сряда, 08 юли 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1513 прочитания

    Има забавени, но не спрени проекти за нови инвестиции в автомобилната индустрия у нас

    Почти всички компании в сектора у нас са възобновили вече работа- арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на „Аутомотив Клъстер България“, пред Economy.bg
    15 юни 2020, 17:08 a+ a- a

    Кризата с коронавируса се отрази негативно и на автомобилната индустрия в България. Тя принуди част от заводите да спрат работа за между седмица и месец. В най-тежкия месец у нас – април – почти половината от компаниите са преустановили работа. Другата половина са продължили, но с по-ниско темпо, а някои са се преориентирали към производство на продукти в помощ на борещите се с коронавируса на първа линия. Имало е намалени заплати, както и съкратени хора, коментира пред Economy.bg арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на „Аутомотив Клъстер България“.
    Очакванията на Клъстера са фирмите да се върнат към нормални темпове на работа през есента или началото на следващата година. Оттам предвиждат спад от 15-25% на оборотите на компаниите на годишна база, като по-голямата част от този спад вероятно ще бъде преодолян през 2021.
    По думите на арх. Станиславов има и фирми, които са отчели завишено търсене и ръст на поръчките. Това са основно компании, които се занимават с производство на електроника и електронни компоненти. В момента част от производството на тези компоненти се мести от Азия, и в частност Китай, към Европа, заяви арх. Станиславов.
    Според него кризата в момента е забавила, но не е спряла проектите за нови инвестиции у нас. „В контакт сме с няколко големи имена в областта на производството на високотехнологични компоненти“, посочи арх. Станиславов. „Преди кризата знаехме за поне двама големи производители на автомобили, които готвят нови инвестиции в Източна Европа и България беше в топ 3 на дестинациите, които те разглеждаха“, допълни той. По думите му обаче е наивно да се смята, че в близките седмици и дори месеци ще има новини, свързани с изграждането на нов завод на Volkswagen не само у нас, но и в района.
    Арх. Станиславов вижда и положителен аспект от кризата: „Вирусът ускори тенденциите за навлизане на нови технологии. Така вместо в рамките на 10 години преобръщането на пазара към по-екологични модели може да се случи доста по-бързо“.

    Повече за въздействието на кризата с коронавируса върху автомобилната индустрия у нас вижте какво сподели пред Economy.bg арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на „Аутомотив Клъстер България“.

    Г-н Станиславов, как се отрази коронавирус кризата върху аутомотив сектора в България?
    Кризата, породена от коронавирусната инфекция, безспорно се отрази негативно на автомобилната индустрия не само в България, но и по целия свят. У нас тя принуди част от заводите да спрат работа за между седмица и месец в най-тежките случаи. Някои заводи в началото имаха проблеми да се снабдят с достатъчно предпазни средства и препарати за защита на служителите. В други случаи причината за спирането на българските производители беше, че големите OEM заводи, за които доставят, спряха да работят и това се отрази пряко на доставчиците у нас.
    Можем да кажем, че към началото на юни ситуацията е доста по-различна – всички или почти всички компании в сектора у нас са възобновили работа. Глобално автомобилната индустрия постепенно възстановява ритъма си. Останаха само няколко завода в най-засегнатите райони по света, които все още не са възстановили производство. Важно е обаче да се отбележи, че както у нас, така и на Запад заводите работят с едва 20-30% от стойностите отпреди кризата и постепенно ще възстановяват по-сериозните обеми поръчки.
    Спирането на работа ще донесе спад в годишните обороти на компаниите. Очакваме в зависимост от типа на компаниите този спад да бъде между 5 и 30% за най-засегнатите от тях.
    Важно е обаче да се отбележи, че има фирми, които не само не спряха производство, но и нещо повече – имаха завишено търсене и ръст на поръчките. Това са основно компании, които се занимават с производство на електроника и електронни компоненти. Не е тайна, че в момента част от производството на тези компоненти се мести от Азия, и в частност Китай, към Европа.
    Ето защо картината в момента е динамична и е трудна за обобщение, но не във всички случаи се отразява негативно на аутомотив индустрията.

