| Използвайки Economy.bg, Вие се съгласявате с "Политика за Cookies/Бисквитки" , необходими за пълната функционалност на услугата. [X] |
четвъртък, 02 май 2024 RSS
|
|
5437 прочитания
Предимството ни за аутсорсинг дестинация с най-ниски разходи все повече ще намалява
Полето за развитие пред нас е работната сила – и като качество, и като количество, твърди Петър Бришимов от A.T. Kearney
 България запазва конкурентните си предимства пред държавите от Централна и Източна Европа и Азия, но губи позиции пред балтийските държави. Това показва анализът на международната консултантска компания A.T.Kearney за 2011. Положителна тенденция е, че европейски компании, които аутсорсват в държави от Северна Африка, обмислят да се пренасочат към пазари с по-нисък риск в Източна Европа.Основните конкурентни предимства на България в сферата на аутсорсинга са политическата стабилност, членството в Европейския съюз, близостта до държави от Европа, данъчното облагане. Кои са предизвикателствата пред България, попитахме Петър Бришимов от A.T. Kearney по време на конференцията „Аутсорсинг 2011 – посоки на развитие, ползи и рискове”, организирана от в. „Пари”. Повечето заключения са позитивни. България има добри позиции в аутсорсинг пазара. Към момента в Европа специално сме една от локациите с най-ниски разходи. Това, което виждаме за в бъдеще, е, че това предимство все повече ще намалява. Съответно ние трябва да търсим развитие и по другите оси, които влияят върху решението за избор на аутсорсинг локация. Това са бизнес средата, където се справяме много добре и трябва да продължим в тази посока, и работната сила, където е нашият потенциал за развитие. Какво трябва да направим по отношение на човешкия фактор? Както казах, работната сила и бизнес климатът са основните фактори при избора на аутсорсинг дестинация. По отношение на бизнес климата сме сред най-добрите. Предизвикателството и полето за развитие е работната сила – и като качество, и като количество. Като качество е необходимо подобряване на всички степени на образование от средно, през висше до професионално - където в най-краткосрочен план би могло да се повлияе. Като количество, тъй като не можем да повлияем по съществен начин на прираста, трябва поне да ограничим загубата на квалифицирани кадри чрез миграция в чужбина. Процесът, при който квалифицирани хора напускат България и търсят нови възможности в чужбина, е огромна заплаха за страната ни. Как според Вас може да се спре този процес? За да се противопоставим на миграцията, трябва да предложим на тези хора, които мигрират, нещо аналогично, което те намират, да речем, в Западна Европа. С изграждането на критична маса от работна сила например, ако заетите в момента в сектора 10 000 души се умножат по няколко, ще трябват и повече мениджъри – висше и средно експертно и управленско ниво. Това означава, че ще има повече работа за хората, които отиват на аналогични позиции в други държави, където имат тази критична маса. Според Вас реално ли е да се говори, че можем да увеличим тези 10 000 души, заети в индустрията, в пъти? Да. Въпросът е за колко време. За колко време според Вас? Не бих искал да го представям като календарен период, но една от идеите е аутсорсинг в структурите на държавната администрация. Изнасянето на процеси от държавната администрация би могло да бъде катализатор, който да създаде търсене на повече услуги, съответно да гарантира сигурност на фирмите, за да инвестират в своите кадри, и броят на заетите в сектора да расте. Какво е Вашето лично мнение като консултант, който познава сектора в различните държави - можем ли да поемем нови играчи на този пазар от ранга на НР например? Разбира се. Това, че в конкретния случай компанията реши да разраства своя бизнес тук, е практическо доказателство за това. Интересна е идеята за консолидиране на интересите на по-малките държави при привличане на големи проекти, т.е. дали бихме могли да се организираме, така че да „откраднем”, грубо казано, клиенти от Индия и Китай. В последното ви проучване България губи позиции пред балтийските държави. Защо? Балтийските държави са много добър пример как за относително кратко време може да се постигне добро развитие чрез агресивни и решителни мерки. Да, в много голяма степен благодарение на кризата, която ги е притиснала, но те постигнаха голямо израстване като привлекателност и в същото време не загубиха позициите, които имат в нефинансовите фактори – бизнес климатът и уменията и количеството на работната сила, която е заета в тези сектори при тях. Иначе не е тайна за никого, че основните конкуренти на България са както държавите от Югоизточна и Източна ЕВропа, така и от Централна и Източна Европа, разбира се Близкият Изток и Северна Африка. Например Румъния, която до голяма степен ни превъзхожда по количество на работната сила, но в някои други аспекти ние сме с по-добри. За съжаление на този етап - като разходи за труд. Какви са вашите очаквания за този сектор? Как според Вас би изглеждала индустрията след пет години? Определено съм оптимист. Това, което искам да видя след пет години, е секторът с по-висока добавена стойност – ИТ свързаните услуги, да са в по-голям абсолютен обем и да имат превес над другия сектор - изнесените бизнес услуги. Това, което трябва да постигнем, е в съзнанието на потенциалните клиенти спрямо Централна Европа да бъдем сравними по отношение качеството на човешките ресурси, но с по-ниски разходи. Спрямо близки до нас страни като Румъния и балтийските страни да бъдем сравними като бизнес среда и разходи за правене на бизнес, но с по-добри умения на работната сила.
|
Искам да се абонирам за седмичния бюлетин на Economy.bg:
* Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.
|
 |
|
|
|
Copyright © 2024 economy.bg. Издание
на jobs.bg
|
|