четвъртък, 13 декември 2018  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    15010 прочитания

    Двама европейски производители на автомобили обмислят да инвестират у нас

    Ще привлече ли България нови инвеститори от автомобилната индустрия през 2014 – Тил Трукенмюлер, президент на „Аутомотив Клъстер България”, пред Economy.bg
    06 януари 2014, 08:37 a+ a- a

    Тил Трукенмюлер е президент на основаната миналата година асоциация „Аутомотив клъстър България”. Той е генерален мениджър на консултантската компания Truckenmuller & Сompany със седалище в Щутгарт, ориентирана към преструктуриране на предприятия от автомобилната индустрия.
    От март месец 2013 Трукенмюлер е почетен консул на България в Германия със седалище в Щутгарт и с консулски окръг, обхващащ територията на провинция Баден-Вюртемберг.
    В „Аутомотив Клъстер България” в момента членуват 27 български и чуждестранни компании. Организацията си поставя за цел подкрепата на автомобилната индустрия в България и привличането на производители и водещи доставчици в страната.

    За първата Международна автомобилна конференция в България

    Г-н Трукенмюлер, през октомври 2013 „Аутомотив Клъстер България” организира първата Международна автомобилна конференция в България. Какви бяха резултатите от нея?
    Опитваме се да развием автомобилната индустрия в България. Затова през юли миналата година основахме „Аутомотив Клъстер България”, който се развива много успешно. Понастоящем имаме 27 членове. На пръв поглед, те не изглеждат много, но те дават работа на 9000 души в България, а по света на почти половин милион души, защото сред членовете си имаме големи компании като Johnson Controls.

    По отношение на конференцията тя беше много успешна, защото присъстваха почти всички производители на автомобили в света, сред които Mercedes, Volkswagen, Hyundai, BMW, Porsche. Общият оборот на всички присъстващи големи производители и доставчици възлизаше на 800 милиарда евро, което определено е уникално за България. Освен това положителните коментари от високопоставените гости от чужбина показаха, че България ги е заинтересувала.
    Решихме да организираме „Международна автомобилна конференция България" на всеки две години, а в годината между тези събития да подготвяме специализирана конференция за човешките ресурси в автомобилния бранш. Първата такава ще се състои следващата година през май или юни. Ще се обсъждат конкретни въпроси като „Как да привлечем нови квалифицирани служители?”, „Как да организираме обучението им?” и т.н.
    За нас в Automotive Cluster в момента това е особено важен въпрос. Всеки месец ние организираме срещи на мениджърите „Човешки ресурси” на фирмите членове, които споделят опит за подобряване на ситуацията. Започнахме и да организираме посещения на студенти във фирмите членове. Оказа се доста успешна стъпка, защото част от студентите потвърдиха, че след като завършат висшето си образование, ще започнат работа в тези фирми, произвеждащи части за автомобили.
    Поддържаме тесни връзки с университетите, за да повлияем на учебните планове, така че да включат в тях това, от което индустрията има нужда. В момента работим с Техническия университет в София, Русе и Габрово. Ще продължим инициативата и с немски университети.

    За опитите да се привлекат нови доставчици на авточасти и производител на автомобили у нас

    Бяха ли договорени нови инвестиции на конференцията?
    В момента преговаряме конкретно с 6-7 от големите автомобилни доставчици, които ще изградят завод. Дали ще успеем да ги убедим да го направят в България, все още не знаем. Ще се постараем, но това зависи от много параметри, на които не можем да повлияем. Плановете, които имаме, са да привлечем и един автомобилопроизводител в България. В момента можа да кажа само, че преговаряме с две компании конкретно. Моментът е подходящ. Дали обаче ще успеем да привлечем производител на автомобили в България, ще зависи от това, дали правителството е готово да отговори на изискванията на такъв голям инвеститор. И тук не става дума толкова затова да бъде предоставена земя на разположение или ниски данъчни ставки. Това не интересува толкова големите инвеститори в началото. Решаващо за всички големи инвеститори, с които сме говорили, е да се предложи план как могат да бъдат осигурени кадри за един автомобилен завод. Защото тук става дума за между 5 до 10 хиляди работни места, от които минимум 1000 или 2000 високвалифицирани кадри. И въпросът на инвеститорът е: „Откъде ще дойдат тези хора?”, „Има ли ги тук?”, „Можем ли да ги назначим?”, „Как да ги привлечем?”. Голямото предимство на България в момента спрямо други страни е, че тук няма директно на разположение голям брой висококвалифицирани кадри, но има много висококвалифицирани българи в чужбина.
    Знаете, че станах почетен консул на България в Щутгарт и следващата година ще изградим немско-българска платформа, където висококвалифицирани българи, живеещи в чужбина, ще могат да създадат контакт с инвеститори, желаещи да ги привлекат обратно към България. По този начин мисля, че ще е възможно да се осъществи такава голяма инвестиция в България. Но дори и хората да се налице, това трябва да е трайно, т.е. след 5 години те все още трябва да са тук. Това означава, че трябва да изгради един цял град, да се построят жилища, да има болница, детски градини, образователни центрове, шопинг център. В противен случай такава голяма инвестиция не може да бъде спечелена.

