Ръст или рецесия през 2012?

Бизнесът е силно песимистичен за икономическото състояние на България през настоящата година. Това показват резултатите от проучване на Българска стопанска камара (БСК), реализирано в края на миналата година. Според изследването 71% от мениджърите очакват кризата да се задълбочи през 2012. Това в голяма степен предопределя и бизнес намеренията на фирмите. 
 

Според проучването най-голяма част от мениджърите ще насочат вниманието си към създаването на нови продукти и услуги (35%) и търсенето на нови пазари (34%). Това според тях ще намали до известна степен пораженията от кризата. Относително по-малко са мениджърите, които залагат на инвестиции за увеличение на обема на производството - едва 25%. Въвеждането на нови производствени мощности ще бъде приоритет само за 20% от фирмите, показва проучването. Около 18% пък смятат да заложат на обучение на персонала като механизъм за успешно справяне с кризата. Едва 8% от бизнесите включват в плановете си за тази година увеличаване на работните места. Вместо това ще се запази тенденцията от миналата година работодатели да съкращават работни места. От проучването личи, че почти 29% от фирмите възнамеряват да прибягнат до тази крачка, за да стабилизират бизнеса си. Само 8% пък смятат да увеличат работните места. Добрата новина е, че повечето работодатели - над 46% нямат, намерения да правят промени в капацитета от работни места, с който разполагат.

 

Приблизително същата е пропорцията и по отношение нивото на трудовите възнаграждения. Около 22% от работодателите възнамеряват да намалят заплатите на служителите си, докато само 9% от тях проявяват готовност за увеличение на трудовите възнаграждения във фирмите си. Повече от половината работодатели (51%) казват, че ще запазят нивото на заплащане. Въпреки трудностите голяма част от мениджърите нямат намерение да прибягват до средства от еврофондовете като спасително решение. Сред причините за това са липса на ресурс за авансово финансиране на проекти, тежките процедури по кандидатстване и отчитане, съмнения относно обективността на оценяване на проектите, липса на достатъчно информация за възможностите за кандидатстване, липса на човешки ресурс за разработка и управление на проекти. 

 

Прогнозите на бизнеса са песимистични за разлика от прогнозите на някои от водещите икономисти у нас. Повечето от тях смятат, че кризата се преекспонира и едва ли ще е толкова страшна за България, колкото се говори. Георги Стоев от Industry Watch е по-скоро оптимист. Той мисли, че европейските политици ще успеят да намерят най-добрата формула за съществуването на Европейския съюз и това ще гарантира по-стабилни бюджети. „Конкретно тази криза няма пряк ефект върху стабилността на местните банки. Българинът ще почувства негативите главно по линия на по-бързата инфлация, която се задава”, казва Георги Стоев. Проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания към БАН също не смята, че кризата ще окаже непоправими последици върху бизнеса и икономиката на България. „Не съществуват някакви основания за предвиждане на сериозно негативно развитие у нас като следствие от дълговата криза в Европа. Влиянието ще бъде много повече косвено”, казва той. Според икономиста Георги Ангелов 2012 ще е трудна. „Външната среда ще бъде по-неблагоприятна за всички от гледна точка на износ, финансиране, инвестиции”, казва той и добавя, че кризата има и своите хубави страни. „Окуражително е, че влошаващата се външна среда стимулира правителството да е по-активно в реформите. Ако тази тенденция продължи през следващата година, това ще подобри средата за бизнес в страната и в известна степен ще компенсира негативните ефекти от външната среда”, казва Ангелов. Петър Ганев от Института за пазарна икономика смята, че ново забавяне на икономиката най-вероятно ще има, но то ще е различно от това през 2009 година. „Тогава в страната се вливаха милиарди чуждестранни инвестиции, които в един момент просто изчезнаха. Сега тези инвестиции така или иначе ги няма, а въпросите се въртят около задлъжнялостта на фирмите, състоянието на банките, поръчките в страната и отвън и доходите на българите”. В крайна сметка икономистите се обединиха около мнението, че каквито и прогнози да се правят едно е сигурно – безоблачен сценарий е малко вероятен.