понеделник, 24 юни 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    12072 прочитания

    Проф. Франко Кардини: Европа няма идентичност, която да противопостави на бежанците мюсюлмани

    Авторът на книгата „Европа и Ислямът” пред Economy.bg
    30 октомври 2015, 11:02 a+ a- a


    „Най-добрият начин да разбереш идентичността на човека до себе си е, като започнеш да разбираш по-добре собствената си идентичност. Ние сме европейци, но още не сме си дали сметка, какво точно означава да си европейски гражданин”, коментира пред Economy.bg проф. Франко Кардини. Той е историк и специалист по въпросите на исляма, арабската цивилизация и Близкия изток. Автор е на книгата „Европа и Ислямът”.
    Проф. Кардини беше в София за представяне на книгата по покана на издателство "Изток-Запад" и Италианския културен институт.

    Economy.bg попита проф. Кардини възможен ли е диалогът между Европа и Исляма и какви уроци могат да се извлекат от историята на отношенията между Запада и мюсюлманския свят, за да намерим отговор на настоящите предизвикателства.

    Европа и Ислямът: възможни ли са мостовете между тях?

    Проф. Кардини, темата за Европа и исляма е много актуална днес. Но докато ислямът в лицето на бежанците в момента гледа с надежда към Европа, то Европа по-скоро гледа с ужас, страх и недоверие към тях. В този смисъл може ли да се прокара мост между тях?
    Смятам, че най-напред е задължително едно по-обстойно взаимно опознаване. Хората бягат от война, търсят икономическа стабилност. Това са нормални неща и никой не ги подценява. Тези хора обаче трябва да разберат, че Западът не е Рай. От друга страна, политиците и властимащите в Европа трябва да разберат по-добре какви са тези хора, нуждаещи от подкрепа и закрила, откъде идват, каква е историята им. Медиите пък трябва да информират коректно.

    Моите съграждани в Италия нямат ни най-малка представа, колко реално са бежанците в страната, какво е тяхното съотношение към италианското население и на колко души може да бъде намерена работа. През последните 20 години Италия отчита демографски регрес. В страната има висока безработица, но това се дължи и на факта, че младите хора не приемат да вършат определен тип дейност. Това обаче са дейности, които тези имигранти приемат и вършат с радост. Да, тази работа е по-нископлатена, но дава възможност за социално интегриране в новата страна, дава възможност за достоен начин на живот.
    От друга страна обаче стои проблемът с огромния страх от исляма. Защото голяма част от хората в Италия смята, че мюсюлманският свят е почти изцяло завладян от ислямисти, терористи и радикални групи. В Италия никой не може да разбере, че населението на Ирак е 7 млн. души, а последователите на Багдади – лидера на „Ислямска държава”, са около 50 хил. души.
    Трябва да се има предвид и факта, че много от тези имигранти и бежанци, които идват в Италия, макар и мюсюлмани нямат ни най-малка представа какво означава фундаментален ислям. Но когато в един средноголям град в Италия се събере общност от 100-200 души мюсюлмани, те вече имат нужда от зала за молитва или джамия. Тогава моментално се намесват политици или медии, които започват да се питат дали тази джамия няма да се превърне в център за формиране на радикални мислители. А ако италианец реши да затвори синагогата в някой град с презумпцията, че това може да се превърне в място за развъждане на ционисти. Ако някой реши да направи подобно нещо, със сигурност биха го нарекли нацист. Но когато става дума за мюсюлманите, за тях се говори като за полутерористи. Лошото е, че това се струва нормално на хората. Така трудно се създава климат за взаимно разбирателство и хвърляне на мостове.

    Къде са корените на това стереотипизиране на мюсюлманите?
    Може би епизоди като 11-ти септември и последващите нападения, включително в редакцията на „Шарли Ебдо”, допринесоха за един вече пропит с негативизъм климат към имигрантите. Намесват се също политиците и политически групи, които получават подкрепа, защото създават антиимигрантски настроения и правят демагогска политика. Това им носи повече гласове и те продължават да работят в тази посока. Спокойно мога да кажа, че има политици, които печелят повече гласове, като сеят безпокойство. Те нямат никакъв интерес да разберат нещо повече за мюсюлманския свят.

    Чия е отговорността да се променят тези представи за мюсюлманите – на самите мюсюлмани или на политиците?
    Отговорността е на политиците и на медиите. Защото те използват нещо, което считат, че познават и разбират. Смятат, че кръстоносните походи са били тотални войни. Всъщност те са били един куп военни експедиции, понякога насочени срещу различни политически и религиозни врагове вътре, а не извън християнството.Тези походи са се осъществили в рамките на три века, като всеки от тях е бил от порядъка на 2-2.5 години. Независимо от тези походи, са се подържали много активни търговски, културни и интелектуални обмени между християни и мюсюлмани. Но негативната пропаганда продължава да проповядва, че отношенията между мюсюлманския свят и Западния са били характеризирани от непрестанни войни. Това е невежество, предубеденост и непознаване на материята. Човек се бори трудно с тях.

