Началото на края на Саркози?

Нощ на изненадите във Франция. Социалистът Франсоа Оланд изпревари настоящия държавен глава Никола Саркози на първия тур на президентските избори. Преднината му е минимална (за Оланд са гласували 28.6% от французите срещу 27.1% за Саркози), но знакова, коментират анализатори. Това е първият път в историята на Франция, при който президентът с изтичащ мандат не води на първия кръг от изборите.

Втората и по-шокираща изненада се оказа рекордния процент подкрепа за кандидатката на Националния фронт Марин льо Пен. Тя спечели одобрението на 18% от французите. Това е най-впечатляващият резултат на крайнодесен кандидат в политическата история на Франция.

Предишният рекорд за крайната десница на президентски избори бе през 2002, когато баща й Жан-Мари льо Пен изненадващо получи почти 17 на сто от гласовете и се класира за втори тур с тогавашния президент Жак Ширак.

Именно крайнодесните гласоподаватели могат да решат изхода от спора за следващ президент на Франция, коментира агенция Reuters.

Третата изненада се оказа високата избирателна активност от 80%. Според Reuters надпреварата е била мотивирана предимно от факта, че избирателите не харесват показния управленски стил на Саркози и неспособността му да се справи с безработицата, а не толкова от политическите му различия с опонента социалист Оланд.

След пет години начело на петата най-голяма икономика в света, ядрена сила и член на Съвета за сигурност на ООН, Саркози може да последва пътя на още 10 лидери на страни – членки на еврозоната, които загубиха постовете си от началото на кризата през 2009. Ако иска да победи на втория тур на 6 май, той ще трябва да привлече на своя страна крайнодесните гласоподаватели.

57-годишният Оланд, на който социолозите предричат победа на втори тур с между 53 и 56%, обеща да върне Европа към икономически растеж и заетост. Сред най-ярките му обещания обаче е предложението му да се облагат със 75% доходите на всички, които печелят над 1 милиона евро годишно.

Независимо кой ще седне в президентското кресло след 6 май обаче, ще трябва да наложи още по-строги мерки за икономии, отколкото е дръзнал да признае в предизборната си кампания, орязвайки публичните разходи и вдигайки данъците, за да намали бюджетния дефицит, коментират финансови анализатори, цитирани от Reuters.