Очаква се броят на сделките в България през 2016 да расте

Диана Николаева, съдружник и лидер на отдел „Консултации по сделки“ в EY България

EY е световен лидер в сферата на одита, данъчните и финансовите консултации и сделки. Консултантската компания всяка година изготвя проучване за броя на сделките по сливания и придобивания в Централна и Югоизточна Европа.

M&A Барометърът на ЕY агрегира публично оповестена информация, публикувана от бази данни, като DealWatch, mergermarket, Capital IQ, Zephyr, както и от собствена база данни на компанията. Данните са обработени за 11 страни от региона на Централна и Източна Европа: България, Чехия, Хърватска, Гърция, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Турция.

Срещнахме се с Диана Николаева, съдружник и лидер на отдел „Консултации по сделки“ в EY България, за да ни разкаже какво показват резултатите за България.

Госпожо Николеава, каква беше миналата година по отношение на сливанията и придобиванията в България?
ЕY традиционно прави това проучване. Смисълът е да наблюдаваме тенденциите и да можем бързо да отреагираме на тях. Миналата година според нас беше значително по-активна спрямо някои от предходните години. Това се дължи на факта, че макроикономически държавите в Централа и Източна Европа се стабилизираха. Неблагоприятните резултати от финансовата криза вече са преодолени в голяма част от страните на инвеститорите. Икономиката върви нагоре, макар и не с най-бързите темпове, но всичко това създава добри условия за сделките.  

Как изготвяте проучването? Когато говорим за сделки, какво трябва да имаме предвид?
Проучването се прави всяка година. Ние събираме данни от няколко специализирани бази данни, които наблюдават сделките в целия регион. Разбира се, след това правим наше собствено проучване върху тях. Не всички сделки в нашия регион са обект на включване в тези бази данни и това е едно от ограниченията, което е добре да се има предвид. И второ, за голяма част от сделките не се обявяват стойности, което също подценява оценката на обема на сделките като стойност. Обекти, които са изключени от нашия анализ, са сделки на капиталовия пазар, приватизационни сделки, споразумения за съвместни предприятия (joint ventures), инвестиции на зелено, придобиване само на активи. Най-често това, за което говорим в M&A Барометъра, е  прехвърляне на дялове над 15 процента в сделки между корпоративни организации.

Има ли праг на стойността?
Не, няма праг на стойността. Но както казах, за много голяма част от тях стойността изобщо не се обявява. 

Към кои сектори инвеститорите имат най-голям интерес към компании в България?
В България, ако говорим като брой, може би ИТ сферата е тази, която има най-много реализирани сделки през миналата година. За мен това е обяснимо, защото голяма част от фондовете, създадени по инициативата JEREMIE, направиха много успешни придобивания и увеличение на капитали в такъв тип компании. Но естествено, най-големите сделки не бяха в ИТ сектора.

Къде са най-големите като стойност?
Най-големите сделки миналата година бяха в производството КАИ груп, сделката с blizoo.

Коя е най-голямата сделка за нашия пазар през миналата година?
Мисля, че КАИ груп е най-голямата.

Ако говорим за по-активния сектор  - ИТ, инвеститорите към какъв тип компании се ориентират – към стартъпи, които имат потенциал, или по-скоро към успешни компании, които са с наложен бранд и бизнес, който е успешен?
Характерно за България е, че по-голямата част от сделките са направени от финансови инвеститори. Това са фондове за дялово участие в най-общия случай. Споменах за някои от тях. Те традиционно подкрепят по-млади в своето развитие компании, дори стартъпи. Стратегическите инвеститори нормално се насочват към компании, които са утвърдени, които са със стабилен пазарен дял, с отвоювани позиции на международни пазари. Фокусът на тези две групи инвеститори е различен. 

В България 67% от сделките са сключени между български компании. Това характерно ли е и за и другите региони – сделките да се случват на локално ниво?
По този показател България може би е сред страните с най-голям дял на сделките в рамките на държавата. В някои от другите държави в Централна Европа този дял е по-малък.

