вторник, 18 юни 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    13175 прочитания

    Успешният мениджър трябва да има способността да вижда глобално

    Даниела Петкова, Главен изпълнителен директор на ПОК „ Доверие”
    19 юни 2009, 14:05 a+ a- a

    „Едно от нещата, които отличават успешните хора, е, че много бързо умеят да преценят възможностите и да ги уловят, докато все още са около тях”, твърди Главният изпълнителен директор на ПОК „Доверие” Даниела Петкова. И доказва това през целия си професионален път.
    Завършила е Икономическия университет като проява на личен младежки бунт, тъй като цялото й семейство са математици. Признава, че по време на следването най-омразният й предмет е бил счетоводството. След време обаче пред нея се открива възможност да започне работа именно като счетоводител. Само след две години, на крехката възраст от 24 години, тя е вече главен счетоводител и ръководи екип. След промените решава да започне собствен бизнес, а през 1994 започва работа в ПОК „Доверие”. След три години като главен счетоводител на компанията поема поста финансов директор. От 2000 е Главен изпълнителен директор на ПОК “Доверие” и днес управлява активи за над 800 милиона лева и повече от 200 служители.  Казва, че никога не се е стремяла към позиции, а към това да знае и може повече от вчера.

    Г-жо Петкова, как започна Вашият професионален път?
    След завършване на средното си образование влязох в Икономическия университет в „Отраслов факултет”. Следването ми там беше нещо като младежки бунт, защото съм завършила математическа гимназия и цялото ми семейство са математици.  Аз реших, че трябва да се различавам на всяка цена от всички останали.

    Каква беше първата Ви позиция?
    Първата позиция, от моя гледна точка, беше кошмарна.  Така се случи, че започнах да работя точно това, което след завършването на висшето си образование бях решила, че е наказание за всеки – счетоводството.

    Защо смятахте така?
    По време на следването ми тази дисциплина за мен беше много суха, скучна и безинтересна. Впоследствие имах възможността да разбера, че дълбокото познание на нещата е онова, което може да отвори погледа и разбирането на всеки човек.

    Как тогава започнахте като счетоводител?
    По това време имаше значение кой с какво жителство е. Аз съм от Добрич и всеки, който завършваше висше образование, подлежеше на преразпределение на точно работно място по местоживеене. Аз се омъжих, преди да завърша, и се оказа, че мога да си търся работа в София. Като младо семейство нямахме жилище. Ако си млад специалист висшист обаче и се запишеш на строителна бригада, държавата ти предоставяше жилище. Тогава аз на 21 години и с моите 48 килограма се запътих към Районния комитет на Комсомола, където заявих на председателя, че искам да отида на бригада. Той полюбопитства защо искам нещо, което видимо е неподходящо за мен. След което ми обясни, че вместо на строителна бригада, мога да започна като счетоводител в предприятие. В този момент реших, че това е по-добре от строителната бригада.

    Как се справихте на новата си позиция, след като трябваше да се занимавате с нещо, което сте смятали за кошмар до момента?
    С горчива мисъл приех, че трябва да правя точно това.  Реших, че щом е така, трябва поне да се науча да го правя перфектно. Взех си обратно учебниците, които след изпита с огромно облекчение бях изхвърлила, и започнах да работя самостоятелно. Оказа се, че счетоводството не е толкова лошо. В него има невероятен баланс и трябва да се разбере в дълбочина, за да се изпита удоволствието да виждаш какъв икономически процес се съдържа зад всяка цифра. Не можеш да имаш пълна картина за бизнес организацията и да разбереш защо състоянието е такова, какво ще бъде и какво е било, ако не си разчел в детайли цифрата от счетоводството. Това осъзнах след около две години. Използвах своята първа месторабота, за да мина през всички позиции – редови, отговорен, секторен счетоводител. Заводът беше много голям, произвеждаше електроннопреобразувателни елементи, а 90 процента от продукцията беше за износ. На втората година получих предложение да стана главен счетоводител на научноизследователски институт.  Така на 24 години станах главен счетоводител, което означава и ръководител.
     

    Вижте видео с Даниела Петкова, Главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие" 
    Чувствахте ли се готова - на 24 години, с две години опит?
    Изобщо не съм се замисляла. Имах представа какво е главен счетоводител и знаех, че мога да се справя. Още повече, че счетоводството на научноизследователски институт е много по-семпло, отколкото на голям завод. По-скоро ме притесняваше това, че не бях ръководила хора, а в моя екип имаше около шест души. Този научен институт беше част от „Заводпроект” и след около три години ме поканиха за главен счетоводител в централата. В „Заводпроект” работих около две години до 1989.