    Кой тип компании бяха най-силно засегнати?
    За да отговорим на този въпрос, първо е важно да отбележим, че 2020 е преходна година за почти всички компании в сектора. Не е тайна, че кризата в автомобилната индустрия започна още преди появата на коронавируса – преди 3-4 години и се дължи на поредица от фактори.
    На първо място, в глобален мащаб основна причина е насищането на пазара в Китай, който след 30 години ръст за първи път отбелязва спад.
    Търговските войни също се отразиха тежко на автомобилния бранш, като засегнаха най-силно индустрията в Европа, а нашата автомобилна индустрия е пряко свързана с тази в Европа, защото износът ни е най-голям за страните от Европа и по-специално Германия. Третият фактор е навлизането на новите технологии и намаляването на продажбите, защото потребителите изчакват новите технологии да станат по-достъпни, преди да се решат на покупки.
    През последните три години и без появата на коронавируса имаше спад на продажбите на нови автомобили. Преди кризата, породена от COVID-19, се очакваше, че 2021 ще бъде първата от новия период на индустрията. Бихме могли да кажем, че вирусът ускори тенденциите за навлизане на нови технологии. Добър пример в тази насока е Великобритания, която през последните три месеца отчете най-слаби продажби на нови автомобили от Втората световна война насам, но продажбите на електромобили не само не намаляха, а дори се увеличиха. И не е само Великобритания, това е световна тенденция. Хората видяха благоприятния ефект за въздуха в градовете от липсата на автомобилен трафик и това ги подтикна да се ориентират към екологични плъгин хибридни и изцяло електрически модели. Така вместо в рамките на 10 години преобръщането на пазара към по-екологични модели може да се случи доста по-бързо.

    Колко от компаниите спряха производство или работиха с намален капацитет?
    В най-тежкия месец у нас – април – почти половината от компаниите преустановиха работа. Другата половина продължиха, но с по-ниско темпо, а някои се преориентираха към производство на продукти в помощ на борещите се с коронавируса на първа линия. Така някои предприятия за броени дни преориентираха производствата си към изработване на защитни шлемове и маски, подготовка на апарати за пречистване на въздуха и подобни. Много от тях вече са възстановили нормалното си производство, макар и с намалени темпове. Очакваме те да се върнат към нормални темпове през есента или началото на следващата година.

    Имаше ли освободени служители, или намалени заплати?
    Има намалени заплати, както и съкратени хора, да, но не очакваме те дълго да нямат работа, защото основната цел на компаниите е намирането на квалифициран персонал и само месец преди кризата това беше основната грижа на всички в сектора. Тенденцията в последните години е такава, че компаниите се опитват да задържат квалифицирания си персонал и по-скоро търсят други методи за справяне с кризата. Така например някои от компаниите от сектора успяха да се възползват от икономическите мерки, предложени от правителството.
    В автомобилната индустрия е трудно да се постигне дистанционна работа. Но при висококвалифицираните кадри, например в отделите за разработки, дистанционната работа по един или друг начин ще се превърне в много по-често срещана възможност, което пък ще намали разходите на компаниите.

    Започна ли вече възстановяване на производството?
    Постепенно това се случва, да. Автомобилните компании имат голям опит как да оптимизират производството си. Филиалите на чужди компании у нас или българските представители на автомобилните производители ползват всички мерки от чуждия и наш опит. Седмица или две преди възстановяването на работата на големите производители на автомобили техните доставчици у нас заработиха, защото веригата от доставки е сложна и изисква синхронизиран старт на целия процес. Очаква се сериозните стимули за закупуване на нов автомобил, които правителствата в Западна Европа предлагат, да стимулират допълнително индустрията. Страните с добре развита автомобилна индустрия, като Франция, Германия и Великобритания, предложиха пакети на стойност милиарди евро за подкрепа на новите технологии. В Германия например отстъпката при покупка на електрическа кола достигна 9000 евро, което трябва да насърчи десетки хиляди германци да сменят своите автомобили с нови, а това пряко ще отпуши складовете, където в продължение на три месеца се трупаха непродадени автомобили, и ще се отрази в по-високи поръчки и към заводите у нас. За съжаление, подобни мерки у нас не са достатъчно ефективни, на което се дължат и ниските продажби на нови автомобили в страната.

