Какви тайни крие мозъкът ни?

Франк Бърнет е невроендокринолог и първият професор по Комуникация на науката във Великобритания. Той е сред основателите на най-големия британски фестивал на науката в град Челтнъм, където се провежда международният финал на конкурса „Лаборатория за слава FameLab”.

Разговаряхме с проф. Бърнет в рамките на Софийския фестивал на науката, на който той беше гост. Фестивалът беше организиран от Британския съвет в София.

Проф. Бърнет, Вашата страст е да изграждате мостове между науката и обществото. Защо е важно да се комуникира науката?
Важно е поради няколко причини. Една от тях е, че живеем в общество, което е все по-зависимо от науката и технологиите. Много трудно е хората да живеят в това общество, ако не разбират поне малко от технологии и наука. Не е нужно да стават учени, но е хубаво поне да не се чувстват притеснени от науката и технологиите.
Другата причина е, че в много страни е важно да има повече учени и хора, занимаващи се с технологии, защото новата валута е знанието. И ако страните не създават собствено знание, то тогава те ще имат икономически проблеми. Така че навсякъде по света това става все по-важно.

Как създавате тези мостове?
Трябва да намериш начин да накараш обществото да си взаимодейства с науката и с учените. Събития като различни научни фестивали постигат това. Целта им е да накарат хората да се замислят за науката, да й се насладят, да се позабавляват. И това важи не само децата, но и за възрастните. Хубаво е наистина да се организират събития, при които хората не се притесняват от науката и където могат да срещнат учени. Защото много хора не са сигурни дали някога въобще са срещали учени в живота си. А учените променят обществата. Откритията им променят света. Това означава, че е нужно учените също да са активни и да информират обществото какво правят.

Каква е тайната за успешна комуникация на науката?
Най-важното е яснотата, да си способен да предадеш прости послания към публиката по забавен начин. Послания, които са запомнящи се. Важно е хората да се почувстват така, сякаш са били на театър, на вечеря, сякаш са изживели нещо забавно. Трябва да организираш представянето по начин, който би задържал вниманието им, който би ги накарал да разказват и на други хора за прекрасното изживяване и срещата с учени, които всъщност са се оказали доста интересни. Защото учените са нормални хора, които се опитват да направят света по-добър.

Работили сте като актьор. Имате и дипломи по биохимия и невроендокринололия. Какво е общото между науката и актьорството?
Започнах първо с наука. Завърших биохимия в Шотландия. После заминах за Судан. И там поради някакво странно стечение на обстоятелствата започнах да се снимам в една образователна телевизия, която излъчваше на английски език. Запалих се сериозно по актьорството. И когато след година се върнах във Великобритания, започнах да мисля за начини да се занимавам професионално с театър. Така в продължение на две или три години се занимавах сериозно с театър. Но същевременно се опитвах да балансирам това с науката. Хубав начин да постигна това беше да започна да уча в Оксфорд. Защото там можеш да получиш добро образование като учен, а Oxford University Dramatic Society е добър начин да стигнеш до професионалния театър. Така че балансирах между двете. Но после осъзнах, че има много добри млади актьори и макар да имам хубав глас, не бях подготвен за останалото. Реших да започна да уча невроендокринология. Но все търсих начини да смесвам театъра с науката. И към средата на 90-те години на 20-ти век най-накрая успях да си намеря работа, която ми позволи да се занимавам и с двете. Започнах да работя изцяло върху моста между науката и изкуството.

Има ли начин да опознаем по-добре мозъка си, за да го използваме по-добре?
Да, има начини. Интересно е, че мозъкът може да бъде трениран по начини, които досега не сме разбирали напълно. Схващането винаги е било: "Да, имаме мозък и той работи за нас". Но всъщност се оказва, че мозъкът е като мускулите на краката. Ако го използваш, той става все по-добър. Оказва се, че мозъкът е много по-гъвкав, отколкото сме смятали преди. И може да го тренираш. Особено ако си стар като мен ти наистина можеш да подобриш начина, по който мозъкът ти работи. Например като решаваш някои прости ментални аритметически задачи. Като редиш пъзели, решаваш кръстословици, като говориш много, като обсъждаш, спориш и въобще бъдеш активен. Идеята е, че трябва да поддържаш работещ мозъка си. Често особено възрастните хора попадат в ситуация, когато светът им е по-ограничен. Може физически да не са добре, може да не могат да излизат навън и светът им става все по-малък. При тези обстоятелства става все по-трудно да поддържаш мозъка си активен. Така че да, мозъкът може да се тренира и трябва да се опитваме да го правим постоянно. Ценно е.

Какво обърква мозъка?
Обикновено твърде многото информация обърква мозъка. Например, ако му дадем задача с твърде много компоненти или картина, която мозъка не може да разбере, или объркващи физически упражнения. Но мозъкът може да се тренира. Вижте например танцуващите ориенталки танци (бели денс), които правят впечатляващи движения с тялото си.

Има ли мозъкът таен живот?
Да, той води таен живот, и то по доста интересен начин. По принцип мозъкът „филтрира” заобикалящия ни свят през цялото време. Мозъкът получава твърде много информация и затова решава вместо нас какво в действителност би ни било полезно да знаем и какво - не. Така на нещата, за които той решава, че не са ни полезни, ние не обръщаме внимание. Например, ако носите часовник и ако ви помоля да го нарисувате с детайли, без да гледате, дали бихте могли? Изненадващо, но голям брой хора нямат идея, как точно изглежда часовникът им, въпреки че го поглеждат множество пъти на ден. Защо се случва така? Защото човек гледа часовника си, за да види колко е часът, и мозъкът изчиства останалата информация. И това се случва без дори да го съзнаваме.

Можем ли да разчитаме на преценката на мозъка си за информацията, която ни е нужна?
Да, като цяло - да. Понякога можем да осъзнаем, че не сме обърнали внимание на нещо, на което бихме искали да сме. Но в повечето случаи процесът работи много добре. Например наскоро ни се развали пералната машина. Решихме да отидем до място в града, където продават перални. Направи ми впечатление, че всички магазини са обявили промоции. Казах на съпругата си, че е голямо съвпадение, че има намаления точно когато ние имаме нужда от пералня. Тя ми отговори, че винаги е имало, но просто не съм обърнал внимание досега, защото не съм търсил пералня. Така че този процес на филтриране на информацията е полезен за нас, за да не се претовари мозъкът ни с информация.

Има ли различия между мозъка на мъжа и този на жената?
Досега е било много трудно да се открият някакви различия. Снимки на активен мозък обаче започват да показват, че може би има някои разлики. И изглежда, че може би жените могат да прехвърлят информация по-бързо от едната страна на мозъка към другата. Другото е, че може би те могат да обработват информацията, която постъпва в мозъка им различно. Както и да отправят голяма част от информацията, постъпваща в мозъка, към подотделите на мозъка, които са свързани с емоциите. Докато мъжете може би правят това в по-малка степен. Те по-скоро изпращат информация към части на мозъка, свързани с активни дейности. Така че може би има различия, но е много трудно да се потвърдят.

Какво могат да означават тези различия?
Изглежда възможно жените да придават субективен характер (интернализират) на информацията, а мъжете да търсят начини активно да я използват. Но все още е много рано да се потвърди това.

Интервю: Детелина Калфова