сряда, 08 май 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4781 прочитания

    ВВС: Спасяване на еврозоната? Лесна работа!

    Анализ на британската телевизия описва пет прости стъпки към възстановяването на стабилността във валутния съюз
    26 юни 2012, 15:19 a+ a- a

    Еврокомисията вече обяви план за справяне с кризата, по него обаче тепърва предстоят спорове. 

    А спасяването е лесно – само попитайте как съвсем същите проблеми бяха решени в една друга голяма, но и доста по-добре функционираща територия с единна валута – Съединените американски щати. Истинският проблем на Европа е, че почти всички решения не са никак политически удобни и приятни, коментира по този повод авторът на ВВС Лорънс Найт. Еврокомисията вече обяви план за справяне с кризата, по него обаче тепърва предстоят спорове. 

    Италианският премиер Марио Монти обяви, че Европа има „една седмица да спаси еврото”, френският президент Франсоа Оланд призова за „пакт за растеж”, пазарите искат да се действа с „голямата базука”, британският либерал и бивш премиер Тони Блеър настоя Германия да направи „компромисна сделка” с останалите в еврозоната, а самите германци мрънкат в посока на повече федерализъм... И всичко това при положение, че икономическите и фискални решения за кризата в еврозоната са абсолютно недвусмислени. 

    Основният проблем на валутния съюз е, че южните икономики са станали тотално неконкурентоспособни – заплатите им нараснаха прекалено бързо в годините на растеж, което доведе до много по-голям внос от износа и търговският дисбаланс ги принуди да взeмат заеми. 

    И така огромните дългове на южните икономики, трайната им неконкурентоспособност, последващата нужда от постояннни заеми и нежеланието на Германия да им дава непрекъснато пари е това, което доведе до финансова паника, която пък превърна в трудност и намирането на пари от пазарите. 

    Още повече – изстискването на европейските финансови пазари заедно с отказа на правителствата да режат разходи и на Европейската централна банка да се фокусира над ценовата стабилност заплашва да вкара целия континент в дълга и дълбока рецесия.  

    Така че ето какво може да направи еврозоната, за да излезе от дупката:

    Банков съюз

    Лошите кредити на банките в еврозоната трябва да бъдат изчистени чрез инжектиране на капитал, което трябва да стане с помощта на единен фонд, защото много от правителствата не могат да си го позволят. За разлика например сега планираната помощ под формата на заем за испанските банки ще бъде изцяло в тежест на правителството. Депозитите трябва да бъдат гарантирани в евро, отново централно от еврозоната, за да се прекрати местенето на пари от паникьосани инвеститори от Южна Европа към Германия, а все повече и към Швейцария и Дания. Всички европейски банки трябва да бъдат поставени под общ режим, правила и надзор.

    Фискален съюз

    Най-големият препъникамък са еврооблигациите. Голяма част от държавните дългове в еврозоната трябва да се обединят и да бъдат обезпечени от всички страни заедно, заедно с което правителствата ще получат мотив да не се отказват от еврото. Според аналз на тинк – танка Bruegel така ще се получи дълг от 60% от БВП на еврозоната. Вероятно ще бъде необходим федерален бюджет по подобие на американския, за да бъдат покрити разходите около рецесията, така че отделните правителства да не рискуват, ако собствените им икономики забуксуват. Например разходите за социални плащания и особено безработица може да се изплащат в еднакъв размер в еврозоната.

    Пакт за растеж

    Функциите на Европейската централна банка трябва да бъдат променени, така че тя да се фокусира над подпомагането на заетостта и ценовата стабилност, точно както прави американският Федерален резерв и каквото е предложението на френския президент Франсоа Оланд. Може да се наложи еврозоната да плаща за развитие на инфраструктурата в южните държави, по примера на Западна Германия, която инвестира в инфраструктурата в Източна Германия след 1990. Това включва и увеличаване на възможността на Европейската инвестиционна банка да отпуска кредити и проектни облигации, за да финансира големите проекти. 

    Всички европейски държави, но особено южните, трябва да предприемат структурни реформи за да гарантират дългосрочния си растеж и да заздравят държавните си финанси. Това включва премахване на пречките пред пазарната конкуренция, увеличаване на възрастта за пенсиониране, увеличаване в дълъг план на голям брой административни служители и облекчаване на процедурата по наемане и уволняване на служители. 

    Ребалансиране

    ЕЦБ и Германия ще трябва да стимулират в продължение на няколко години ръста на заплащането, за да елиминират настоящата разлика в търговската преднина на страната пред Южна Европа. Също както САЩ помогнаха на някои от закъсалите щати, южните европейски страни може да се нуждаят от пари (но не назаем), за да подпомогнат икономиките си докато станат конкурентоспособни. И тук структурните реформи играят голяма роля, особено тези на пазара на труда. 

    Политически съюз

    За да може банковият, фискалният и валутният съюзи наистина да сработят, правителствата от еврозоната трябва преотстъпят власт на централната власт в лицето на Европейската комисия, която да отговаря за контрола и плащанията, докато правителствата ще трябва да свикнат да се ограничават в разписаното. 

    Тъй като повечето от описаните реформи включват необходимостта Германия да „сподели” благосъстоянието си с останалата част от Европа, а пък всички европейски страни да предоставят властови правомощия на Брюксел, Берлин настоява за принципа на пълния федерализъм – а именно Еврокомисията, която ще контролира, да бъде избирана директно. 

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 29 минути
    Apple разработва собствени AI чипове
    Съвместно с TSMC, по данни на The Wall Street Journal
    преди 3 часа
    преди 4 часа
    Откриват Център по дигитално предприемачество във ВУТП
    „Дигитално предприемачество и изкуствен интелект“ е най-новата специалност във висшето училище
    преди 5 часа
    Около 15-16% са празните офиси в София
    ИТ секторът остава основен наемател на офис площи в началото на 2024, сочи проучване
    преди 23 часа
    Първата за България и региона водородна зарядна станция вече e в експлоатация
    Тя може да зарежда при двете стандартни налягания за компресиран водород
    преди 23 часа
    Ето каква част от българите са доволни от работата и заплатата си
    Близо 40% от сънародниците ни виждат в изкуствения интелект повече проблеми, отколкто възможности, сочи ново проучване