Вижте интервюто на световноизвестния автор Дон Мигел Руис за Economy.bg
Дон Мигел Руис е световно известен автор и лектор от мексикански произход. Автор e на „Четирите споразумения“ – бестселър на „Ню Йорк Таймс“ повече от седем години, както и на още няколко книги. Мигел Руис завършва медицина и води обикновен живот на хирург, когато катастрофа, която едва не отнема живота му, го кара да се върне към древната мъдрост на предците си.
Сред милионите фенове на Мигел Руис по целия свят са и Опра Уинфри, Бил Клинтън, Антъни Робинс, Мадона, Бритни Спиърс, Карлос Сантана, Барбара Стрейзънд, Шарън Стоун, Рики Мартин, Ланс Армстронг, Питър Койот, Ан Хечи, Мартина Макбрайд, ЛиАн Раймс и други. Книгата „Четирите споразумения“ е едно от „Любимите неща на Опра“, която купува 500 екземпляра и ги подарява на своите приятели и колеги.
На 03 ноември 2012 дон Мигел и дон Хосе Руис ще посетят за първи път България като част от своето европейско турне със семинарите „Четирите споразумения: Практическо ръководство за лична свобода“ и „Петото споразумение: Практическо ръководство за самоусъвършенстване“. Повече за събитието тук. Вижте специалното интервю, което Дон Мигел Руис даде за Economy.bg
Дон Мигел Руис, вие сте посветил живота си на самоусъвършенстването. За много хора да си успешен означава да заемаш висока позиция в обществото, да си богат, да имаш влияние. Вие имате ли дефиниция какво е успех и има ли връзка между парите, статуса и успеха?
Ние идваме на тази планета, за да се наслаждаваме на живота. Ако сме щастливи, ако се радваме на живота, то тогава ще бъдем успешни. Всяко едно човешко същество идва на тази планета с една единствената мисия. И тази мисия е да бъде щастлив. Въпросът „Как да бъдем щастливи?” има 7 милиарда различни отговора – по един за всеки отделен човек на тази планетата. Някои хора могат да разбират успеха по съвсем различен начин от други. Всъщност, ние изживяваме живота си в търсене на щастието, на радостта – това е нашата мисия. И само конкретният човек знае точно какво го прави щастлив и какво не.
Бихте ли ни описал какво вие разбирате под „щастие”?
Щастието е да се чувстваш наистина добре.
Това не е ли моментно състояние и може ли да си непрекъснато щастлив?
Чувствата се променят непрекъснато. Когато приемаме ситуацията около нас и се чувстваме добре, ние сме щастливи, а когато се чувстваме зле – определено не се чувстваме щастливи. И това се променя в различни ситуация в нашия живот. Не можем през целия си живот да се чувстваме по един и същ начин. Понякога се чувствате добре, друг път изключително добре, просто добре или почти добре, това се променя непрекъснато. Същото е, когато не се чувстваме добре.
В своите книги Вие говорите за любов. Казвате, че човек не може да бъде щастлив, ако не обича себе си. По какъв начин се изразява любовта към самия себе си?
Мога да кажа, че истинската любов е благодарност и щедрост. Само това, че съм жив, ме изпълва с толкова много благодарност и тази благодарност аз споделям, където и да отида.
Любовта към себе си не крие ли риск да станем твърде самовлюбени и надменни? Да се самозабравим?
Изобщо не. Ние сами създаваме собствената си история. Тази реалност за другите може дори да не е действителна, но за човека, който създава историята, е истина. Историята, която аз създавам, е изцяло моя. Не е за теб или някой друг. Тя е за мен. В тази история аз съм създал един основен герой, който е моята собствена самоличност – това, което аз самият вярвам, че съм. И за да бъда щастлив, аз наистина трябва да обичам главния герой в историята – мен самия. Това в никакъв случай не е самовлюбеност. В нашия живот идват толкова много хора и толкова много хора си тръгват. Единственият човек, който е винаги с теб, си ти самият. Затова трябва наистина да обичате живота си.
В книгата си „Четирите споразумения” казвате, че в бизнеса нищо не трябва да се приема лично. Как обаче да овладеем емоциите си и да прикрием реалните си чувства, когато сме под афект?
Това не се отнася само за бизнеса, а за всичко. Както казах, ние пишем историята на нашия живот, но по същия начин, по който хората около нас създават техните истории. В техните истории ние имаме второстепенни роли. Те пък има второстепенна роля в моята история например. Ако не искам да приемам нещата лично, аз мога да се „освободя” от посоката, която ми задават останалите. И със сигурност те не могат да ми направят нещо, което да ме нарани. То може да ме засегне само ако вярвам, че тяхното мнение ме засяга. Когато става въпрос за действия, благодарение на любовта си към самия себе си, мога да спра всяко действие или поне да реагирам, и в това няма нищо лично. Както се казва в „Кръстника” – „Нищо лично, всичко е бизнес”.
Това не е ли в противоречие с „първото споразумение” винаги да казваме това, което мислим?
