Какво е да работиш в „Пирин-Текс”?

Бертрам Ролман е роден в Германия в семейство на шивачи и още като младеж започва да помага в семейната фирма. „Когато бях млад, не исках да се занимавам с тази работа. Но когато започнах,  ми хареса и с времето я заобичах”, разказва изпълнителният директор на „Пирин-Текс”.  Днес компанията, базирана в Гоце Делчев, произвежда мъжки облекла за едни от най-известните марки, както и собствения си бранд – Rollmann.

В „Пирин-Текс” работят над 2700 души, което я прави най-голямата шивашка фирма в Европа. „Според мен всичко, което обича, можеш да развиваш. Това е условието да вървиш напред и да имаш успех”, категоричен е Бертрам. Той е добър пример за думите си. Денят му започва в пет сутринта и в шест часа вече е във фабриката. Може да го откриете там до 19-20 часа, когато приключва втората  смяна. „Чувствам, че хората ме подкрепят като предприемач. И аз се опитвам да правя същото – стремя се да се чувстват добре. Да усещат, че работят в стабилна компания”, казва той.

Г-н Ролман, кога създадохте компанията „Пирин-Текс”?
Фирма „Пирин-Текс” е основана през 1993 в град Гоце Делчев. В момента тук работят около 2700 служители. Ние сме един от най-големите работодатели в Югозападна България и най-голямата шивашка фирма в Европа. Произвеждаме мъжка мода за много известни марки. Както и нашия бранд Rollmann.

Защо решихте да основете компанията точно в Гоце Делчев?
Много често са ме питали защо не в София или в някой друг град, но нашият бранш функционира по-добре, когато е позициониран в провинцията.

В Германия най-силните играчи в икономиката са базирани в по-малки градове. Започнали са в едно село и целият регион се развива заради предприятието. Мисля, че и в България ще стане така. През 1993, когато дойдох тук, градското управление на Гоце Делчев беше много отворено към чужди инвеститори.  Не във всеки град в България беше така по това време.  Освен това градът ми направи впечатление като много приятен.

Компании от вашия бранш отново започнаха да се оплакват от липсата на кандидати за работа. Вие имате ли такъв проблем?
Отвреме навреме имаме, да. В момента ситуацията не е точно такава. В региона на Гоце Делчев има доста предлагане на работна ръка. Нашето предприятие е сред малкото, които работят напълно на светло. Хората оценяват това и имаме кандидати. В момента сектор облекло и обувната индустрия са най-силните работодателите или може би вторият най-силен бранш след селското стопанство. Само в сектор облекло работят 130 000 души. 17 000 души са заети в обувната промишленост. Моите прогнози са, че тази година в текстилната промишленост заетите ще стигнат около 170 000. В град Русе вече трудно са намират хора. В Плевен също започва да става проблем. В Пловдив също.

При вас работят 2700 души. Какви позиции има в предприятие като вашето?
Не са само шивачи, както смятат повечето хора. При нас има много и различни позиции. Като започнем от дизайнери, конструктори, технолози, нормировчици и т.н.

Всички тези хора трябва да се управляват и административно. Всяка производствена единица има административна структура, която отговаря за около 600-700 работници. 

За кои позиции ви е най-трудно да намерите правилните хора?
Бих казал, че най-вече това са хора с опит в маркетинга. Също за позиции, които са свързани с управлението на търговията. В производствения сектор имаме достатъчно капацитет, за да подготвим неквалифицирани хора без опит. Средният мениджмънт на компанията е изцяло създаден и подготвен във фирмата. За съжаление нито в Германия, нито в България има образователна система, която може да успее да предложи на бизнеса готови, обучени хора за нашия бранш. В тази индустрия трябва много да работиш, да натрупаш опит, сръчност, решителност, за да можеш да станеш ефективен кадър. Това е процес, който отнема около пет години. Едва след това може да се каже, че даден човек има опит и е ефективен.

Младите хора като че ли предпочитат други професии и индустрии. Кажете защо да изберат професия в шивашко предприятие?
Аз някога също съм бил млад. Тогава и аз не исках да се занимавам с тази работа. Но когато започнах, ми хареса и с времето я заобичах. Според мен всичко, което обичаш, можеш да развиваш. Това е условието да вървиш напред и да имаш успех.

В нашата работа има малко повече прах например от някой офис, но ние произвеждаме красив продукт, който се харесва на клиентите.

При вас има много млади хора. Каква е средната възраст в компанията?
Средната възраст в компанията е около 35 години, като 80% от служителите са жени. В района няма голямо предлагане на работа. Ние сме най-големият работодател в Югозападна България. В град Гоце Делчев живеят около 25 000 души, а в целия регион около 70 000. Ние събираме хора не само от града, но и от околните села, които са в рамките на около 20 км. Имаме над 20 автобуса, с които превозваме хората от домовете им до работа и обратно.

Кой се занимава с подбора и как протича процесът?
Имаме отдел „Човешки ресурси”, който отговаря за процеса. За средните и по-високи позиции правим интервюта, тестове и центрове за оценка. За позициите, които не изискват толкова специфични умения, кандидатите минават през тест, който отнема около 4 часа. Използваме наша система, която има база данни, събирана в продължение на 20 години.

На база на резултатите от теста чрез конкретни индикатори разбираме дали един човек е подходящ за определена дейност или за друга.  