    Какво Ви донесе 1989?

    Реших, че средата е станала подходяща човек да придобие амбиция и да направи нещо за себе си. Ако ме питате кога започна кариерата ми, то тя започна през 1990-91, тъй като преди това две години се бях отдала на детето си. Регистрирах фирма, която се занимаваше със счетоводно обслужване и консултации. Фирмата започна да се разраства и след три години имах трима щатни служители. През 1994 обаче съвсем случайно започнах да работя в „Доверие”.

    Вярвате ли, че има случайни неща?
    Да. Никой не може да се похвали, че всичко в живота му се е случило така, както го е планирал. Според мен едно от нещата, които отличават успешните хора, е, че много бързо умеят да преценят възможностите, които се откриват пред тях, и да ги улавят, докато все още са около тях. Защото понякога възможността се появява, но докато човек мисли правилно ли е или не, тя вече е отминала.
    Така беше и при мен. В случаен разговор с колеги стана дума, че се е появила пенсионноосигурителна компания, която се занимава с нещо, с което никой досега не се е заемал в България. Били чуждестранни инвеститори, подбирали персонал и били много претенциозни. Наели са консултанти, които да им помагат в привличането на хора, които след това да се явят на конкурс в Price Water House Coopers. Впоследствие разбрах, че човекът, с когото разговарях, е един от тези консултанти, но тогава ме изненада неговата настоятелност. Буквално ме помоли да отида да изпия едно кафе, заради него. Това се случваше на 100 метра от мястото, на което бяхме, и аз отидох, но с усещането просто да му угодя. Използвах разговора обаче да се просветя какъв са този нов бизнес. Задавах много въпроси и слушах внимателно. След това кафе реших да отида и в Price Water House Coopers, които харесаха професионалната ми характеристика и така започнах като главен счетоводител.

    С какво Ви спечели това предложение, че го предпочетохте пред собствения си бизнес?
    Първата задача, която трябваше да се решава, беше да се напише национален стандарт по пенсионно осигуряване. Това беше един от големите ми мотиви. Цялостната организация на подобна фирма в рамките на съществуващото законодателство също беше предизвикателство. По това време единственото, което можеше да се каже за тази дейност,  беше, че не е забранена със закон, защото реално не съществуваше. Имаше продължителни дискусии с представителите на Price Water House Coopers, които много ми помогнаха да се развия в тази област.
    Другото, което ме привлече е, че от ден първи освен по българските отчети трябваше да се  разработват и по международните счетоводни стандарти, които се одитират от големи международните компании. За мен това беше надграждане. Днес спокойно мога да кажа, че първият стандарт съм го писала аз. На втората година бях изградила модел, в който записите от българското счетоводство автоматично се преобразуваха в отчет по международните стандарти, привлякох хора, направих основата на счетоводството, въведохме софтуерите и започна регулярна дейност. В такива моменти на мен ми става скучно. Реших, че е време да се върна в частната си фирма, но малко преди да повдигна тази тема, ми дадоха следващата интересна задача – финансов директор. Вече бяхме започнали да акумулираме средства и те трябваше да се инвестират. През 1999 вече бях закрила фирмата си, но реших да прекратя работата си и да замина със семейството си за САЩ. Тогава ми предложиха да стана Главен изпълнителен директор.

    По-трудно ли е на една дама да бъде мениджър и да ръководи екип?
    Много съм мислила върху този въпрос, но смятам, че биологичният вид няма значение за това кой как се справя и кой какво може.

    Какви качества според Вас задължително трябва да притежава един мениджър или да изгради във времето?
    Според мен не е възможно един мениджър да не бъде лидер.  Мениджърът трябва да има способността да вижда глобално – цялата организация с всичко, което е в нея.  С лекота да успява да си отговори за всичко, което се случва - каква е причината, какви са вероятностите да се случи едно, второ или трето. Да може да възприема зависимостите, защото винаги има такива.  За целта трябва да има логично устроена мисъл.  Ако може да прави това, ако е професионалист, компетентен е над средното в няколко области извън една, в която е топ специалист,  оттам-нататък най-важното са чисто човешките характеристики.