Какво е обяснението?
За мен обяснението е отново това, че най-много сделки действително бяха реализирани между финансовите инвеститори, които споменах. А те са регистрирани като български дружества. Голяма част от тях.

Прави впечатление, че броят на сделките е по-малък от 2014, но обемът на инвестициите е по-голям. Обяснението е, че вече сделките се сключват на по-високи стойности?
Има известна тенденция за сближаване на очакванията на продавачи и купувачи по отношение на стойността на сделката. Причината да виждате, че обемът на сделките е на същите нива, е по-скоро общият размер на сделката. Средният размер в България не е много висок като цяло. Но сделките, които споменах, са съществени и допринасят за запазване на общия обем. 

Турция според вашето проучване е страната с най-голям брой реализирани сделки. На какво се дължи това?
Големият пазар, на първо място. И очакванията за растеж на икономиката. Това са двата фактора, които определят изключително много интереса към Турция.

Инвеститори от кои държави гледат към Турция?
По данните, които имаме, това са компании от САЩ, Германия, Великобритания. Те водят в класацията за Турция.

Вие самата се занимавате със сделки и придобивания. Оглавявате този отдел в ЕY. Кои са основните фактори, за да се случи една сделка тук, в България, и кои са факторите да пропадне, защото предполагам водите подобни преговори непрекъснато?
Непрекъснато се водят, наистина. Основното, което е важно да се знае за една сделка, е, че времето за нейното осъществяване и стойността, която се получава за нея, изключително много зависят от добрата подготовка. От опита ми досега това се налага като извод всяка година. Подготовката на една сделка някой път може да продължи една или повече от една година. И е много важно компанията, която търси стратегическо партньорство, или собствениците, които търсят пълен изход от дадена инвестиция, навреме да споделят своите намерения и очаквания с консултанта, който може да ги води през процеса. Структурирането на сделката зависи от това, какви са очакванията на евентуалните инвеститори.  Подготовката включва както и подготовка вътрешно на компанията с цел избягване на рискове, така и отчитане на очакванията на инвеститорите. Много често казвам на някои от моите клиенти, че това, че компанията е много добре подредена, организирана и менажирана, не е непременно гаранция, че веднага ще бъде забелязана. Или че когато бъде представена на инвеститори, тя ще  предизвика техния интерес. А причината е проста.  Ако в този момент вниманието на инвеститорите е насочено към нещо различно, не към експанзия в чужда държава или навлизане в друг пазар, нормално е дори при добра подготовка на компанията това да не бъде отчетено. Затова казвам, че добрата подготовка трябва да включва и проучване на индустрията и тенденциите,  намеренията на инвеститорите, както и вътрешната подредба. 

От вашия опит какво се случва по-често: да дойде инвеститор, който иска да купи дадена компания или обратното – компания, която иска да смени своята собственост?
Напоследък по-често е второто. Преди години, преди финансовата криза, основно запитванията бяха от купувачи. За мен това също е един индикатор за инвестиционната активност. Напоследък това, което виждаме, е, че редица български компании или собственици на български компании се обръщат към нас за организиране на продажба.

С цел да разширят своя бизнес, да привлекат инвестиция или да излязат напълно? 
Различни могат да им бъдат мотивите и това е първото нещо, което един добър консултант трябва да разбере. Поне аз питам това като първи въпрос. Мотивацията за влизане в сделка на различните продавачи е различна. Някои иска да привлекат стратегически партньор, който да помогне да се реализира потенциалът на компанията на международно равнище.  За други просто е дошъл моментът. Искат да намалят нивото на стрес и отговорност и просто да продадат компанията.

Считат, че е точният момент, за да получат най-добрата цена? 
Не е непременно свързано с максимилизация на стойност, а по-скоро с такъв етап от живота им. Решават, че оттук нататък биха имали и други планове да реализират. В чисто житейски план. Идеалното би било, ако точно в този момент успеем да максимилизираме стойността за тях. Така че ние първо анализираме това намерение. Каква е целта. Защото това предопределя и подхода, който предприемаме за тази сделка.

