Какво правят българите в Интернет?

Жанет Найденова, председател на IAB България

Председателят на IAB България Жанет Найденова и вицепрезидентът на IAB Европа Алисън Фенна представиха в България проучването Media Scope Europe. То цели да покаже какво е медия потреблението в Европа. В него са включени данни за използавнето на телевизията, радиото и Интренет. Изследването съдържа данни както за проникването на различните медии, така и за поведението на потребителите когато ги използват.

За първи път тази година в изследването участва и България. Проучването се провежда на всеки две години от 2003 насам. Тази година то включва 50 000 респонденти от 28 европейски страни. Проучването се провежда под формата на анкета онлайн и като омибус изследване офлайн. В България в онлайн допитването са участвали 1000 души, а в офлайн варианта са взели участие 500 респонденти. 

Какво правят българите в Интернет и как рекламодателите могат да се възползват от поведението на потребителите в мрежата, разказва в интервю за Economy.bg Жанет Найденова.

Госпожо Найденова, какво Ви изненада в тазгодишното Media Scope Europe проучване, в което за първи път участва и България?
Това, което ми направи впечатление, е богатството от канали за достъп до информация. Начинът, по който потребителите променят своето поведение и как това влияе върху живота им. Много е важно да знаем кога, къде и как стига до нашия потребител информацията, която ние искаме да му поднесем, за да можем да бъдем ефективни в маркетинг стратегиите ни. Приятно изненадващо е, че по някои показатели България изпреварва другите страни, участвали в проучването. Все повече виждаме комбинирани канали за достъп до информация. Българският потребител инвестира 16 часа седмично в Интернет и 22.3 часа в гледане на телевизията. Телевизията все още е водеща, но пък 38% от българите споделят, че когато гледат телевизия, те са и онлайн. Това е изключително важен факт, с който маркетолозите е добре да се съобразят, когато правят плановете си за медийни кампании. Друг интересен факт е, че близо 1/5 от потребителите използват повече от едно устройство за достъп до Интернет.  За никого не е изненада, че на първо място по използване все още са десктоп компютрите и лаптопите, но на второ място са мобилните телефони, следвани от таблетите и конзолите.

Къде се намира българският потребител спрямо европейския по използването на таблети и смартфони за сърфиране в мрежата?
За таблетите сме доста назад спрямо Европа. Това е един сегмент  от пазара, който тепърва ще се развива. По отношение на проникването на смартфоните сме доста близо до Западна Европа, но сме доста назад по отношението на използването им като такива. Тоест много от българите не използват смартфоните за постоянна връзка с Интернет.

Вярват ли достатъчно рекламодателите на ефективността на рекламата в Интернет и как бихме могли да ги накараме да вярват повече?
Със споделянето на добрите практики и с обучението на маркетинг, ПР и бранд мениджърите в това как трябва да измерваме ефективността на рекламата в Интернет. Вече разполагаме с огромно количество данни. Една от основните задачи на IAB България е да обучава специалистите в България. Така бихме могли да насочим мисленето им в посока как да планират по-успешно кампаниите си в Интернет и как да измерват ефективността им.

Пазаруват ли често българите чрез Интернет и какви продукти купуват? 
Електронната търговия беше обхваната много сериозно в проучването на Media Scope Europe тази година. То показа, че за последните 6 месеца потребителят в България е направил средно 9 поръчки, но на обща стойност около 117 евро. Чрез Интернет най-често се купуват книги, музика, електроника. Нараства интересът към онлайн резервации. Но по отношение на Европа сме доста по-назад. Същата е ситуацията и с управлението на финансите онлайн. Учудващо за България е, че 37% от потребителите споделят, че Интернет им помага да управляват своето здраве много по-добре. Този процент в Европа е доста по-нисък. Този резултат трябва да говори на компаниите, които се занимават с превенция, профилактика, лечение, че е добре да  обърнат сериозно внимание на поведението на българския потребител онлайн по отношение на здравеопазването и фармацията. 

Как си обяснявате тези резултати?
Бих казала, че „доверието” в българската здравна система накара потребителя сам да търси решение на проблемите си. Той иска предварително да бъде запознат с методите за лечение и на последно място отива при лекар. В Интернет има много портали на здравна тема и общности, които коментират тези теми в мрежата.  За лекарствата без рецепти Интернет е много добър начин за проникване на тези продукти в съзнанието на клиентите. По отношение на онлайн търговията бих казала, че бариерата е психологическа, защото ние нямаме техническа пречка по отношение на разплащане с кредитни карти.

Ако трябва да сравните българския и европейския интернет пазар най-общо, къде се намираме ние?
Ние сме в началото на устремната права нагоре. Българският потребител е много проактивен и много любознателен. Това показа и проучването по отношение на новите платформи и времето, което младите хора в България прекарват в Интернет в сравнение с техните връстници на Запад. Има надежда за българския дигитален пазар.

След две години ще има ново проучване. Как мислите, че ще се променят резултатите за България?
Бих искала да видя, че сме над средното ниво за Централна и Източна Европа и сме близо до Западна Европа по отношение на инвестициите в дигитален маркетинг.