Запознайте се с човека, който обещава да ни освободи от технологиите

Необичайно интервю с необичаен събеседник. Докато пътува с такси към следващата си среща, Ранд Хинди намира време да поговори с нас по Skype. Разговорът ни е провокиран от мотото на основаната от него компания Snips – „We make technology disappear” (Караме технологиите да изчезнат)! Доста нетипична и амбициозна цел за един 30-годишен мъж.
Eдин бърз преглед на CV-то му обаче e достатъчен, за да разбере човек, че тази идея не е толкова необичайна. Хинди е роден в Ливан, но като дете се премества с родителите си във Франция. Започва да се занимава с програмиране още на 10 години, а на 14 създава първата си компания. На 21 години вече има докторска степен по биоинформатика. Завършва Singularity University в Силициевата долина и Creative Leadership в THNK в Амстердам. Миналата година списание MIT Technology Review го подреди сред 35-те топ иноватори в света под 35 години (класацията „35 Innovators Under 35”), а Forbes го отличи сред 30-те най-влиятелни хора в света под 30 години (класацията „30 under 30”).

Докато обикаля из улиците на Париж за поредната си среща, Хинди ми споделя опасенията си, че все повече се превръщаме в „роби” на технологиите. За тези страхове той говори няколко месеца по-рано в лекция в TEDx. По думите му 9 от 10 души в момента страдат от т.нар. „phantom vibrations”, или илюзията, че телефонът им вибрира. И ако в момента имаме по две-три устройства, които се борят за вниманието ни, то към 2025 с възхода на Интернет на нещата техният брой ще нарасне главоломно. Хинди счита, че ще е невъзможно да се справим с всички свързани с Интернет устройства, които притежаваме, като освен смартфони, умни часовници, компютри, ще се прибавят автомобили, дрехи и всякакви домашни уреди.
Отговорът според него е вид AI (Artificial Intelligence – изкуствен интелект), наречен Context Awareness. Концепцията за Context Awareness предвижда устройствата да могат да се адаптират и реагират спрямо ситуацията, в която се намираш. Това означава, че смартфонът ти ще знае кога си в среща и няма да вибрира. По думите му развитието на тази технология ще доведе дотам, че устройствата ни ще станат достатъчно интелигентни и взаимодействието ни с тях ще бъде сведено до минимум. Така в един момент ще спрем да мислим за съществуването им, какъвто в момента е случаят с електричеството.
Един от успешните продукти на Snips е приложение, създадено в партньорство с френската железница, което прогнозира до три дни по-рано, колко пълни ще бъдат различните влакове. Сега компанията работи върху проект, който да позволи интегрирането на изкуствен интелект в смартфона, така че той да може да показва по-релевантна за всеки потребител информация и приложения.

Вижте какво сподели пред Economy.bg Ранд Хинди в едно интервю из парижките улици:

Ранд, поставил си си много амбициозната цел да накараш технологиите да изчезнат. Защо ни е нужно това? Не улесняват ли всъщност технологиите живота ни?
Начинът, по който използваме технологиите днес, не е много умен. Например, ако имаш телефон, умен часовник и компютър и някой ти изпрати съобщение, трите устройства ще започнат да звънят едновременно. Технологиите са много натрапчиви, като всяко едно устройство изисква вниманието ни. Освен това в момента ние взаимодействаме с тях основно ръчно. Когато след 10 години имаме 100 милиарда свързани устройства, това вече няма как да работи. Невъзможно е дори да си представим, че ще трябва да си взаимодействаме по този начин със 100 устройства едновременно. Това, от което имаме нужда, е да направим тези устройства по-интелигенти. Така те ще знаят с кое е най-добре да се взаимодейства в определен момент. Ще знаят какво точно искаш да правиш, така че взаимодействието с тях да е максимално ограничено. Това имаме предвид, като казваме, че искаме да накараме технологиите да изчезнат. Целта ни не е те да спрат да съществуват. Идеята ни е не аз като човек да трябва да се адаптирам към технологиите, а технологиите да се научат да се адаптират спрямо мен. Така няма да има нужда да мисля повече за тях. Както не се тревожиш за електричеството, така не трябва да мислиш и за начина, по който телефонът ти работи.