    Автомобилопроизводителите, с които преговаряте, европейски ли са?
    Преговаряме с двама европейски инвеститори. Отворени сме, разбира се, и към азиатски инвеститори. Може да има и някаква активност от страна на компании като китайската BYD, произвеждаща автобуси, или може би от последващ инвеститор. Но това е малка активност. Защото за един производител на автомобили винаги е важно да има пазар за тях. Това е проблем за Great Wall. Пазарът не е готов и затова на тях им е трудно да произведат по-голям брой автомобили тук. Не е проблем, че те не могат да произвеждат автомобили, а че те трябва да бъдат продадени. Затова когато говорим за азиатски инвеститори, интерес да стъпят имат тези, които вече имат достъп до някакви пазари. Водим разговори и с индийски инвеститор, но предстои да видим какво ще се случи. Моментът сега е подходящ, но не защото няма капацитет в Европа, а защото заводите не са в правилните страни, защото там производството е твърде скъпо. Когато произвеждаш автомобил за 50 000 евро, това не е проблем. Но ако произвеждаш автомобил за 10 хиляди евро, то тогава това е възможно във Volkswagen само заради отличната стратегия, която имат, и защото частите се произвеждат в локации, където е по-изгодно. Автомобилните производители могат да произвеждат качествени евтини автомобили само ако се възползват добре от разходните предимства на всички локации по света.

    Сред европейските автомобилопроизводители, с които преговаряте, има ли немски компании?
    Преговаряме с немски инвеститори от сектора на доставчиците. Понякога обаче е трудно да се определи от коя страна е инвеститорът. Например за мен Johnson Controls Automotive е американски инвеститор, макар че европейската им централа е в Германия и че решение за инвестиция тук например се взема в Германия, а не в САЩ. Вероятно накрая ще трябва одобрение от САЩ, но подготовката ще е в Германия. Затова винаги ми е било трудно да отговоря дали дадена инвестиция е немска, или международна. Разбира се, че има чисто немски инвеститори и ние преговаряме с някои, но не с производители.

    Колко компании от автомобилната индустрия стъпиха тази година в България?
    Тези, които ние познаваме, са между 5 и 10. Сред тях е и немската BHTC.

    Колко се очакват през 2014?
    Мога да кажа само, че има много интересни проекти за България. И ако инвестициите се осъществят, ще бъдат разкрити между 500 и 1000 работни места. Разбира се, сред тях има и по-малки компании. Горди сме например с фирма Kemmler Electronik, които стъпиха тук. Те са малко предприятие с 200 служители в Германия и Чехия, но въпреки това привлякохме и тях.

    С колко доставчици се водят преговори за 2014 и от кои страни са? Колко са вече присъстващите у нас производители на автомобилни компоненти и на колко се оценява този пазар у нас?

    С колко доставчици на автомобилни компоненти преговаряте за следващата година?
    За следващата година преговаряме с между 5 и 10 доставчици. С някои вече сме започнали преговори, а с други предстои.

    Колко от тях са немски?
    Преговаряме с един чисто немски голям доставчик. Знаете, че конкуренцията е голяма. Изборът е между Сърбия, Македония, България и Украйна.

    Кои от присъстващите  у нас компании в автомобилния бранш разшириха инвестициите си?
    Ако отправим поглед сред членовете ни, те всички увеличиха инвестициите си. Никой от членовете ни не е редуцирал ангажимента си. Беше обявено вече, че Magna, която придоби Ixetic, ще разшири производството. Знаете, че Festo планира големи инвестиции. Sumitomo Electric Bordnetze, които са един от големите доставчици в България с около 2000 служители, инвестира сериозно и ще продължи да го прави.

    Колко са доставчиците с производство в България?
    Има около 100 компании, работещи в този бранш. Между тях 40 и 50 са по-известни. От тези 40 около 10 или малко повече вероятно са чисто немски компании.

    Защо все повече компании от автомобилния бранш избират България и кои са предимствата на страната спрямо Турция и Румъния?

