сряда, 08 май 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6239 прочитания

    Жените мениджъри у нас са успели да постигнат баланс между работа и личен живот

    В държавите от Централна и Източна Европа възможностите пред амбициозните и способни млади хора, независимо от пола, са доста по-големи, смята Дарина Пенева - управляващ съдружник в Stanton Chase International Bulgaria
    26 юли 2011, 17:07 a+ a- a

    Маркетингът, ПР-ът и управлението на човешките ресурси са областите, в които жените са най-успешни като мениджъри в България, показва проучване на консултантската компания „Стантън Чейс България” -  Women in Management. Изследването обхваща бизнес дами, заемащи управленски постове в големи български и международни компании в страната от всички сектори на икономиката. В него са взели участие близо 150 жени, като сектор „Потребителски стоки и услуги“ е с най-много представителки – 30%, следван от „Финансови услуги“ – 18%.

    Цифрите показват, че 40% от участничките в проучването имат мениджърски стаж над 7 години, а 44% - между 3 и 7 години. Преобладават дамите на възраст между 30 и 39 години (63%). Резултатите също сочат, че повечето имат магистърска степен (85%), но само 15% са магистри по бизнес администрация. Наблюденията на Дарина Пенева – управляващ съдружник в Stanton Chase International Bulgaria, показват, че много от бизнес дамите са еднакво ангажирани и с професионалното си развитие, и със семейството си. Като цяло жените мениджъри са целенасочени и резултатно ориентирани, като в същото време са готови да подкрепят и изслушат хората от екипа си.


    Г-жо Пенева, според вашето проучване Women in Management най-много успешни жени мениджъри има в областите, свързани с комуникация с хора  - маркетинг, PR, човешки ресурси. Защо именно в тези сфери дамите успяват да се развият и наложат като ръководители?
    Да, наистина нашето проучване идентифицира тези области като най-подходящо поле за изява на дамите мениджъри. Те са характерни за всички сфери, по-ориентирани са към хората, предполагат адаптивност и толерантност към различни гледни точки. Тези професии предполагат също така и креативност и комуникативност – все качества, често свързвани с жените. Чисто исторически като че ли мъжете предпочитат сфери, в които биха могли да израснат като тесни специалисти и това се определя още с избора на специалност и висше учебно заведение.

    От проучването става ясно, че половината от изследваните дами са заели  първата си мениджърска позиция, преди да навършат 30 години. Това не е ли необичайно и може ли да сравним резултатите с други държави?
    За страните с по-развити икономики това е необичайно и за двата пола – и за мъже, и за жени. В държавите от Централна и Източна Европа възможностите пред амбициозните и способни млади хора, независимо от пола, са доста по-големи. Това е обусловено от историческото ни развитие, и от развитието на нашите икономики по време на прехода – компаниите се промениха, съответно и изискванията към техните управляващи – също. Младите са много по-гъвкави и доста по-лесно възприемат нови модели на работа, което ги прави конкурентноспособни като мениджъри и новоизграждащи се лидери.

    Кои качества според българските жени са им помогнали да изградят успешна кариера?
    Една пета от участвалите в нашето проучване смятат, че личностните качества са от най-голямо значение при изграждането на мениджърската кариера. На второ място посочват професионалния опит (17%), на трето – примерът на ментор по време на обучението за средно и висше образование (13%). Т.е., по отношение на професионалното си развитие дамите не се разграничават по някакви специфични характеристики от конкурентите им от другия пол. Интересно е, че по-малко значение се отдава на професионалната мрежа от контакти, началото на която в Западна Европа и САЩ по традиция се поставя още в колежа и университета.

    Много любопитен е фактът, че 80% от дамите признават, че красотата отваря врати за кариерно развитие. Какво е Вашето обяснение? На същото мнение ли са и дамите от Западна Европа и САЩ?
    Струва ми се, че на всеки му е приятно да общува с образовани, интелигентни професионалисти с излъчване – в крайна сметка, красотата не е толкова механичен набор от физически черти, колкото начинът, по който се възприемаме и представяме себе си пред света. Всеки изкуствовед може да ви даде интересни примери за това как са се променяли възприятията за красота през вековете и колко се различават те в различните култури. Разбира се, съществува и прастарото разбиране и възприятие за жените като по-красивия пол. Съвсем естествено е господата мениджъри да оценяват присъствието на дами в своите екипи дори и поради тази причина. Тук мога да цитирам друго наше проучване, проведено сред представители на висшия мениджмънт на 150 компании в страната. В него само 15% от участниците бяха жени. Фокусът върху баланса на двата пола в управленските структури на компаниите с цел подобряване на бизнес резултатите при възприемане на предполагаемо типични за женското мислене стратегии и подходи е сравнително скорошно явление.

    Жените с успешна кариера в България доволни ли са от личния си живот, или са принудени да избират – работата или семейството?

    Според нашето проучване жените са категорични, че са съумели да постигнат равновесие между работата и личния живот (80%). Същевременно дамите, които вероятно са се колебали върху кое да се фокусират повече – работата или семейството, не са никак малко – 47%. Това означава, че почти половината смятат, че решението за семейство се отразява на професионалното развитие. Сред отговорилите имаше и такива, които искрено признават, че се е налагало в името на кариерата да правят компромиси по отношение на личния живот и времето, прекарвано с близките хора.

    Възприемат ли се жените за равностойни партньори на мъжете в бизнеса?
    Както по отношение на красотата, така и по отношение на самочувствието в бизнеса за мен това е единствено въпрос на лично позициониране. В моя опит като консултант нямам впечатление дамите да смятат, че са неравнопоставени на мъжете в бизнеса.

    Различни проучвания показват, че заплащането на жените и мъжете на едни и същи позиции се различават. Българските жени мениджъри смятат ли, че колегите им мъже са по-високо платени?
    Много се дискутира по тази тема напоследък. Според проучването ни половината от участничките смятат, че няма разлика в заплащането. Същевременно, когато излезе класацията на най-добре платените мениджъри на списание „Форбс”, стана ясно, че в световен мащаб за големите компании положението при дамите на високи позиции е съвсем различно. От списанието цитираха специалисти по възнаграждения и придобивки, според които дамите са по-консервативни в договарянето на заплащането, бонусната схема и социалните придобивки. Отново според тях мъжете са по-склонни на риск и нерядко предпочитат алтернативни варианти като акции на компанията и т.н. Лично аз съм склонна да подкрепя тази интерпретация - в крайна сметка,  договарянето на индивидуалните пакет и условия е въпрос на преговори без значение на пола. В практиката си не съм срещала работодател, който да определя пакета за дадена позиция според пола на кандидата. Водещите фактори са опит, компетенции, познания за конкретния сектор.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 11 часа
    Първата за България и региона водородна зарядна станция вече e в експлоатация
    Тя може да зарежда при двете стандартни налягания за компресиран водород
    преди 11 часа
    Ето каква част от българите са доволни от работата и заплатата си
    Близо 40% от сънародниците ни виждат в изкуствения интелект повече проблеми, отколкто възможности, сочи ново проучване
    преди 13 часа
    преди 18 часа
    Бюджетът на плюс от 600 млн. лв. през април
    Принос за това има вноската на БНБ
    преди 18 часа
    Google съкрати 200 души
    Компанията измества основните си длъжности зад граница
    преди 19 часа
    Очаква се България да се присъедини към ОИСР до края на 2025 г.
    Общо 31 доклада на комитетите на ОИСР по отношение на България са приети, остават още 26