Колко са компаниите, заетите и какви са заплатите в бранша - Филип Мутафис, изп. директор на Paysera България и Румъния и член на УС на Българската финтех асоциация, пред Economy.bg
Финтех секторът продължава да е един от най-динамичните в българската икономика.
Какъв е потенциалът и предизвикателствата пред финтех индустрията у нас, колко са компаниите и в кои сегменти оперират основно те, колко са заетите и какви са заплатите, как се промениха потребителите на финтех услуги, какви промени за бизнеса и потребителите ще донесе новата директива PSD3 и как ще се отрази изкуственият интелект на сектора – тези и други въпроси коментирахме с Филип Мутафис, изп. директор на Paysera България и Румъния и член на УС на Българската финтех асоциация.
Г-н Мутафис, как изглежда финтех секторът у нас? Колко са компаниите, опериращи на този пазар? В какви сегменти основно работят те?
Към края на 2022 има над 150 финтех компании в България. Най-голям брой се занимават с дигитални разплащания. Има фирми в застраховането (Insurtech), кредитиране, инвестиции, цифрова идентификация, търговия с виртуални активи, управление на лични финанси (WealthTech).
Колко са заетите и каква е средната заплата?
Заетите в сектора са приблизително 11 800 души, с 25% годишен ръст. Близо 44% от работещите са жени, което прави сектора все по-балансиран. Според последното проучване на Българската финтех асоциация средната брутна заплата е около 3200 лева.
В кои градове са концентрирани компаниите от сектора у нас?
Продължава концентрацията в столицата. Над 80% от компаниите са ситуирани в София. След нея се нареждат Варна и Пловдив.
Как се развива финтех индустрията у нас в сравнение с останалите страни в региона? Къде сме ние?
Страната ни има голям потенциал, но развитието и внедряването на новите технологии закъснява. Иновациите във финансовия сектор отнемат време и сериозни усилия, докато достигнат до крайните потребители. От другата страна е сивият сектор, който, за съжаление, все още действа като препъникамък за дигитализацията на разплащанията и държи висок дела на кешовите операции.
Кои са добрите примери у нас? Има ли компании с иновативни решения, които са се утвърдили на световния пазар?
Като глобална компания Paysera има възможността да прилага иновативни за българския пазар решения, които са утвърдени на международно ниво. Пример за това са дистанционното откриване на сметка, изключително ниските такси за преводи в евро и инстантните плащания, които имаха положителен ефект не само върху клиентите на компанията, но и косвено върху сектора.
Създаването на подобни прецеденти във финансовата индустрия отваря пътя за иновации и на много други компании, както и стимулира традиционните доставчици на такива услуги, каквито са банките, да инвестират в нови технологии с ускорени темпове.
Как се промениха потребителите на финтех услуги у нас?
От една страна, демографският профил на потребителите на финтех услуги плавно се разширява. Виждаме как все повече хора на различна възраст, живеещи извън столицата и големите градове, с готовност приемат дигитализирането на финансовите процеси.
От друга страна, потребителите са по-добре запознати с услугите и компаниите, доверието в сектора се затвърждава и вече рядко някой изразява същия страх и притеснение за парите си, както когато стартирахме в България преди 7 години. Това, разбира се, ги прави и по-взискателни към нас – доставчиците на платежни услуги. Ако преди 5 години беше нормално превод в евро да пристига за 3 дни, то сега, ако до 2 часа сумата не е получена, хората реагират и питат защо се бави. Очакванията растат и всички ние трябва да отговорим на високите изисквания, както и да съобразим услугите си с тях.
Как виждате бъдещето на финтех сектора у нас? Какъв е потенциалът и какви са предизвикателствата?
Бъдещето е мобилно, инстантно, 24/7, без офиси за обслужване на клиенти. Като най-голямо предизвикателство в момента бих определил внедряването на плащането с иницииране заради липсата на единна политика за популяризиране на тази иновация и запознаване на населението с ползите, които носи. Въпреки усилията на бизнеса, за да се приеме подобна новост от населението, са необходими целенасочени действия от институциите. За да може всеки да разбира как да използва тези услуги по възможно най-ефективен и сигурен начин.
Какви промени за бизнеса и потребителите ще донесе новата директива PSD3?
С обновяването на втората Директива за платежните услуги (PSD2) ще се засили ролята на финтех компаниите в сегмента на разплащанията и ще се осигурят повече права и сигурност за потребителите. Ревизираната нормативна рамкa (PSD3) си поставя за цел да изравни условията за банките и небанковите институции в платежния пазар, като предостави достъп на небанковите доставчици на платежни услуги до всички платежни системи на ЕС. Сред заложените мерки е и възможността за обмяна на информация между доставчиците на платежни услуги за превенция от измами.
Какви са най-новите тенденции в индустрията на глобално ниво? Как финтех индустрията използва AI решения? Как изкуственият интелект ще се отрази на сектора?
Навлизането на изкуствения интелект ще промени коренно структурата на пазара в почти всички сегменти, особено при разплащателните услуги. За потребителите това означава по-добро обслужване, автоматизирани процеси и многоезични услуги, базирани на изкуствен интелект, което ще доведе до по-ниски цени на услугите при по-високо качество и достъпност.