Изобщо. Всичко, което човек знае, е създадено от думите. Когато човек се ражда, той не знае нищо. Няма език, няма история - нищо. Но чрез думите започва да гради историята на своя живот. Започва да създава цяла реалност, която за другите може да не съществува дори, но за него е. Не виждам никакво противоречие. Това е начинът, по който ние използваме думите. Когато създаваме своя език, ние приемаме думите и по този начин комуникираме помежду си.
Вие имате богат опит. Какво показват наблюденията Ви, кое от четирите споразумения – „Казвай това, което мислиш”, „Не приемай нищо лично”, „Не прави предположения”, „Винаги прави най-доброто, на което си способен”, е най-трудно за повечето мениджъри да започнат да прилагат в ежедневието си? Защо?
Първото споразумение е „Бъди „безупречен” в думите си. Да казваш винаги истината е малко по-трудно. Всъщност много по-трудно. Причината е, че когато ние облечем нашите възприятия в думи, това вече не е истина. Ние я разрушаваме. С цел да комуникираме ние имаме много ограничения, които са наложени от езиците, които използваме. И много от нещата, които ние вярваме, че са истина, всъщност не са. Да бъдеш безгрешен с думите всъщност означава да не използваш думите против себе си. По този начин се чувстваш добре, чувстваш се щастлив. Но ако използваш думите против себе си, няма да се чувстваш толкова добре. Да не приемаш нищо е в подкрепа на първото споразумение. Не трябва да приемаме нищо лично поради същата причина - всеки от нас сам създава своята история и всички хора около нас също създават своите истории. Те не ни познават в действителност. Те знаят за нас само това, което те вярват за нас. А ние знаем за тях това, в което ние вярваме за тях. И истината е, че ние не се познаваме добре един друг, а вярваме в това, което считаме, че знаем за хората около нас. И в случай че приемем нещо лично, е защото се съгласяваме с мнението на другия и естествено това има своето влияние върху нас, от което се чувстваме зле. Ние възприемаме себе си по начина, по който ни възприемат околните.
Разкажете ни за себе си и как се разви Вашата „история”?
Моят живот е моята история. Тази история се променя непрекъснато. В тази история аз съм доктор, автор, лектор и толкова много други неща, които ме идентифицират. Най-важния момент в историята на моя живот беше големият момент на вдъхновение. В този момент аз усетих, че това е истината, и животът ми се промени напълно. Толкова съм благодарен, че видях истината и скоро тази благодарност се превърна в щедрост споделяйки истината с всеки, който иска да чуе моята история.
Искали сте да станете хирург. Защо решихте да започнете да се занимавате със самоусъвършенстване?
Това не е самоусъвършенстване. Аз съм бил перфектен, дори преди да се родя. През целия си живот аз съм бил перфектен, но толкова много години не съм бил осведомен за своето съвършенство. Това е причината, поради която вярвам, че когато някой ви каже, че не сте перфектен, той изрича лъжа. Аз осъзнах, че всеки един е съвършен. Всяко едно човешко същество е уникално. Няма втори човек като вас и няма и да има. Това означава, че вие сте уникален. Не можете да бъдете друг. Но вие точно заради това можете да видите своето собственото си съвършенство. Ние живеем във вселена, където всичко е перфектно. Защо считаме, че единственото изключение от това правило са хората? Това е напълно нелогично. Това, което се случва, е, че хората не осъзнават своята перфектност. Но след като осъзнаят своята перфектност и в момента, в който осъзнаят себе си като перфектни, те няма да търсят вече перфектност по начина, по който са го правили преди. Ние вече сме перфектни.
Бихте ли ни описали как преминава един Ваш типичен ден?
Обикновено съм ужасно зает. Ставам рано, вземам си душ, лекарствата, закусвам и съм готов за действия, каквито и да са те. Както знаете, аз пътувам много по света. През половината време на годината. Поради тази причина рядко съм си вкъщи и когато имам тази възможност, се старая да и се насладя пълноценно. По същия начин, когато пътувам и работя, аз се забавлявам колкото мога. За мен всеки отделен ден трябва да се използва за опознаване на живота, да се наслаждаваш на живота и аз обичам всичко, което виждам и усещам.
Всеки човек има и трудни моменти. Можете ли да ни дадете съвет, когато се чувстваме потиснати, как да излезем от това състояние най-лесно?
Депресията има две различени направления. Едното е физическото усещане, когато усещаш проблем в тялото си и това те кара да се депресираш. Това е „нормална депресия”. Това е чувство, което всяко човешко същество е изпитвало, но не за дълъг период от време, защото човешкото тяло се възстановява много бързо и след това човекът продължава да се радва на живота. Другата депресия е „ирационална”. Тя е в резултат на всички проблеми, които ние сами създаваме и пред които ни е страх да се изправим. Хората имат много очаквания и когато те не се оправдаят, се потискат. Започват да обвиняват себе си, да се съдят и да смятат, че не са достатъчно добри. Това е основната причина за депресията.
Какво знаете за България?
България е красива страна, със страхотни хора, които работят усилено, за да се наслаждават на живота по възможно най-добрия начин. Те са мои братя, защото всички ние сме част от тази вселена. Ние всички сме еднакви, макар и да говорим различни езици, да имаме различни религии и да споделяме различни философии. Точно затова книга като „Четирите споразумения” и следващата, която написах, работят навсякъде по света.
