Отделно до края на месец април ще стартираме програма за енергийна ефективност по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, която отпуска допълнителен финансов ресурс от  150 млн. евро безвъзмездна помощ и между 50 и 100 млн. евро кредитен ресурс, осигурен от шест банки.

Темата за „Шеврон” и шистовия газ отново е подновена. Ще бъде сформирана парламентарната комисия, която да разгледа мораториума и забраната може да бъде отменена. На какво се дължи промяната в позициите и ще успеете ли Вие да удържите на обществения натиск?
С „Шеврон” в момента не се прави нищо и няма никаква комуникация, защото имаме мораториум върху проучването и добива на шистов газ. За съжаление този мораториум възпрепятства и  добива на конвенционален газ и нагнетяването на количества газ в Чирен. Според мен идеята за временна парламентарна комисия в Народното събрание, която да преразгледа мораториума, е много добра, защото трябва да бъдат коригирани текстовете така, че да не възпрепятстват конвенционалния добив на газ и нагнетяването на количества в Чирен.

Каква лична цел си поставяте Вие като министър? Какво бихте искал да кажете в края на мандата си, че сте постигнали?
Искам да мога да кажа, че успяхме да договорим 100% от средствата по Оперативна програма „Конкурентоспособност” и успяхме в един тежък момент за българската икономика да влеем значителен финансов ресурс в размер на над 1 млрд. лева.

За тази година?
Целта ни за тази година и към което се стремим е да разплатим средства в размер между 800 млн. лева и 1 млрд. лева към бизнеса.