    Кога очаквате 100% възстановяване на производствените обеми?
    Трудно е да се прогнозира точно, но при всяко положение месецът, през който компаниите от автомобилната индустрия не работиха, няма да е фатален за повечето от тях. Те ще успеят да преодолеят този период, разбира се, с риска от намалени приходи. Въпреки това считаме, че повечето компании в сектора ще останат печеливши в края на годината. Голямата неяснота е какво ще се случи след това. Ще се върнат ли продажбите към нормалните си нива? Ще има ли компенсаторно търсене? Подкрепата за купуване на нов автомобил ще помогне в някои страни, но нямаме гаранции, че това ще се случи в цяла Европа, нито как ще се възстановят САЩ.
    Важно е как ще се развият дискусиите в Брюксел за пренасочване на производството от по-далечни дестинации, например Китай, към страните от Източна и Централна Европа.
    Очакванията на годишна база са за спад от 15-25% на оборотите на компаниите и по-голямата част от този спад ще бъде преодолян през 2021, но едва ли е възможно възстановяване преди 2022, и то при положение, че пандемията бъде овладяна. Във всеки случай от 2021 започва новият икономически период в автомобилната индустрия, което е глобална тенденция по пътя към електрификацията и автономното управление – две посоки, които браншът ще следва все по-неотлъчно.

    Обявихте в края на миналата година, че работите по над 10 нови проекта. На какъв етап са те сега? Ще се реализират ли?
    Не е тайна, че има големи компании за производство на автомобилни компоненти, които искат да инвестират в България. За съжаление обаче, ако вземем например топ 10 на най-големите автомобилни инвеститори в Източна Европа, ще видим, че практически никой от тях все още не присъства на нашата карта. Единственият от топ 3, който присъства у нас, изгради развоен център с 200 инженери в областта на автономните технологии, но нито една от тези компании все още не произвежда в България. Привличането на подобни инвестиции е съществено и трябва да бъде приоритет на правителството, защото би довело до много по-бързо и ускорено развитие на автомобилната индустрия и на свой ред ще привлече други по-големи инвестиции. През 2019 автомобилните инвестиции у нас достигнаха около 250 млн. лв. и разкриха хиляди работни места. Кризата в момента забави, но не спря проектите за нови инвестиции у нас. Продължаваме да работим за тяхната реализация.

    Има ли България още шанс да привлече инвестицията на Volkswagen, на какъв етап са преговорите с Hyundai и ще има ли завод за батерии у нас?
    Както вече казах, в момента „Аутомотив Клъстер България“ усилено работи по реализирането на проекти, като осъществяването им би имало не по-малко отражение върху икономиката на страната, отколкото пристигането на голям производител, който да изгради пълни мощности у нас. В контакт сме с няколко големи имена в областта на производството на високотехнологични компоненти и имаме всички основания да смятаме, че те гледат на България като на реална възможност.
    Кризата в автомобилната индустрия и глобалната криза, свързана с пандемията от коронавирус, безспорно ще накарат всички големи производители да преразгледат проектите си за изграждане на нови заводи. В момента тенденцията е по-скоро обратната – гиганти като Renault-Nissan обявиха съкращаване на хиляди служители и затваряне на заводи, които не работят с поне 80% от потенциала си, като този в Барселона например. На този фон е наивно да се смята, че в близките седмици и дори месеци ще има новини, свързани с изграждането на нов завод на Volkswagen не само у нас, но и в района.
    Преди кризата да започне, знаехме за поне двама големи производители на автомобили, които готвят нови инвестиции в Източна Европа. България беше в топ 3 на дестинациите, които те разглеждаха. За страната обаче е важно не просто да привлича нови инвестиции, но да привлича инвестиции с висока добавена стойност, а това включва инвестиции в зелени технологии.
    В Клъстера се стремим да позиционираме страната като хъб за високи технологии – за разработки в областта на автономните технологии, батериите за електромобили и водородните клетки. Голям плюс на страната ни е развитата мрежа от IT компании и изключителните специалисти, които работят в тях. Неслучайно гигантът в областта на електромобилите Tesla избра за своя първи завод в Европа не автомобилен град като Щутгарт или Мюнхен, а IT столицата Берлин, защото високите технологии стават все по-важни и за автомобилното производство. София и останалите големи български градове са много добре позиционирани на тази карта и трябва да се възползваме от това.