    Кои например?
    Мениджърът трябва да накара другите да направят това, което е решил, че е добре за организацията. За целта той трябва да може да работи с хора. Поради тази причина изключително важно за един успешен мениджър е да взема справедливи решения, които дават усещане на хората, които работят за него, за ред и сигурност на средата. Това изисква мениджърът да е много почтен. Бих сложила това на първо място и, ако тези думи не се използваха само заради красивото им звучене, бих добавила и морал. 

    Вие в собствените си очи така ли се виждате?
    Аз рядко съм доволна от себе си напълно.  Много от нещата, които върша, ги правя с мисълта да бъда почтен човек с висок морал в собствените си очи. Изисквам същото и от хората, които работят в компанията. Едно от задължителните неща, които съм разбрала и изисквам от хората, за да нямаме челен сблъсък с представата за морал, е безкомпромисна честност по всеки въпрос, независимо кой стои срещу теб.  Още повече, че в основата на бизнес организацията стои доверието.

    Смятате ли се за успял човек?
    Не. Може би защото не съм се стремяла към нито една от длъжностите, които съм заемала.  Моите амбиции винаги са били към това да продължавам да се развивам, да знам и да мога повече от вчера.

    Това ли Ви мотивира?
    Мотивират ме две неща, за които не мога да кажа кое от тях е с по-голям приоритет – развитието и резултата от това, което правя. Не мисля, че има паричен еквивалент на удовлетворението, което изпитвам, когато видя, че има значим резултат от нещо, което съм направила.

    Как минава един работен ден на Главния изпълнителен директор на ПОК „Доверие”?
    Много често, когато се сетя за първи път да си погледна часовника и да се запитам какво следва, вече е 9 часа вечерта. Работата е тежка и почти нямам щастието да се занимавам само с едно нещо. В компания като „Доверие”, която управлява стотици милиони, има много правила, както произтичащи отвън, така и вътрешни. Спокойно мога да кажа, че един час от всеки ден минава в подписване на документи. Много документи трябва да се четат. Около  час и половина-два минава в четене на неотложни документи. Един-два часа преминават в телефонни разговори. Пак толкова в електронната кореспонденция. Няма ден, в който да нямам три-четири срещи, като не мога да си позволя всяка една от тях да продължи повече от 45 до 60 минути. И разбира се, много работа с хората в компанията. Затова и друго важно качество на всеки мениджър е да умее да подрежда приоритетите си – кое в този момент е по-важно от всичко останало, защото винаги работата, която трябва да се свърши, е повече, отколкото може да направи един човек.

    Ако се върнем назад и Вие отново сте на 17 години, щяхте ли да промените нещо в живота си или щяхте да извървите същия път отново?
    Със сигурност, ако системата тогава беше по-различна, щях да тръгна по друг път. Вероятно пак щях да се насоча към икономиката.  Вътрешната ми нагласа винаги е била към нещо, което звучи като „финансова математика”. Имам математическо мислене, но никога не съм искала да превръщам математиката в своя професия.  Прилагането й в друга област, от моя гледна точка, ми се струва идеалното съвпадение между начина, по който съм устроена, и интересите, които имам. Икономическите процеси в областта на бизнеса, а не гледната точка на държавата, винаги са били интересни за мен. От ранна детска възраст съм си мислила по въпроса откъде се вземат тези пари и как се правят.

    Имате ли отговор вече?
    О, да. Парите се правят. Всеки бизнес може да прави пари, но само по един-единствен начин – чрез клиенти.  Дълбокото ми убеждение е, че стратегическата цел на всеки бизнес е да прави удовлетворени клиенти. Винаги се удивявам, когато чуя, че някоя фирма има стратегическа цел да постигне определена печалба, да изплати дивиденти, да създава заетост, да си плаща данъците. Всичко това са измерители на постигането на единствената възможна стратегическа цел – да правиш удовлетворени клиенти.
     

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    Херо Мустафа е новият посланик на САЩ у нас
    Тя ще замени Ерик Рубин, чийто мандат изтича
    преди 2 часа
    Брекзит: Трябва ли Великобритания да заплати 39 млрд. евро на ЕС
    Кандидатите за премиер повдигнаха въпроса пред Консервативната партия
    преди 5 часа
    Стартира редовната самолетна линия от Бургас до Херсон
    България ще се популяризира като предпочитана туристическа дестинация на украинския пазар
    преди 10 часа
    Българските ученици ще изучават програмиране по модела на сръбските учебни планове
    Майкрософт и Proplusion обявиха нова иницатива, която ще трансформира обучението по информатика в четири балкански страни