В „Жътварят“ на Тери Пратчет намерих много референции към истинския живот, някои директни като шамар, други скрити зад шега, казва Симеон
Симеон Петров – Senior Frontend Developer в Блубито. Снимка: Блубито
Какво четат ИТ професионалистите в България? Кои са книгите и авторите, от които черпят вдъхновение? Какви уроци и поуки си извличат от тях? Economy.bg попита ИТ професионалисти във водещи компании в България. Вижте какво отговори Симеон Петров – Senior Frontend Developer в Блубито.
„Жътварят“ на Тери Пратчет е първата книга, която отключи афинитета ми към творчеството на британския писател. Романът е 11-ти в поредицата от произведения за „Светът на Диска“ . В него се запознаваме с личността на Смърт. Образ, който всички сме срещали в нечие творчество, но същевременно тук той като живите се бори със собствените си проблеми и въпроси. В тази история конкретно намерих много референции към истинския живот, някои директни като шамар, други скрити зад шега (все пак този жанр „хумористично фентъзи”, играта на думи с ироничен привкус ме хванаха още от първите страници) - може би точно това е причината да ми харесва толкова.
Бих препоръчал книгата, защото именно художественото творчество на Тери Пратчет ни показва магични образи и архетипно поведение, което отразява актуални човешки емоции и екзистенциални кръстопъти. Да, романите изграждат „света на диска“, но с всяка една история сътворява и един компас за нас, чиито посоки можем да разчетем, само ако вникваме отвъд художествената измислица и стигнем до човешкото вдъхновило я. В днешно време всеки един от нас се концетрира все по-често върху литература, която ни надгражда професионално и личностно, което аз лично намирам за много хубава тенденция, но както казвам на моите приятели: в художествената литература ще намериш всичко, което търсиш като отговор, ако си си задал правилния въпрос. И нека не забравяме клишето: не ние намираме книгите, а те нас. За финал един любим цитат: „No one is actually dead until the ripples they cause in the world die away...“