Все повече компании избират социално отговорното поведение и тази година има рекорден брой участници за Наградите за отговорен бизнес, казва председателят на БФБЛ и генерален директор на Хюлет-Пакард България
Ираван Хира председател на БФБЛ и генерален директор на Хюлет-Пакард
Българският форум на бизнес лидерите ще връчи за 11-та година Наградите за отговорен бизнес. Целта им е да популяризират дейностите на компаниите с най-сериозен принос към корпоративната социална отговорност в България и да насърчат останалите фирми да развиват активна социална политика.
Увеличава ли се значението на социалната отговорност за компаниите в България и защо за Българския форум на бизнес лидерите е важно да отличат именно тези проекти и каузи, разговаряхме с председателя на форума и генерален директор на Хюлет-Пакард България Ираван Хира.
Г-н Хира, БФБЛ ще връчи за 11-та година Наградите за отговорен бизнес. Защо за БФБЛ социалната отговорност е важна и отличавате именно тези проекти и каузи на компаниите?
Да, нашият конкурс е един от най-дългогодишните в България, с голям престиж и безпристрастно оценяване и затова всяко издание привлича все по-голям брой участници. Това доверие от страна на кандидатите може само да ни радва, защото мисията на Българския форум на бизнес лидерите като асоциация на прозрачния и етичен бизнес в България е да насърчава компаниите, отдадени на добри каузи. За нас е важно да отличим техните най-значими социално отговорни проекти, за да дадем добър пример и на всички останали компании, че си струва да инвестират в образованието, околната среда, човешкия капитал и обществото като цяло.
За корпоративна социална отговорност (КСО) в България се говори вече от доста години, но за някои тя все още е по-скоро ПР. Бихте ли дали примери от предишни години за проекти и кампании, които са били отличени, за да могат хората да добият по-конкретна представа какво разбират компаниите под социална отговорност?
Да, терминът корпоративна социална отговорност се среща все по-често. Но при нас в Българския форум на бизнес лидерите той не е нещо ново, защото идеята за отговорното поведение на компаниите е в генезиса на Форума от самото му създаване преди малко повече от 15 години. КСО най-общо казано е бизнес практика, която способства за устойчивото развитие, и е част от цялостна стратегия за управление на бизнеса с цел създаване на добавена стойност далеч не само за компанията, но и за обществото и средата. КСО не е даряване на средства, нито ПР – въпреки че също би могла да допринесе за корпоративния имидж, и водещи при нея са прозрачността и отчетността, ползата за хората. Мога да кажа, че съм изключително щастлив, че все повече служители в Хюлет-Пакард България се включват в различни доброволчески инициативи. Дори с времето започват именно те да стават двигателят за това да се реализира един или друг КСО проект или да се организират различни каузи в компанията. А забелязвам и че все повече компании-членове на БФБЛ, а и не само, осъзнават силата и значението на общественополезните инициативи. Нека ви дам два примера от миналата година – големият победител в категорията „Инвеститор в обществото” беше Дънди Прешъс Металс Челопеч с проекта си за пълното археологическо проучване на Ада тепе, най-стария известен рудник за златодобив в Европа. Пак тогава Мобилтел взе приза за „Инвеститор в човешкия капитал” с проекта „Work-Life Balance”, който търси и намира баланса между професионалните задължения и личния живот на служителите.
Увеличава ли се значението на социалната отговорност за компаниите в България? Колко са номинациите в тазгодишното издание на конкурса?
Това издание на Наградите за отговорен бизнес е най-успешното досега – участват рекорден брой компании – 56, с общо 70 проекта, тоест все повече компании избират социално отговорното поведение независимо от икономическите трудности. Интересното тази година е и друго – само половината от тях са членове на БФБЛ. За сравнение, през 2003 г., когато е даден старт на конкурса, кандидатстват 18 компании, като всички те членуват във Форума. Това от една страна означава, че за това време, в което съществува БФБЛ като бизнес организация и в частност Наградите за отговорен бизнес, сме успели да спечелим доверието на все повече фирми. А от друга страна е индикация, че компаниите в България отделят все повече средства за КСО проекти. Тенденцията към повече и по-разнообразни участници е нещо много положително – не само за нас като организация, която се стреми да насърчава отговорното поведение на компаниите, но и за бизнеса, който намира смисъл в това да инвестира време, средства и усилия в проекти за обществена полза. Големият печеливш е обществото.