    Какви са прогнозите Ви за индустрията у нас до края на годината?
    „Аутомотив Клъстер България“ подготви списък от мерки, които да позволят производството да продължи дори в случай на втора и следващи вълни на епидемията или откриване на болен в завода. Част от автомобилните компании имат производство от национално стратегическо значение. Освен автомобилни компоненти някои от тези компании вече произвеждат различни устройства за медицинската индустрия или за борба с коронавируса.
    Всички производители наложиха разнообразни мерки, които да им позволят да работят в епидемиологичната среда. Още преди кризата автомобилната индустрия наложи един модел на работа, при който всички задачи се разделят на малки екипи от 3-5 души с общи задачи. Тези малки екипи много лесно в случай на установяване на разболял се служител могат да бъдат изолирани – знае се кой член на екипа с кого работи и кои са колегите му, които трябва да бъдат тествани, за да се ограничи заразата. Този принцип на работа е измислен много преди тази пандемия от Toyota в Япония. Той е в основата на ефективността на компаниите от автомобилния сектор от десетилетия и се надяваме, че ще ни помогне в справянето и с тази пандемия.
    Възстановяването на автомобилната индустрия в България е тясно обвързано с това на глобалната индустрия. Ако втора, трета или следващи вълни на вируса отново наложат затваряне на заводите по света, това неминуемо ще засегне и тези у нас.

    Имаше ли тази криза някакви положителни аспекти?
    Кризата само помогна за ускорението на процеса по трансформация, през който индустрията така или иначе минава. Това е положителен аспект.
    Според проучване на нашите партньори от Colliers нито един от анкетираните производители на автомобилни компоненти у нас не възнамерява да затваря завода си и дори 10% от тях планират разширение с нови производствени мощности. Повечето анкетирани компании са с централи в Западна Европа или САЩ и са с между 250 и 1000 служители – повечето са доставчици от първо ниво, които взаимодействат директно с производителите. Те са производители както на хардуер, така и на софтуер. Със сигурност положителен е и фактът, че 2019 беше най-успешната за бранша – с над 270 фирми, 11% от БВП и 67 хил. заети, така че това ще позволи спадът през 2020 да не бъде толкова драматичен.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 10 часа
    Италия подкрепя присъединяването на България към Шенген
    Страната е на четвърто място по чуждестранни инвестиции у нас
    преди 11 часа
    ЕК с нови мерки в подкрепа на лозаро-винарския сектор
    Лозаро-винарският сектор е сред най-силно засегнатите от кризата сектори
    преди 12 часа
    Планът за инвестиции за Европа подкрепя изграждането на детска болница в Бургас
    Новата болница ще бъде в сграда с нулеви емисии, свързана със съществуващата болница на Бургаския университет
    преди 12 часа
    Проучване: Тревогата от коронавируса сред българите расте, но мнозинството е против ново затягане на мерките
    Намалява и увереността, че скоро ще се върнем в пълнота към живота от преди
    преди 13 часа
    ЕК очаква по-слабо възстановяване на българската икономика през 2021
    Брюксел запазва прогнозата си от пролетта за намаление на реалния БВП с около 7% тази година
    преди 17 часа