Как и кога очакваш това да се случи?
Има три важни фактора, които трябва да се отчетат. Първият е възможността да интегрираме изкуствен интелект в миниатюрни устройства. Такава технология обаче трябва да бъде разработена, което отнема време. Вторият важен фактор е достъпът до данни. Защото данните са начинът, по който устройствата си комуникират с човек. Това може да е информация за мястото, където се намира, или за хората, с които често си комуникира. Третият важен фактор е това да се направи работещо, но без потребителят да рискува да разкрие личния си живот, като дава достъп на устройствата си до всякакъв тип информация. Ако се злоупотреби с тази информация, последиците ще са наистина сериозни. Това, което искаме, е да гарантираме, доколкото можем, защитата на неприкосновеността на хората, използващи тези устройства.

Как ще забравим за технологиите? Някои хора са пристрастени към устройствата си?
Точно в това е проблемът. Причината да си пристрастен е, че съзнателно правиш нещо с устройството си, което изисква много усилие. Пристрастяването е странно нещо. Колкото по-трудно е да направиш нещо, толкова по-пристрастяващо то става за теб, защото така психологически оправдаваш причината, поради която правиш това усилие. Ако няма усилие, ако нещата си стават, без да изискват вниманието ти, то тогава вече няма как да си пристрастен. Пристрастен ли си например към електричеството? Вероятно не. Да, то е необходимо, но ти не си пристрастен към него, което е различно.

Анализаторът Нир Ейал, който изследва как технологиите ни „зарибяват”, счита, че негативните емоции са мощни вътрешни подбудители за използването на технологии (напр. когато сме самотни, най-често влизаме във Facebook). Как ще накарате технологиите да изчезнат, когато негативните емоции все още са налице?
Никога не съм се замислял за това. Ние ще имаме устройствата си, но начинът, по който ще ги използваме, ще е различен. Да вземем примера с Facebook. Чувствам се самотен и влизам във Facebook, защото няма какво друго да правя. Ще правя това и в бъдеще, но не като се логвам през компютър, защото няма да има смисъл от това. Това, което ще направя в бъдеще, е да „вляза” във виртуалната реалност. Ще си взаимодействам с хората във виртуален свят, сякаш той е реален. Това много реалистично взаимодействие ще е бъдещето на технологии като Facebook. Точно това прави Oculus Rift. Виртуалността е просто друг начин, по който технологиите може да изчезнат. Вместо да караш технологиите да се адаптират към реалния живот, ти всъщност влизаш в измислен свят, който изглежда като реален.

Но идеята ви не е ли да се спре заробването чрез технологиите? Това не противоречи ли с вашата идея да се освободим от технологиите?
Дали ще е виртуална реалност, или холограма, която ми пресъздава твоето изображение, вместо да използвам Skype, в двата случая усещането ще е, като че седим един до друг.

Виртуалната реалност няма ли да доведе до по-голямо заробване?
Заробването означава да си ограничен в способностите си от нещо. А ние говорим за пълна свобода. Говорим за използването на все повече технологии, но без ограниченията, които са ни наложени от тях. В момента това, което можеш да направиш с технологиите, се диктува от това, което технологиите ти позволяват да направиш. Ако технологиите достигнат до ниво, при което са способни да правят всичко, което искаш, то тогава този проблем не стои на дневен ред.

В лекцията си в TEDx говориш за „ubiquitous computing”. Това е концепция, която предполага устройствата да са навсякъде. Как идеята ви да накарате технологиите да изчезнат кореспондира с това? Не си ли противоречат двете идеи?
Идеята за т.нар. „ubiquitous computing” е, че имаш устройства навсякъде. Всичко е компютър, който взаимодейства с всичко през цялото време, каквото и да правиш. И ако технологиите са навсякъде, то тогава те стават като електричеството. Толкова си свикнал с тях, те са толкова силно интегрирани във всичко, което правиш, че ти вече не ги забелязваш. Ти просто ги използваш. Така „ubiquitous computing” е еквивалент на това да накараш технологиите да изчезнат.

В лекцията си в TEDx говориш и за „context aware” (контекстно-ориентирани) устройства? Какви са предимствата и предизвикателствата при разработването им?
Ползата е, че няма да има нужда да си взаимодействаш толкова много с устройствата. Можеш да имаш много устройства, без това да ти създава неудобства и да те дразни. Концепцията за Context Awareness е точно това – устройството ти да може да се адаптира към всяка ситуация и проактивно да ти помогне да направиш това, което искаш. Добър пример е термостатът Nest. Когато го използваш, той се научава кога ще се прибереш вкъщи, така че не e нужно да го пускаш. Прави го сам. Такъв тип интелигентни устройства ще са обичайно явление.
Предизвикателствата са същите, като за изкуствения интелект – как може да интегрираш изкуствен интелект в малко устройство. Как да накараш всяко едно устройство да е наясно с останалите. Например термостатът ти трябва да е наясно с хладилника и колата ти. Свързването и синхронизирането на всички тези устройства е огромно предизвикателство. И освен това тук е налице проблемът с неприкосновеността на данните. Не е добро решение да сложиш всичко на един сървър. Трябва да помислим за peer to peer краткосрочни мрежи. А това се предизвикателства, за които още не са измислени решения. Трябва да измислим решение за това да имаме Plug and Play (PnP – постави и използвай) безжични устройства. Например при включване на кафемашината тя автоматично да стане част от домашната ти мрежа, без да има нужда от сложна wi-fi настройка.

