Заплата според града предлага Дянков

Различна заплата според града предлага министърът на финансите Симеон Дянков. Пред вестник „Стандарт” вицепремиерът коментира, че минималната заплата в София трябва да е различна от тази в Монтана или Видин.

Правителството ще обсъжда идеята с бизнеса и синдикатите на следващия Тристранен съвет, обясни Дянков.

Според него за 310 лева минимална заплата в София, Пловдив или в Бургас не работи почти никой. В същото време в Северозападния район значителна част от хората в частния сектор получават такива възнаграждения. Така евентуално увеличение на минималната заплата може да създаде проблем на бизнеса в региона, счита министърът на финансите.

В Бюджет 2013 е заложено минималната заплата да бъде увеличена от 290 на 310 лв.  Бизнесът обаче е против заради опасения за увеличаване на безработицата.

„Може да се направи формула: в районите с по-ниска безработица от средната за страната минималната работна заплата да бъде еди-каква си, а за райони с по-висока безработица - минималната заплата да бъде по-ниска”, обяснява Дянков.

Междувременно бизнесът приветства идеята на Дянков. "Приветстваме намерението на финансовия министър Симеон Дянков да се въведе диференцирана минимална работна заплата. Предлагаме да се вземе по-смело икономическо решение – минимална работна заплата да съществува там, където държавата е работодател", коментира Божидар Данев, изпълнителеният председател на БСК.

"Въвеждането на диференцирана минимална работна заплата е стъпка за предпазване на бизнеса от закриване на работни места и самоликвидиране", подчерта той. "За никого не е тайна, че регионалните различия водят до сериозното преливане на кадрови ресурс към големите центрове", обоснова се Данев.

Според него чрез повсеместното увеличение на минималната работна заплата и вдигането на обезщетението за безработица държавата създава силово безработица с финансови механизми, с което утежнява финансовите баланси.

Данев счита, че увеличаването на минималната работна заплата създава и немалко проблеми на общините, които трябва да търсят допълнителни средства, за да запазват работни места, в това число за нискоквалифицирани работници и временно заети.