Компаниите, които се обръщат към вас, да кажем през последната година, и искат да продадат своите бизнеси, от кои индустрии са?
Има различни сектори. Знаете ли, в професионалния ми живот имаше два бума. Два периода, в които сделки се правеха в конкретни индустрии. Единият беше свързан с телекомуникации, имаше един такъв момент. Другият беше свързан с енергетика, и по-специално възобновяема енергия, когато изключително много сделки бяха концентрирани.

През 2007-2008?
Дори през 2009 -2010 продължаваха такива сделки. В момента интересът е към най-добрите компании в различни индустрии. Дори мога да допълня, че когато идват компании за дялови инвестиции, когато ги питаме каква е тяхната отраслова насоченост, казват, че нямат такава. За тях е важно компанията да бъде със силен продукт, стабилен пазар, добра рентабилност. Този тип неща.

Което можем да кажем, че е здравословно за икономиката, защото не се натрупват дисбаланси?
Разбира се. Точно така.

Как гледат чуждите инвеститори на България в момента? Доколко са склонни да инвестират в нашата страна и да купуват бизнеси тук?
Във всяка сделка има момент, в който ние представяме България като инвестиционна дестинация – с всички инвестиционни плюсове и минуси, които тя носи. Но решението дали да влязат в сделка, е продиктувано от самите характеристики на компанията. Доколко тя има продукт, който се търси, и кои са конкурентните предимства на тази компания. Това е водещият им мотив. И досега никой не се е притеснил, че компанията е в България. 

Когато към вас се обръщат инвеститори, те по-често имат конкретна идея и таргетират точно определена компании или очакват предложения от вас?
Различни са ситуациите. Някой път имаме запитвания, които специфицират основни ключови компоненти, които инвеститорите търсят да намерят в една компания за придобиване и остават на нас да им предложим няколко варианта. Има други ситуации, в които купувачът е идентифицирал дадена компания и иска конкретно да работим по нейния дю дилиджънс, оценка и приключване на сделката.

Има и български  компании, които инвестират в чужбина. С каква цел го правят предимно и къде е техният интерес?
Това са ни едни от най-хубавите ангажименти, защото да помогнеш на българска компания да се развие международно, носи и емоционално удовлетворение, освен всичко друго. Напоследък немалко пъти сме били част от такава експанзия на български компании. Нормално е първо да се огледат в региона и в съседните държави, но има и такива, които смело гледат по-далеч.

Сравнително рядко ли се случва?
Да. Но все по-често напоследък.

Каква очаквате, че ще бъде 2016 за вашия сектор?
Всички изследвания, които имаме, а те покриват цяла Европа, показват, че се засилва активността. И причините са стабилизираният финансов сектор, много добрата ликвидност както на ниво компании, така и в голяма част от финансовия сектор. Хората търсят възможности за нови инвестиции, а това, което се случва на организираните фондови пазари напоследък - виждате каква волатилност има на тях и какво се случва с доходността по държавните ценни книжа - задава много повече въпроси към инвеститорите, вместо да дава отговори. И те търсят алтернативни начини на инвестиране. Затова нашите очаквания и това, което виждаме, е, че този пазар се развива много динамично.

Да очакваме ли големи сделки в България?
Да, бих искала. Но дефиницията на „голяма“ е относителна. В България много рядко сделка би покрила праговете за голяма сделка в европейски мащаб. Но за нашите мащаби се надявам да има. Но все пак икономиката се крепи на много силен среден сектор и затова аз лично очаквам сделките да са по-скоро в тази сфера – на средните предприятия.

Предполагам, че няма да искате да говорите с цифри, но като прогноза по-добра ли очаквате да е 2016 от 2015 като брой и обем на сделките?
Като брой - може би, като обем е трудно да се прецени, защото много голяма част от сделките са с конфиденциални цени и трудно може да коментира. Но аз лично очаквам, че броят на сделките ще расте.