Какво ще стане, ако не искам устройството да предполага и осъществява определени действия вместо мен?
Предполага се, че устройството знае както какво искаш, така и какво не искаш. Това е идеята. Не трябва да мислиш за това като външна интелигентност. Трябва да се възприеме като дигитално огледало на това, как мислиш. В началото, разбира се, може да не работи толкова добре. Вместо това като потребител можеш да му кажеш всичко, което искаш и което не искаш да прави. Можеш да му кажеш – „Искам да забравиш, че ми харесва този бар”, „Не искам да ми помагаш с имейлите”, или „Искам да ме оставиш да карам сам колата си”. Последното нещо, което искаме, е да се довериш на машината. Искаме ти да имаш контрола.

Какво ще стане, ако устройството бъде хакнато?
Именно затова е толкова важно защитата на неприкосновеността да бъде заложена поначало. Защото ако данните се обработват директно на устройството, то тогава няма нищо за хакване. Защото няма сървър, който да държи централизирано данните ти. Като цяло, колкото по-децентрализирана е дадена система, толкова по-трудно е за някого да се добере до информацията ти. Ако сложиш всичко на един сървър, както в момента компаниите правят, някой просто трябва да разбие една машина. А тук ще трябва да разбие телефона ти, часовника ти, компютъра ти, дома ти, всичко. Разбира се, че хората ще бъдат хаквани. Ако някой иска, ще намери начин, как да го направи. Няма такова нещо като перфектна сигурност. Но поне можем да го затрудним.

Кога мислиш, че ще са готови първите context aware устройства?
Надявам се много скоро с продуктите, които разработваме. Може би през следващите пет години. Мисля че, възходът на Интернет на нещата ще зависи от способността ни да направим тези устройства контекстно ориентирани.

Какъв тип продукти вече сте разработили?
В момента конкретно сме фокусирани върху създаването на следващото поколение интерфейси за мобилни устройства. Това, което искаме да постигнем, е да можем да прогнозираме всичко, което се опитваш да правиш с телефона си. Например ако си говорим в WhatsApp и аз ти казвам да се срещнем на дадено място след половин час, то половин час по-късно ти отваряш Google Maps, а ние ще можем да предложим адреса, който сме видели в WhatsApp. Такъв тип интелигентност се опитваме да изградим.

Какво предизвика интереса ти към търсене на решения за бъдещето?
Мисля, че винаги съм правил това. Занимавам се с Mashine Learning (машинно самообучение) от 2003 или доста преди това да стане модерно. Ако компютър може да анализира данните и да прави предположение, тогава защо не. Няма причина да не се занимавам с това.

Оптимист ли си за технологичното бъдеще на Европа?
Вярвам силно, че Европа има всичко необходимо, за да стане голям технологичен играч. Единственото, което ни липсва, е глобална амбиция. Имаме нужда от повече компании, които не се страхуват да създават продукти, които да работят в цял свят.

Започнал си да се занимаваш с програмиране на 10 години. Как стана това?
Започнах да програмирам на 10, когато майка ми донесе книга за програмиране. Каза ми: „Трябва да се научиш на това, ще бъде важно”. Мисля, че имаше право.

Защо според теб е важно децата да учат програмиране и коя е най-добрата възраст да се започне?
Мисля, че както всеки трябва да се научи да пише и да прави елементарни математически сметки, така и всеки трябва да се научи да програмира. Фактът, че всичко в света в момента е вид компютър или се управлява от компютър, означава, че много малко хора имат контрол върху възможностите за работа на всички ни с технологиите. Мисля, че това е неправилно. Колкото повече хора се научат да програмират, толкова повече прекрасни решения ще има за всеки.
Най-доброто време човек да започне да учи да програмира според мен е на 10-13 годишна възраст.

Интервю: Детелина Калфова