    Какви уроци от историята на отношенията между мюсюлманския свят и Европа можем да извлечем, които да ни помогнат да разберем по-добре случващото се днес?
    Най-напред трябва да интензифицираме възможностите за срещи между културите. Например, имигрантите от Африка, които идват в Италия, стоят няколко месеца на остров Лампедуза. Всички италианци са много уплашени от инвазията на африканци в Лампедуза. Но гражданите на Лампедуза, като се започне от кмета и духовното лице, са се организирали да посрещнат тези хора. Никога не е имало случаи на насилие или кражби. Когато човек е в контакт с другия, много по-лесно се развиват приятелски отношения.

    За нуждата от силна европейска идентичност

    Посочвате в книга си, че Европа се намира в процес на трудно дефиниране на самата себе си. Как бежанската криза ще повлияе на това самодефиниране?
    Аз съм оптимист, макар и не в близък план. Рано или късно всички ще разберат, че най-добрият начин да разбереш идентичността на човека до себе си е, като започнеш да разбираш по-добре собствената си идентичност. Ние сме европейци, но още не сме си дали сметка, какво точно означава да си европейски гражданин. Въпросът е, че във всички 28 страни на ЕС, включително в България, не се учи и една страница от общата европейска история. Струва ни се невъзможно. Нашите правителства още не са разбрали, че една споделена обща европейска история, която да е преведена на всички езици на тези 28 страни, може да служи като основа, за да се изгради някакво общоевропейско съзнание. Като дойдат имигрантите мюсюлмани, ние ги посрещаме с това, което знаем от медиите. Нямаме никаква идея, какво можем да противопоставим на един човек, който има една силна идентичност. Каква ще противопоставим ние като идентичност? Каква сила имаме? И тук се връщаме към едно много просто правило: когато смятам, че мога да бъда нападнат от хора, които са много по-силни от мен, аз се плаша. За да победя този страх, не трябва да се опитвам да победя моя евентуален неприятел, а трябва да укрепя себе си, да стана по-силен. След като нямаме обща европейска идентичност, ние се чувстваме обезоръжени пред мюсюлманите имигранти. Макар че са бедни и имат нужда от работа, ние смятаме, че те имат силна идентичност. Убеден съм, че ние трябва да изградим силна идентичност. Това не означава, че трябва да презираме чуждата.
    Аз съм католик, но откакто се занимавам с исляма и мюсюлманския свят, развих голям интерес към мюсюлманската култура. Но това ме направи още по-вярващ в моя католицизъм. Интересуват ме общите корени и приликите между исляма и християнството, но нямам намерение да приемам исляма.

    Има ли място религията във формирането и укрепването на идентичността в този глобален свят?
    Мисля, че да. Ще ви разкажа един случай от Модена. По Коледа в Испания и Италия има традиция да се излага макети на ясли, които напомнят раждането на Христос. Учителки в детска градина в Модена миналата година протестираха пред директора, който наредил да направят такава ясла. Може би са изразили протест, защото не са католици, не знам. Може би са искали религията да няма такъв силен акцент за децата. Проблемът е, че много некоректно са представили въпроса. Използвали са довода, че в тази детска градина има и деца мюсюлмани, а яслата може да обиди тяхното религиозно чувство. Започна полемика. Пристигна и човек, който се представи за специалист по исляма, като каза, че мюсюлманите не обичат човешки фигурки, което отчасти е вярно, но отчасти не е. С това половинчато обяснение директорът се е съгласил да не се прави ясла. Тогава реагираха католиците. Те не обвиниха учителките, предложили това, а се обърнаха към семействата на децата мюсюлмани, упреквайки ги, че имат деца, които не искат фигурки. Имамът, който е ръководител на мюсюлманската общност и освен това е лекар, работещ в болницата в Модена, се намеси и направи официално изявление. Каза, че мюсюлманската общност всъщност е много доволна от това, че се прави ясла, че това помага на децата да разберат техните приятели християнчета. Подчерта, че Исус за исляма е един голям пророк и че мюсюлманската общност е доволна от това, че фигурата на Исус е там. Ако имаме много такива случаи, общественото мнение в Италия ще израсне много, ще има културно израстване.

    Оптимист ли сте за диалога между Европа и исляма?
    В стратегически план съм оптимист. Но не съм много оптимист по отношение на тактиката, т.е. това, което правим днес. Невежеството и неразбирателството на политиците и на медиите ще ни създаде проблеми, преди да стигнем до разбирателство. Но с времето здравият разум и интелигентността ще надделеят.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    21 юни 2024, 16:35
    21 юни 2024, 15:24
    България пое ротационното председателство на Съвета на гуверньорите на ЕИБ
    Вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова, в качеството си на гуверньор за България на ЕИБ, е новият ротационен председател на Съвета на гуверньорите на финансовата институция
    21 юни 2024, 13:40
    21 юни 2024, 11:37
    Предстои четвъртото издание на фестивала „Ало, Космос! Говори България!“
    Тази година освен научни работилници, интераĸтивни изложения и разговори с учени от различни области на науката програмата ще предложи и среща с астронавта Майкъл Лопес-Алегрия
    21 юни 2024, 10:54
    Българският INSAIT изпреварва Kеймбридж, Корнел и Технион на знаков форум за AI
    Сред авторите се записва името на един от най-младите участници в историята на CVPR – единадесетокласничката Рени Паскалева