петък, 05 юни 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4859 прочитания

    Кога ще е готова българската ваксина срещу Covid-19?

    Доц. д-р Пенка Петрова, директор на Института по микробиология на БАН, пред Economy.bg
    09 април 2020, 14:27 a+ a- a

    Българска ваксина срещу Covid-19 се разработва в Института по микробиология на БАН, потвърди за Economy.bg доц. д-р Пенка Петрова - директор на Института. По думите й тя ще е готова поне след година. Петрова заяви, че българската разработка се базира на иновативен подход и затова от Института се надяват, че също ще има приложение. Тя отбеляза, че българското население е защитено допълнително и от БЦЖ ваксината, което ще позволи на българите да прекарат тази болест с по-малки симптоми. Според нея за да твърдим, че сме се справили с коронавируса, 70% от българите трябва да са го прекарали в слаба форма или без симптоми и тогава ще имаме пълна защита на населението. „Тогава дори и да се срещнем с него, той няма да е по-опасен от един зимен грип“.

    Кога да очакваме българската ваксина срещу Covid-19, ще помогне ли тя на всички при възможни мутации на вируса, кога можем да обявим, че сме се справили с коронавируса, ще помогне ли топлото време за ограничаване на заразата, може ли човек да се зарази повторно, колко трае имунитетът – тези и други въпроси отправихме към доц. д-р Пенка Петрова, директор на Института по микробиология на БАН.

    Д-р Петрова, разкажете повече за вашата разработка. Кога започнахте да работите по ваксина срещу коронавируса? На какъв етап е? В края на март обявихте, че сте в напреднал стадий, така ли е?
    Не, не сме в напреднал стадий. Ставаше дума за други разработки. Ваксини при нас се разработват в Департамента по имунология на Института по микробиология. В случая срещу Covid-19 започнахме да работим едва сега, тъй като досега никога не е работено с коронавируси. И в световен мащаб не са разработвани ваксини, независимо че е имало пандемии през годините. Затова за първи път този колектив опитва да разработи ваксина срещу коронавирус. Поначало подходите за разработване на ваксини са ясни и се прилагат систематично. В случая обаче имаме един нов подход за търсене на епитопи – това са вирусните антигени, срещу които може да действа ваксината, и включването им в липидни наночастици. Това е най-иновативното в идеята. Надяваме се да има български пробив в разработването на ваксина срещу коронавируса.

    Кога очаквате да е готова ваксината?
    Поне след година. Защото започваме от търсене на епитопи. Започваме от биоинформатичния анализ на секвенцията на вируса. Така че ще преминем през дълъг и сложен процес, докато се стигне до ваксина.

    Колко хора са ангажирани в разработването на ваксината?
    Целият департамент по имунология – около 20 души с ръководител доц. Андрей Чорбанов.

    Сътрудничите ли си с други институти в чужбина?
    Да, имаме доста международни сътрудничества, вкл. с различни институти от мрежата „Пастьор“. Мисля, че Андрей работи с Тайван, с университети в Унгария.

    С други думи, има по-общностен подход за по-бързо намиране на решение срещу коронавируса?
    Да, но едва ли можем да настигнем американците. Фирма Moderna вече е стигнала до клинични изпитания с доброволци, т.е. тяхната ваксина е в много по-напреднал стадий. Но пък нашата се базира на иновативен подход и затова се надяваме, че също ще има приложение.

    Какво влагате в иновативен подход?
    Точно това – ваксината да бъде заключена в липидни наночастици.

    Това какво значение ще има?
    Досега не е прилаган такъв подход. И е много интересен метод за доставка на ваксината в човешкото тяло.

    Ще помогне ли ваксината на всички? Има данни, че коронавирусът мутира. В този смисъл вашата ваксина ще може ли да отговори и на мутациите?
    Да, ще бъдат подбрани такива епитопи, т.е. такива белтъци, които са жизненоважни за вируса. С други думи, много консервативни, жизненоважни за вируса участъци, ще бъдат приложени в тази ваксина. Така че мутирането на вируса да не окаже влияние върху ваксината.

