Дължи ли работодателят възнаграждение, когато служител замества свой колега?

Какви документи следва да изготви работодателят при уреждане на заместване  на служител и дължи ли възнаграждение?  Въпросът, който на пръв поглед изглежда прост, но изисква задълбочено проучване, коментира Емил Евтимов от KPMG по време на Първата HR конференция за автомобилната индустрия, организирана от „Аутомотив Клъстер България” (АКБ).

Кодексът на труда разглежда две хипотези -  първата е, когато служител изпълнява само работата на отсъстващия, а втората е заместване по съвместителство, т.е. служителят изпълнява както своята работа, така и тази на отсъстващия служител. 

„Когато служител изпълнява само работата на отсъстващия, той има право да ползва правата и привилегиите на замествания служител. Това означава, че ако заместваният служител има по-висока заплата или ползва служебна кола, служебен телефон и други привилегии, този, който го замества, има правото да получи тези привилегии”, обясни Емил Евтимов.  Във втория случай, когато служителят  изпълнява както своята работа, така и работата на отсъстващия служител, има право на допълнително възнаграждение, но само когато това е договорено между страните. „Съдебната практика изрично приема, че ако такова възнаграждение не е договорено, то не се дължи. Такова възнаграждение не може да бъде определено от съда”, подчерта Евтимов.

Кодексът на труда предвижда абсолютно всички права и задължения, свързани с изпълнението на трудовия договор, да бъдат в писмена форма, затова и съгласието на служителя и работодателя за заместването трябва да се изрази писмено.  „За целта трябва да бъде сключен нов трудов договор или анекс към съществуващия трудов договор”, обясни Емил Евтимов.  И допълни, че и в двата случая трябва да се впишат всички права и задължения на страните от гледна точка на възнаграждение и ползване на привилегии, ако такива има, въпреки че не се дължат по закон. Това споразумение или трудов договор за заместване трябва да бъде регистрирано в НАП чрез уведомление, което се подава от работодателя.  Прекратяването на заместването става със завръщане на титуляра на длъжността, като за целта е достатъчно да се издаде заповед на работодателя.

Емил Евтимов  посочи и някои особени хипотези на процедурата по заместване. Първата е, че когато служителят по длъжност е заместник на отсъстващия (заместник-управител, заместник-директор и други подобни), то той не може да се ползва от правата на замествания. Втората хипотеза е, когато в длъжностната характеристика на служителя изрично е предвидено задължението да се замества служител, заемащ съответна длъжност за времето, през което последният отсъства от работа. При наличието на някоя от тези хипотези необходимостта от допълнително писмено изрично съгласие отпада, тъй като такова заместване произлиза от длъжността на съответния служител. Плащането на допълните възнаграждения в тези случаи не е задължително, тъй като самото заместване е част от трудовите задължения, но няма пречка, ако работодателят желае да плати такова възнаграждение.