ЕКИП: Държавното пенсионно осигуряване се намира в състояние на технически фалит

Системата на държавно обществено пенсионно осигуряване в България се намира в състояние на технически фалит, посочва Георги Вулджев - анализатор от Експертен клуб по икономика и политика (ЕКИП) в свой доклад. 

В документа като основна причина за неплатежоспособността на фонд „Пенсии“ се изтъква застаряването на населението и използването на разходнопокривния принцип. При него, вместо да се трупат в индивидуална партида и да бъдат инвестирани, отдържаните средства служат за изплащане на пенсиите, дължими на настоящите пенсионери. Това означава, че размерът на пенсиите основно зависи от три показателя: броят на осигуряващите се лица спрямо броя на пенсионерите, размерът на осигурителната вноска и нивото на заплащане.  „Трябва да се има предвид, че негативна тенденция в една от тези променливи може да неутрализира положителна такава в другите две“, пояснява Вулджев.

Коефициентът на възрастова зависимост – индикаторът, който измерва отношението на населението на 65 и повече години към населението между 15-64 г. – е  31.2% , сочат данни за 2015г. Според прогнозата на НСИ през 2035 г. коефициентът на възрастова зависимост ще е 41.4%, а през 2055 г. - 58.2%. Ако този индикатор достигне 50%, това означава, че за всяко едно лице над 65 г. в страната има по-малко от две лица между 15 и 64 г., уточнява авторът на доклада. През 2015 г. всеки 100 работещи лица са издържали 78 пенсионери, сочат още данните на НСИ. „При положение, че коефициентът на възрастова зависимост се очаква почти да се удвои през следващите 40 години, подобна ще е и динамиката при съотношението пенсионери/осигуряващи се работещи, което означава, че всеки един работещ ще издържа повече от един пенсионер“, прогнозира Вулджев.

Дефицитът във фонд „Пенсии“ продължава да расте с всяка изминала година и това принуждава правителството да извършва все по-големи трансфери от държавния бюджет. Според последния годишен бюджет на НОИ крайният дефицит на фонд „Пенсии“ за 2018 г. ще възлиза на над 3.94 млрд. лв.

„Политическият елит в действителност няма интерес да направи пенсионерите напълно независима социална класа посредством пенсионното осигуряване, защото това би означавало оскъпяване на цената на техния глас при избори. Поддържането на доходите на пенсионерите сравнително ниски и зависими от държавата осигурява на политиците една голяма и сравнително евтина социална класа, която, поради своята степен на зависимост от държавата, би гласувала за този, който обещае най-високи пенсии. Това позволява на политическите партии да кампанират на базата на популистки обещания за увеличаване на пенсиите, защото знаят, че това ще им спечели гласове поради зависимостта на пенсионерите от държавата, докато същевременно им позволява да игнорират призиви за по-сложни и задълбочени реформи, които биха ограничили тяхната власт. Накратко – зависимостта на пенсионното осигуряване от държавата (и следователно политическата класа) съдържа сериозен конфликт на интереси“, коментира още Вулджев.

Според него и колегите му е необходимо поетапното преминаване към напълно частно пенсионно осигуряване, базирано на капиталопокриващ механизъм. Сред стъпките, които от ЕКИП предлагат са: съкращаване на вноските към първия стълб на пенсионната система; увеличаване на вноските към втория стълб; даване възможност на гражданите сами да решат къде да инвестират заделените средства и преименуването на пенсионноосигурителните вноски към държавен фонд „Пенсии“ в данък „Пенсии“.