Лесно ли се обиждате?

Какво означава критиката за вас? Лесно ли се обиждате? Начинът, по който приемаме обидата, може да разкрие много за начина, по който приемаме  себе си. В „Толкова различен живот“ (Colibri), италианската писателка Лучия Джованини дава една лесна рецепта за необидчивост.

Според нея ставаме необдичви, когато:

1. Сме в нашата зона на власт. Никой не може да ни ядоса или направи нещастни, освен ако ние не му позволим. Тогава да се запитаме: Искам ли да дам разрешение на този човек (това нещо) да ме ядоса? Винаги ние решаваме какво да мислим и какви емоции да подхранваме.

2. Приемаме нашите дракони, нашата сянка и нашите страхове и преставаме да ги проектираме върху другите. Всички имаме сенки, страхове и дракони. Все едно преставаме да използваме нашата енергия, за да ги крием или защитаваме. Всички ние сме човеци, можем да грешим, смъртни сме.

3. Започваме да приемаме нещата по-лесно. Бащата на невросемантиката Майкъл Хол препоръчва почтителна шеговитост. Ако някой например ви обиди, вместо да се ядосвате, да започвате вербална битка и да останете вбесени през целия ден, можете да останете спокойни и да отговорите: И какъв точно вид гадняр съм?

4. Притежаваме безусловно себеуважение. Как биха се променили нещата пред лицето на една обида, ако знаете, че с всяка клетка на вашето тяло, че стойността ви като човек е неоценима и не е обусловена нито от одобрението, нито от преценката на другите? 

„Един от най-добрите уроци по необидчивост – пише Лучия – получих в Индия от Амма. Ето какво гласи той: „Нека се научим да течем като река. Някой ще утоли жаждата си от реката, друг ще поседне на бреговете, трети ще се изкъпе, ще има и такъв, който ще се изплюе в нея. Но реката продължава да си тече...“