 
Вие участвате ли в наемането на хора?
Понякога и аз правя интервюта. Обикновено, когато става въпрос за позиции, за които искам да имам повече влияние. Например последната такава позиция беше „Връзки с обществеността”.

Вие какви качества искате да видите в човека срещу вас?
В конкретния случай освен образованието на кандидатите за мен беше важно да видя стила им на говорене, на писане, изобщо как комуникира и какво е поведението на човека. Това може да се усети по време на разговор.

Ако трябва да отговоря по принцип, ние предпочитаме да даваме шанс на млади хора, които започват при нас, след като завършат образованието си.  Те стартират като стажанти в продължение на 3-4 месеца. След това, ако им харесва и ние сме доволни от тях,  им предлагаме кариера. Има много млади хора, които учат в София, Благоевград, но не всички остават там и се връщат. Ние им даваме възможност да се развият и докажат.

През какви обучения преминават служителите?
За нас обученията са много важни и имаме такива почти постоянно. В момента например тече семинар за нормировчици.  Освен специализираните обучения провеждаме и различни курсове. Например езикови. В тях може да се включи всеки, който желае. Курсовете се провеждат тук във фабриката, като в определени дни идват преподаватели. Имаме 2 семинарни зали при нас, в които провеждат различните обучения.

Колко човека типично кандидатстват за една позиция?
Последните позиции, които имахме, бяха за продавач-консултант и мениджър на магазин в София. За тях получихме около 80-90 CV-та. Мисля, че в момента има предлагане на хора и в София, не само в по-малките населени места. 

В Гоце Делчев е по-трудно да намерим кандидати за високи позиции в сравнение със София, но всички хора, които работят при нас, са от региона. Както казах, ние наемаме предимно млади хора без опит, обучаваме ги и ги тренираме за различните операции, които извършват, за да станат ефективни.

Колко време е необходимо на един работник да навлезе в работата?
Подготовката и въвеждането на един работник без опит обикновено отнема между 3 и 6 месеца.

Шивашкият бранш е силно експортно ориентиран. Част от фирмите миналата година започнаха да получават допълнителни поръчки. Как се отрази това на броя на служителите при вас?
Да, така е. Ние разширихме много екипа си през 2010. Миналата година наехме около 600 души.

Какви са плановете ви за тази година?
Тази година плановете ни са да се разширим с още 250-300 служители. Ще търсим нови хора предимно за производството. 

Това означава кроячи, шивачи, гладачи, групови ръководители, специалисти контрол на качеството.

Има ли текучество при вас?
В момента има слабо текучество. Между 10 и 15 човека на месец, което е под 1 процент. Най-често причината да напускат служители е, че заминават за чужбина. Понякога има млади хора, които решават да продължат своето образование. Това са най-често причините да напускат. Ние сме известен работодател в региона и хората знаят, че условията при нас са добри, както и че ще работят абсолютно на светло.

Кажете каква е средната заплата при вас, защото общественото мнение е, че този сектор е много ниско платен?
Във всяка една професия се започва от ниското и с работа и желание се върви нагоре. В нашето предприятие средното брутно възнаграждение е около 630-650 лева. Начинаещи хора, които работят на шевна машина, започват на 450 лева брутно възнаграждение. С нарастването на отговорностите, опита и уменията се повишават и заплатите. В някои отдели средните заплати са между 800 и 1000 лева, а за някои позиции възнаграждението може да достигне и 3000 лева. И пак искам да подчертая, че работим изцяло на светло.

Вие сте от страна, където хората са изключително дисциплинирани. Лесно ли свикнахте с балканския манталитет?
Българите също са сравнително дисциплинирани. Моите впечатления са, че с времето стават все по-отговорни и все по-дисциплинирани. Аз съм човек, който лесно се адаптира, така че нямах проблем да свикна да живея тук. Всъщност аз не живея в Германия вече 30 години.

Роден съм в семейство на шивачи и когато бях на 25 години, ми предложиха да управлявам фирма за мъжко облекло в Гърция. Когато Гърция стана част от ЕС, заплатите и всички останали разходи започнаха да се увеличават, което намали производителността. Така се озовах в България.

Според Вас кои са най-важните качества за един мениджър?
Моето разбиране е, че трябва да полагаш много грижи за хората, с които работиш. Трябва да има чувство за екипност и да не се генерират конфликти.

Как протича Вашето ежедневие?
Ставам рано - в пет часа. Обикновено в шест часа вече съм офиса. Производството е на две смени, така че може да ме откриете във фабриката до към 19-20 часа. Аз поддържам връзките с клиенти, с доставчици. Участвам в избора на материали и техника, както и свързаните с това преговори. Моя отговорност е непрекъснато да се подобрява организацията в отделите и хората на всички нива да се чувстват добре.

Има ли нещо, с което не можете да свикнете в България и ви дразни?
Това, че все още има вандализъм. Все още има хора, които мисля, че щом нещо е красиво, трябва да го развалят.

Как бихте описали атмосферата в компанията?
Шивашкият бранш е малко като семеен бизнес. Трябва да имаш добро отношение към хората. Аз мога да кажа, че в момента тук има страхотен микроклимат. Чувствам, че хората ме подкрепят като предприемач. От своя страна аз се опитвам да правя същото за хората и се стремя да се чувстват добре. Да усещат, че работят в стабилна компания.