Сокът от бъз е изключително ароматен и през летните жеги се превръща в една от най-предпочитаните разхлаждащи напитки. Вижте какво съдържа и какво приложение има в българската народна медицина.
За лечебна цел се използват най-вече цветовете, които след изсушаване на сянка се пресяват, така че да бъдат отделени от цветните дръжки. Цветовете съдържат малко количество етерично масло, съставено предимно от терпени, флавоноидите: рутин, хиперозид, изокверцитрин и полифенолните киселини - кафена, хлорогенова и ферулова. Има потогонно и отхрачващо действие. В българската народна медицина част от цветовете се употребява още за лечение на на възпаление на пикочните пътища и при подагра. В 100 гр. от плода се съдържат приблизително 36 мг. витамин С. Високо е съдържанието на калций - 38 мг. и на фосфор -39 мг.
Бъзът е разклонен храст или дърво, като по нашите ширини се срещат три вида: черен, червен и бъзак. Расте покрай реките, из храсталаците и в населените места по цялата страна.
Съществува растение „Бял бъз“, но то се среща най-вече в Австралия. У нас хората наричат „сок от бял бъз“ този, направен от белите цветове на растението Черен бъз. За да има приятен вкус, сокът трябва да бъде подсладен. В някои от рецептите за сок от бъз се посочва количество от 1.5-2 кг. захар за 1.5л. сок. Обикновено се добавя и лимонов сок.