Безвредни ли са билките?

Когато ни изпишат лекарство, обикновено се придържаме строго към рецептата на лекаря. Когато прибегнем до чай от билки, сякаш сме склонни да вярваме в правилото, че колкото повече, толкова по-добре. А това съвсем не е така. Макар че са носители на безспорни полезни свойства, лечебните растения могат да станат причина понякога и за отравяния.

Лечебните растения съдържат високоактивни в биологично отношение вещества, които могат да имат както положителен, така и отрицателен ефект, когато голямо количество от тях се натрупа в организма ни. Най-често това са алкалоиди - такива се съдържат в тютюна,  в цветовете и плодовете на мака, в корените на лудото биле и др. Силно отровният алкалоид - колфицин, се съдържа в есенния минзухар, използван при лечение на ревматизъм и подагра. С дъбилните вещества (танините) алкалоидите образуват утайки, които не могат да се резорбират.

Някои растения съдържат гликозиди, които при разпадането си образуват синапени масла. Други съдържат цианогликозиди, които при разпадането си образуват силно токсична циановодородна киселина. Сърдечно-активни гликозиди се съдържат в: червен напръстник, момина сълза, кукуряк, боянка и др.

Особен вид токсични вещества с гликозидна природа са сапонините. Някои от тях са силно дразнещи храносмилателния канал вещества, а други са силни хемолитични отрови – предизвикват разрушаване на червените кръвни телца.

Голямо значение за отравянията с някои растения имат т. нар. токсоалбумини – вещества с белтъчен характер и със силно токсични свойства. Такива вещества се съдържат в семената на рицина и в бялата акация.

Към тези билки трябва да се подхожда с повишено внимание: горицвет, вълча ябълка, морски пелин, змиярник, беладона, чимшир, змийско мляко, хиново дърво, момина сълза, татул, ралица, напръстник вълнест, ефедра, жълтуга, бръшлян.