    Значи, дори и ваксината да бъде създадена със закъснение, няма да се окаже безполезна при мутацията?
    Да, още повече, че всичко, което се получи като научна информация за коронавируса е безценно. Тъй като това са едни нововъзникнали патогени във втората половина на 20. век, и вече на вълни – трети, четвърти щам коронавирус, даже този е седмият, атакуват големи части от човечеството. Всяка информация, която се получи за тях е безценна. Дори и да не получим една ваксина, която да може да предпази цялото население, за бъдещи пандемии ние ще имаме една по-добра подготвеност.
    Ако това беше направено с вируса MERS (Близкоизточният респираторен синдром) – последният, който атакува хората през 2012 и продължи да се разпространява даже до 2018 в различни райони. Ако тогава беше направена ваксина срещу MERS, сега човечеството щеше да е по-подготвено за реакция срещу новия коронавирус.

    С други думи, трябва да действаме проактивно, за да предотвратим бъдещи пандемии?
    Причината е, че много малък брой хора са били заразени с MERS – само 2500 души в Саудитска Арабия и околните страни, и Южна Корея. Затова Южна Корея сега е по-подготвена, заради борбата с MERS. Те взеха първи противоепидемични мерки. Но така и не се финансира изработването на ваксина срещу коронавируси тогава.

    Кога очаквате да се справим с коронавируса? Какво е нужно да се случи, за да обявим, че сме се справили?
    Българското население е защитено допълнително и от БЦЖ ваксината. Последните научни данни показват, че в страни с повсеместно ваксиниране с БЦЖ ваксина, шест пъти по-нисък е броят на заразените. Това вчера като статистика го показа Институтът „Джон Хопкинс“ в САЩ. Ние можем да разчитаме и на тази повсеместна имунизация. Виждаме, че сме от малкото страни, които могат да използват тази защита. Така че нашето население ще прекара с по-малки симптоми тази болест.
    Но със сигурност, за да можем да кажем, че сме се справили, голяма част от населението трябва да се е срещнала с вируса и да имаме обществен имунитет. Според мен мерките по изолация могат да облекчат здравната система, така че да няма огромен брой заболели в тежко състояние, които да постъпят в болница, и системата да не може да издържи. Но за да твърдим, че сме се справили, 70% от българите трябва да са го прекарали в слаба форма или без симптоми и тогава ще имаме пълна защита на населението. При това положение дори и да се срещнем с него, той няма да е по-опасен от един зимен грип.

    Топлото време ще допринесе ли за отслабване на силата на коронавируса и за ограничаване на заразата?
    Да, вирусът не е стабилен на слънчева светлина и на много висока температура. Но пък различни изследователи доказват, че той се разпространява и в Австралия, където е лято, и в скандинавските страни, където е студено. Срещаме се с един нов патоген, за който знаем малко. И не можем категорично да кажем, че топлото време ще спре инфекцията.

    Може ли човек да се зарази два пъти от коронавирус? Колко дълго трае имунитетът?
    Това също не е доказано научно. Поначало при срещата с вирусна инфекция повторното заразяване не е много възможно, защото човек е изработил антитела, има силен имунен отговор срещу второ заразяване и няма да допусне инфектиране.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    Съдът потвърди избора на концесионер на летище София
    Консорциум „Соф кънект“ с летищен оператор „Мюнхен“ остава концесионер
    преди 3 часа
    Спад на безработицата в САЩ през май
    Икономиката е добавила 2,5 млн. работни места за месец
    преди 3 часа
    Външните граници на ЕС остават затворени поне до 1 юли
    Повечето държави в ЕС ще премахнат проверките по вътрешните граници до 15 юни, а останалите - до края на месеца
    преди 3 часа
    Проверяваме за фишове за нарушения по пътя електронно
    Агенцията за електронно управление с 2 нови услуги
    преди 4 часа
    СЗО: Пандемията от Covid-19 продължава да се разраства
    Втора вълна на заболяването не е неизбежна, заяви говорител на организацията