Традиционно се приема, че социалната отговорност е застъпена предимно в големи, международни компании. Разширява ли се кръгът на компаниите? Например има ли по-малки и чисто български компании, които отделят ресурси – време и средства, за социална отговорност?
Да, наистина, в началото по-скоро интернационалните компании, особено по-големите от тях, разгръщаха общественозначими проекти и кампании. Днес обаче това не е тяхна запазена територия. Сега например имаме проекти от големи, малки и дори стартиращи компании, които са изцяло български и са истински отдадени на идеята да отделят ресурси и за КСО. Това е и една от целите на Годишните награди – да поощряват отговорните компании независимо от техния размер или сфера на дейност.
В конкурса има различни категории. В коя категория тази година има най-много номинации? Традиционно ли конкуренцията в тази категория е най-голяма?
По правило най-многобройни са номинациите в две категории – „Инвеститор в знанието”, която тази година води с малка преднина пред „Инвеститор в обществото”, следвани традиционно от „Инвеститор в човешкия капитал”. Равен брой участници имаме в две от категориите „Маркетинг, свързан с кауза” и „Инвеститор в околната среда”, докато при малките и средни предприятия имаме двоен ръст на кандидатурите. Всички номинирани проекти се борят и за наградата „Енгейдж”, която се присъжда от Международния форум на бизнес лидерите от Великобритания.
Кой е в журито тази година и по какви критерии се избират победителите в конкурса?
Като организатори на най-утвърдения и обективен конкурс, отличаващ добрите практики на отговорния бизнес у нас, винаги каним максимално широк кръг авторитетни специалисти и уважавани имена от правителствения и неправителствения сектор, от бизнеса, медиите, науката и дипломацията. Тази година това са кметът на София Йорданка Фандъкова, дългогодишен председател на журито, и социалният министър Хасан Адемов, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров и постоянният представител на УНИЦЕФ за България Таня Радочай, посланикът на Великобритания Джонатан Алън и изпълнителният директор на фондация „Америка за България” Десислава Тальокова, директорът на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия Евгений Иванов и председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов, председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев и програмният ръководител на WWF България Веселина Кавръкова, управителят и редакционен директор на сп. „Мениджър” Максим Майер, изпълнителният директор на Български дарителски форум Красимира Величкова и изпълнителният директор на фондация „Помощ за благотворителността в България” Елица Баракова. Разнообразието и авторитетът на журито са гаранция за безпристрастна и независима оценка на проектите. Колкото до механизма на оценяване, той включва няколко критерия с еднаква тежест – каква е ползата за обществото, участват ли партньорски организации, ангажирани ли са служителите в работата по проекта, както и доколко новаторски е той. Не по-малко важни са обществената оценка, финансовата му ефективност и рентабилност, както и устойчивостта – може ли да продължава във времето.
Какво в тазгодишния конкурс Вас лично Ви впечатли или зарадва най-много в качеството Ви на председател на БФБЛ?
Първо – имаме 10% ръст на компаниите, включили се в надпреварата – 50 през изминалата срещу 56 тази година. Радвам се много на участието на млади български компании, при това не само от сферата на високите технологии, които проявяват висока отговорност към средата и обществото. Второ – всички проекти, които доказаха своята дългосрочност и устойчивост – има примери за инициативи, които се развиват от години и стават все по-мащабни и успешни. В същото време съм искрено впечатлен от кампаниите, които разчитат в малка или голяма степен на участието на доброволци – сигурен знак, че и сред обществото вече има съответната нагласа и хората са склонни да отделят време и усилия за смислени каузи. А аз вярвам, че доброто е заразно. Добрите каузи бързо приобщават към себе си нови и нови хора.
