Иновативни ли са българските компании?

България има голяма нужда от иновации. Около това мнение се обединиха участниците в дискусия на тема „България – страна на иновативните бизнес идеи или импровизираните решения?”, организирана от Германо-българската индустриално-търговска камара по повод лекция на „гурутата на иновациите” Аня Фьорстер и д-р Петер Кройц в София.

„Бизнес иновацията е всекидневие за нас. И няма как иначе. Пазарът в България е твърде малък и ако искаш бизнесът ти да расте постоянно не трябва да спираш да предлагаш новости”, сподели Тодор Желязков от „Елтрак”.

Изпълнителният директор на „Софарма” Огнян Донев коментира, че бизнесът изисква постоянно напасване към заобикалящата го среда, което също би могло да се нарече иновация.



Що се отнася до това дали бизнесът в България обича риска или е по-скоро консервативен, германските предприемачи у нас бяха категорични, че българските фирми са склонни да се променят. По-колебливи в оценките си бяха местните мениджъри. Тодор Желязков смята, че „ръководителите в България са по-тромави в решенията си и трудно рискуват, но все пак има и добри примери”.

А за това как една малка иновационна стъпка може да доведе до значителни подобрения в работата на компанията, разказа Алик Байцке от „Осцеола” - компания за информационни технологии. „Имахме 60-70 служители, които въвеждат данни в компютрите. Забранено им беше да говорят помежду си. Имахме и супервайзори, които следяха за дисциплината. Случайно стана ясно, че те тайно се съветват помежду си за решаването на конкретен проблем. И така се учат един от друг. Тогава ни хрумна идеята да ги оставим свободно да формират екипи от по 6 до 8 души с тийм лидер, който те сами си избират. Отговорността и надзорът оставихме на самите служители и видяхме, че така работата върви по-добре.”

Разгорещен дебат провокира въпросът дали бедните са по-иновативни. Рамон Харпс от „РАП Системс” смята, че „когато човек е беден няма какво да губи и е по-склонен да рискува. За да се реализира иновацията обаче са необходими и средства.”



Алик Байцке коментира, че „бедността може и да е плюс за България, защото евтината работна ръка все още е основното ни предимство. Недостатък е обаче, ако няма пари за инвестиции в образованието и развитие на бизнеса”.

Ако се приеме, че бедните хора са по-добри импровизатори заради липсата на средства, това може да се окаже и предимство, защото „импровизацията често води до иновация”, съгласи се Нико Ян от рекламна агенция „Публисис”.