Хората, които ни вдъхновиха през 2017

В края на годината обикновено всеки прави равносметка на постигнатото през последните 12 месеца. Какъв път е извървял? С какви предизвикателства се е справил и къде се е провалил? Понякога обаче за да можеш да прецениш адекватно къде си, е добре да се отдалечиш за малко от себе си и да погледнеш на своите победи и загуби през перспективата на чуждите. Обикновено за ориентир се оглеждаме в историите на различни успешни хора. Как са преодолели моментите на слабост и вътрешни борби, през които са преминали? Как са се справили с провала? Какво ги е вдигнало отново на крака? Какво им е дало сили да продължат?

През годината Economy.bg успя да ви срещне с доста вдъхновяващи хора. Предлагаме ви да изпратите старата и да посрещнете новата година с мъдростта и ценните съвети на хората, които разкриха пред нас нови хоризонти, които ни предизвикаха да излезем от зоната си на комфорт и които ни окрилиха да мечтаем.

Припомняме ви някои от най-впечатляващите събеседници, с които ви срещнахме през 2017:

Вдъхновение от Нобелистите

„Да се провалиш е нещо нормално. Започни отново!“ Това съветва носителят на Нобелова награда за химия проф. Дан Шехтман. Той прави откритие, което променя науката, но и което му печели ожесточена критика и отхвърляне. Чак 29 години по-късно изследването му е признато и той получава Нобел. За силата да устоиш на критиките от най-добрите, за умението да защитиш на пръв поглед и най-невъзможните си идеи, за търпението и упоритостта - почерпете още мъдрост от известния учен от разговора ни с него тук.

„Всеки ден беше провал, но аз продължавах“, споделя за пътя си до голямото откритие още един нобелист, с когото ви срещнахме през 2017. Професор Хироши Амано е носител на Нобелова награда за физика. Пред екипа ни той подчерта, че това, което му е помогнало за откритието, довело до престижната награда е, че „можех да си представя целта и можех да посветя на 100% живота си на науката“. Целият разговор с него можете да си припомните тук.

Мъдростта на едно момче, изгубило всичко освен надеждата
„Имаш ли цел, ще превъзмогнеш и най-големите трудности“, убеден е Сунгджу Лий, който успява да избяга от Северна Корея. „За мен свободата е като въздуха. Не го оценяваме, но не можем да оцелеем без него. Същото е и със свободата". За борбата за оцеляване, за загубите в живота и за надеждата, която никога не бива да се губи – припомнете си разтърсващата история на Лий тук.

Трансформацията: за пътя от любовта до омразата и обратно
„Омразата е плод на невежество. Страхът е неин баща, а изолацията – нейна майка“. Кристиян Пичолини изминава дългия път от посланик на омразата до адвокат на толерантността. Той е бивш скинхед, а сега режисьор, продуцент и носител на награда „Еми“, който се бори с екстремизма. „По-лесно е да мразиш, отколкото да обичаш. Защото, когато обичаш, рискуваш да загубиш нещо“, вярва той. „Като стигнеш дъното или като загубиш нещо, което ти е много скъпо, започваш да преосмисляш какви са приоритетите ти. Кара те да отправиш поглед навътре към себе си“. Вижте удивителната трансформация на Кристиян тук.

Мъдростта на човека, познаващ добре човешката душа
„Всички промени предполагат някаква загуба. Защото, за да се промениш и да станеш нов човек, трябва да се откажеш от нещо. А ние не сме склонни да направим това. Искаме да задържим миналото, но и да имаме новите неща от бъдещето“. Как да се научим по-лесно да приемаме промяната, по-емоционално уязвими ли сме в дигиталната ера, кои са най-честите душевни болки, от които страдаме днес, какво най-често крием от себе си – отговорите на тези и още много въпроси научете от Стивън Грос, който вече 30 години помага на хората да надникнат по-дълбоко в себе си. Вижте повече тук!

Мъдростта на дервиша

„Всички ние сме дервиши, но дервишите в нас спят. Не ги будим, защото тичаме след парите, славата и успеха“, убеден е нео дервишът Зия Азази, който се опитва да освети пътя към себепознанието ни със совите представления по света. „Невежеството е най-голямата заплаха за човешкия вид днес. Ако не успеем да се справим, с човечеството е свършено“, твърди той. По думите му заради повърхностния и евтин живот, който водим, с годините ставаме все по-гневни. „Отношенията ни, начинът, по който изглеждаме, начинът, по който говорим, музиката, която слушаме, това, с което се храним. Всичко е започнало да губи стойност“. Потопете се в мъдростта на съвременния дервиш тук.

Истории за успех с български адрес

„Много рядко късметът идва там, където има мързел. С много къртовски труд, с много упорита работа човек отваря врати и възможности на късмета да дойде и да му се случи. По този начин се случиха нещата и при нас“, категорични са българите с „Оскар“ Петър Митев и Владимир Койлазов. За пътя им от Студентски град и „Младост“ до Лос Анджелис припомнете си историята им тук.

„Да познаеш себе си е най-важната цел в живота“, убеден е холивудската легенда Тед Кочев, за когото стремежът към (себе)познание се превръща в движеща сила в работата му. Според канадския режисьор от български произход има много пътища, които водят към върха, но всеки трябва да намери своя път. За себе си Кочев счита, че все още не го е достигнал, „защото животът е едно продължително търсене на смисъл“. За търсенето на себе си, за успеха и работата с големи звезди – припомнете си какво сподели режисьорът на „Рамбо“ тук.

„Илън Мъск да ти поднесе награда за иновации е нещо, което не може да се опише с думи“.
Вижте отново тук вдъхновяващата история на Александър Рангелов и IPS, които доказват, че и в България е възможно да се правят иновации.

„Най-важните качества, за да пробие човек не само в Силициевата долина, а и навсякъде, са трудолюбие и упорство. Трудолюбието, защото успехът не се постига лесно; упорство, защото иновативните идеи обикновено не се възприемат много бързо и ако човек има иновативна идея, трябва много да вярва в себе си и да е готов неуморно да убеждава други хора, че от идеята може да излезе чудесно начинание“. Така изглежда рецептата за успех на най-успелия българин в Силициевата долина. Почерпете от опита на Богомил Балкански, вицепрезидент в Google, тук.

„Баба ми винаги ми казваше: „Ако не искаш да работиш с ръцете, а с ума си, трябва да учиш много“. Дафина Тончева e доказателство, че успехът е постижим, независимо от стартовата точка. Защото има мисленето на победител. „Правя всичко възможно, късметът да ме намери...Ако мислех, че има 97% шанс да не ме приемат в "Станфорд", никога нямаше да кандидатствам. Ако го има шанса, аз трябва да дам всичко от себе си, за да го постигна“. След „Харвард“ и „Станфорд“ днес българката развива успешна кариера в Силициевата долина. Проследете пътя й от тютюна на село до Силициевата долина тук.

"Талантът е отговорност". Думите са на една успяла българка, чийто талант беше оценен през 2014, когато беше номинирана за награда "Грами". Тази година BBC й повери отговорната задача по писането и подбора на музиката за концертния оркестър на британската медия. За пътя от Пловдив до световната сцена - вижте разказа на Добринка Табакова тук.

Поглед към бъдещето

„Изкуственият интелект ще позволи да бъдат повишени човешките възможности в почти всяка сфера. Независимо дали в помощ на лекар, изготвящ диагноза, или при покупката на продукт, когато искате да знаете коя е най-добрата цена. Изкуственият интелект ще е навсякъде, за да помага на хората“. В това е убеден създателят на Siri Норман Винарски. Научете повече от разговора ни с гуруто в изкуствения интелект тук. 

„Изкуственият интелект е нещо, което предлага големи възможности. Може да трансформира живота ни изцяло. В същото време изкуственият интелект може да е най-лошото нещо, което да се случи на обществото ни“, счита човекът зад речите на шефовете на Facebook и Google и бивш директор „Комуникации“ в SpaceX Декс Торик-Бартън. Повече за потенциала и рисковете от развитието на изкуствения интелект – вижте в интервюто тук.

„Трябва да отправим поглед към тези нови сфери, като изкуствен интелект, нанотехнологии, нов тип енергия, транспорт. Има много проблеми за решаване и може би така ще възникнат новите професии“. Трябва ли да се притесняваме от „големите данни“ и изкуствения интелект - вижте какво сподели Тимандра Харкнес, преподавател по Big Data и водещ в BBC Radio 4, тук.

„Преминаваме от работа с компютрите посредством клавиатура към говорене на компютрите. Това е много голяма промяна. През следващите няколко години ще започнем да разговаряме с компютрите така, сякаш те са наши приятели“, коментира футуристът Герд Леонард. Как и какво ще работим в бъдеще – вижте прогнозата на изследователя тук.

Възможно ли е да натиснем „пауза“ на границата между живота и смъртта? Според привържениците на криониката - наука за нискотемпературното запазване на хора и животни, отговорът на този въпрос е положителен. Това ли е ключът към безсмъртието – вижте повече в интервюто с Денис Ковалски, президент на Института по крионика, тук.

"Ние работим по регенеративната медицина с цел да подобрим живота на хората. Целта не е задължително да се удължи животът, а да се облекчи страданието", коментира пред екипа ни Антъни Атала, отгледал първия човешки орган в лаборатория. "Например, ако някой страда от бъбречна недостатъчност, ние се надяваме, че ще можем да проектираме нов бъбрек от неговите собствени клетки, което означава, че няма да има отхвърляне и няма да има нужда от лекарства, които да предотвратяват отхвърлянето". Кога ще можем да си „отгледаме“ сърце, бъбрек или дробове - вижте повече в разговора ни с гуруто на регенеративната медицина тук.