    Кои са основните причини България да се утвърждава като все по-привлекателна инвестиционна дестинация за компании от автомобилния сектор?
    Най-важната причина е, че като цяло тук има много квалифицирани кадри. Естествено, трябва да се обучат, но като цяло са квалифицирани. Това е валидно за средния и висшия мениджмънт. Плюс е, че живеещите в чужбина квалифицирани българи могат да бъдат привлечени обратно тук като мениджъри. Но България разполага с достатъчно квалифициран ресурс и това се отразява и на печалбата. Пример за това е най-бързорастящият доставчик в България в момента - фирма „Теклас”, която всяка година удвоява печалбата си в България. Те са много доволни от квалификацията на хората. Това е основна причина инвеститорите да предпочетат България пред Сърбия, Македония или Румъния. Там също има квалифицирани хора, но пазарът е структуриран по друг начин.
    Българският пазар на труда е доста по-стабилен в сравнение например с румънския. Ако вземете за пример Македония, там имат отлични инвестиционни условия, но нямат необходимото количество квалифицирани кадри, което би било нужно.
    Освен това България е страната в ЕС с най-ниски разходи за труд, което е още един важен фактор.
    Членството в ЕС също е важно. Няма митнически бариери, което от логистична гледна точка е доста по-изгодно, отколкото ако се доставя от Турция. Ако вземем за пример турската „Теклас”, тя произвежда в България, защото така избягват митнически бариери. Не е за пренебрегване също, че от гледна точка на данъчното облагане в ЕС на фирмите може да им бъдат възстановено ДДС.
    Друг важен момент е стратегическото разположение на България, намирайки се на главната транспортна ос между Близкия изток и Европа. Река Дунав и новият мост също са предимство, когато се говори за автомобилната индустрия.

    Кои са предимствата на България като инвестиционна дестинация на пазара за автомобилни компоненти в сравнение с Румъния и Турция?
    Турция има много по-големи ресурси. Има и производители в страната. Пазарът е много по-голям. Има много квалифицирани кадри, включително и доста получили образованието си в чужбина. Но са налице митническите бариери и страната е по-отдалечена географски. Докато България е по-близо, а от логистична гледна точка това е от значение.
    Румъния е добре развита локация. Най-голямото предимство е, че в страната присъстват двама автомобилопроизводители, които привлякоха доста последващи инвестиции.

    На колко се оценява пазарът на автомобилни части у нас?
    Оценяваме пазарът на авточасти на 1 милиард евро. Трудно е да се направи точна оценка, защото не всички разкриват по един и същ начин оборотите си, но стойността е около 1 милиард евро. В сравнение с други страни това не е особено много.

    Какви са най-честите оплаквания на компаниите от автомобилния бранш у нас и как могат да се решат проблемите им?

    От какво най-често се оплакват компаниите от автомобилния сектор в България?
    Има два големи проблема. Въпреки че казах, че инвеститорите са привлечени от квалифицираните кадри тук, все още липсват подготвени хора на ниво работници. В областта на средния и ръководен мениджмънт като цяло няма проблем, но на ниво работници е проблем да намериш наистина квалифицирани хора. И това е така, защото няма добро базисно образование. Това означава, че компаниите тук трябва да осигурят собствени обучителни програми, но това струва средства. Това е задача на държавата.
    Другият голям проблем е бюрокрацията. Административните процедури тук отнемат твърде дълго време. Работим за промяна и в тази област. Някои процедури при нотариуса например могат да се облекчат.

    Как работите за решаването на тези проблеми?
    Чрез „Аутомотив Клъстер България” се опитваме да оказваме въздействие върху съответните представители на властите, за да може поне в някои случаи да се правят изключения. На практика е невъзможно да работиш по правилата тук като международен доставчик на авточасти.

    Дуалната образователна система ще помогне ли за решаването на проблемите с подготвеността на кадрите?
    Мисля, че е само въпрос на време подобна система да бъде въведена тук. Има вече подобни ангажименти в различни източноевропейски страни и ако България не иска да изостане, трябва да въведе тази система. Защото ако в Сърбия, в Румъния, в Македония и в Молдова въведат дуалната система, а в България не, тогава страната ще има проблем.

    Споменахте, че ще работите за привличането обратно на български студенти в чужбина. За учащи в Германия ли говорите?
    Познавам чисто немски доставчик, който назначи български студенти, учещи в Германия, защото са добре образовани и много мотивирани. Българските студенти в Германия имат доста предимства спрямо един германец. Те са много по-подготвени да работят в чужбина. В повечето случаи говорят много езици. Освен немски, много от тях говорят руски, френски или други езици. А това в Германия не е така или поне източноевропейските езици са по-слабо застъпени. Така доставчикът назначи студенти, ще ги обучи няколко години като ръководни кадри и след това ще отвори завод в България. По този начин попълването на мениджърски позиции няма да е проблем. Такъв подход е гаранция за успех. Подобни идеи обсъждаме и с компаниите, които вече са тук. Например с Grammer, с Johnson Controls, със Sumitomo.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 9 часа
    Папа Франциск ще посети България през май
    От 5 до 7 май той ще посети градовете София и Раковски
    преди 13 часа
    Столична община пусна електронен калкулатор за данъка на колите
    Чрез калкулатора всеки собственик на автомобил в София може да се ориентира какъв данък МПС дължи
    преди 13 часа
    Две трети от младите българи до 29 години живеят в пренаселени домакинства
    България е на второ място в ЕС по този показател
    преди 14 часа
    Тереза Мей оцеля при вота на недоверие
    Тя се зарече да реализира Brexit