Защо често правим нещата в последния момент?

Случвало ли ви се е през студентските години системно да пишете курсовите си задания няколко часа преди крайния срок? Упреквали ли сте се за това? Всъщност стратегията, която сте избрали, е довела до максимална продуктивност от ваша страна.

Според Закона на Сивил Паркинсон „работата се разраства до запълване на наличното време“. На практика, ако предвидите за една задача много повече време, отколкото тя реално отнема, в крайна сметка ще я свършите по-бавно, отколкото бихте могли. Същевременно, ако предвидите по-малко от необходимото време, сте склонни да редуцирате обема на задачата максимално. Рискувате също така нещо друго да възникне в последния момент и да ви попречи да свършите заплануваното.

При намирането на баланс може да се окаже полезно да си зададете въпроса: „Ако се фокусирам върху тази задача и нищо друго, колко време би ми отнела?“. И така да определите краен срок за себе си.

Вижте повече за Закона на Паркинсон и как можем да го използваме в своя полза в следващото видео: