Фед се отказа да печата пари. Засега

Федералният резерв се отказа да стартира трети кръг на програмата Quantitative easing (QE3), с което разочарова инвеститорите и борсите регистрираха лек спад. За да може обаче все пак да задържи дългосрочните лихви ниски, банката реши да удължи т.нар. Операция Twist и така да налее допълнителни 267 млрд. долара в американската икономика. Въпреки че двете силно си приличат по същността си, се смята че QE3 е по-ефективна (виж карето). Анализаторите обаче очакват, че ако ситуацията с безработицата не се подобри, е напълно възможно Фед да се реши на QE3 до края на годината. Една от вероятните причини това да не става още сега е, че при нея има опасност от повишаване на инфлацията.

QE3 vs. Operation Twist

И двата модела представляват осигуряване на ликвидност на пазара. Методът също е сходен – Федералният резерв започва да изкупува ценни книги и лоши заеми, предимно ипотечни. Разликата е, че при Operation Twist средствата за това се набират чрез емисия на краткосрочни държавни облигации, които са с по-ниска доходност, и след това се изкупуват дългосрочни, което освобождава пари в икономиката. При Quantitative easing централната банка директно печата пари и изкупува, като не е задължително да набира средства за това предварително. Подобна операция Фед вече извърши веднъж през 2008 след фалита на Lehman Brothers и последвалите сривове на ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac, и втори път през 2010. Затова последваща такава стъпка условно е кръстена QE3.

С удължаването на Twist, която изтича този месец, централната банка ще продава краткосрочни държавни облигации (до 3 г.) и със средствата от тях до края на годината ще изкупи дългосрочни книжа (с матуритет над 6 г.) за 267 млрд. долара. По този начин Фед иска да съживи слабото икономическо възстановяване, а мярката би трябвало да понижи лихвените проценти в страната. Анализаторите обаче са на мнение, че понижението няма да бъде повече от 0,1%.

Банката няма много наличен инструментариум за справяне, освен наливането на пари. Основната лихва е на нулево равнище и вероятно ще остане на такова до 2014 – 2015. Това разбира се беше оспорено от председателя на Федералния резерв Бен Бернанке, който успокои инвеститорите, че има достатъчно възможности за влияние върху пазара. Без обаче да влиза в подробности.

Беше понижена и прогнозата за икономически растеж в страната от 2,4% на 1,9% и то при положение, че през април вече имаше намаляване на очакванията от 2,9% на 2,4 на сто. След заседанието на Федералния резерв председателят му Бен Бернанке обвини европейската криза за забавеното възстановяване в САЩ.

„Е... да се надяваме , че поне няма да стане по-лошо”, коментира Бернанке, визирайки проблемите в еврозоната, които според него се пренасят и отвъд Атлантика. В критиката си той намекна и че ако се стигне до печатане на пари, това ще е по вина на Европейския съюз. По думите на Бернанке всичко зависи от развитието на конюнктурата на Стария континент. Някои страни в еврозоната вече са в рецесия, а това натоварва търговския обмен със САЩ, обяви Бернанке и каза, че се надява все пак Европа да предприеме „правилните” стъпки за стабилизация.