Скрито пред очите ти: Старинен римски град Нове – Свищов

Старинният римски град Нове е един от 50-те малко познати туристически забележителности в България, които Министерство на туризма популяризира с кампанията „Скрито пред очите ти”. Руините от Нове – най-добре проученият военен лагер в граничната територия на някогашната Римска империя – се намират в Северна България, на 3 км източно от град Свищов. 

Вижте с какво е атрактивен за туристите и защо си заслужава да бъде посетен: 

Нове (на латински: Novae) е основан на брега на река Дунав като лагер на VІІІ Августовски легион, дислоциран в днешните български земи около 45 г. от н.е. От това време датира и първото дървено-землено укрепление в Нове, което половин век по-късно е заменено с каменна крепост. 

Военният лагер е бил разположен на важен кръстопът. През него са минавали Траяновият път, свързващ отвъддунавските земи на империята с Филипополис и Византион (Константинопол), и Крайдунавският път, водещ до морето. Античното поселение се е състояло от наблюдателни кули и крепости, в които са били настанявани военни части – кохорти и легиони. 

Като всяка римска крепост от онова време Нове е имала и прилежащо селище – т. нар. канабе, където са живеели колонисти и пенсионирани легионери, женени за местни жени, търговци, обслужващи легиона, и други. VIII Августовски легион е новооснован по изрична заповед на император Нерон вероятно на 20 септември 66 г. Задачата на легиона е да замине на изток към Каспийските врати и по-нататък, до Индия, като в неговия обхват попада и Йерусалим. Преместването на Изток е прекратено след смъртта на Нерон на 9 юни 68 г. Данните за пребиваването на VIII легион са много оскъдни, а най-вероятно – умишлено прикрити. Според археологическите изследвания размерите на легионния лагер са 368 м северна и южна страна и 492 м източна и западна страна. 

Общата площ на Нове е точно 44 хектара

според декрета на Веспасиан, издаден въз основа на Lex Iula Municipalis на Цезар. Официално лагерът е обявен за град (муниципал) именно с този Декрет за земята, издаден от Тит Флавий Веспасиан на 26 октомври 69 г. – само два дни след признаването му от Сената за император и победата му над самопровъзгласилия се за император Вителий. 

През 70 г. VІІІ Августовски легион е заменен от I Италийски легион (Legio I Italica) – един от трите елитни легиона на император Веспасиан. Той построява на това място своя постоянен форпост и остава близо четири века, като през това време е основна военна единица в охраната на т. нар. Долнодунавски лимес, т.е. външен отбранителен пръстен по река Дунав. 

Заедно със Сексагинта Приста, Дуросторум и Рациария Нове е изключително важна част от отбранителната линия на Римската империя. Легионът, настанен тук, пази завоюваните от Римската империя територии в Тракия и Македония от набезите на племената, нахлуващи от изток. 

Именно заради своето особено важно значение в римската отбранителна система 

Нове е посещаван от римските императори Траян, Адриян и Каракала.

В първоначалния си вид лагерът се е простирал на площ от 17 хектара и постепенно се е разраснал. Формата му е била правоъгълна, а на всяка от стените му е имало по една порта. Зад крепостните стени на легионния лагер са се намирали неговият щаб, военната болница, офицерските жилища, войнишките бани и казарми, жилището на командира на легиона и бараките на помощните поделения. Цивилното селище е било разположено извън крепостните стени. 

Като основен граничен пункт на империята на североизток, Нове е свидетел на Великото преселение на народите и на сблъсъците между немските племена, скитските народи, славяните и Рим, а по-късно Византия. 

При Нове през 250 г. 70 000 готи под ръководството на Книва форсират река Дунав и разрушават част от самия лагер. Въпреки обсадата, крепостта се защитава успешно и не пада в ръцете на готите. Идните десетилетия следват още няколко готски нашествия в Мизия. 

Интересното е, че провинция Мизия (дн. Северна България) става своего рода прародина на готската държавност и на старогерманската християнска култура. Това се случва през 376 г., когато вестготите (западните готи) се заселват в Мизия с позволението на източноримския император Валент. 

Именно тогава 

Нове става столица на краля на вестготите Аларих, 

а по-късно и столица на краля на остготите (източните готи) Теодорих. Нове е главна резиденция на готския крал Теодорик I Страбон в периода 418 – 451 г. През 476 г. император Зенон му предоставя областта Систово (Sistowo, Нове, Свищов) и му дава титлата императорски magister militum praesentalis. 

Последното стабилизиращо строителство се извършва при управлението на византийския император Юстиниан I. В края на VI и началото на VII в. градът е атакуван от аварите, но е постигнат мир с местните славяни. Най-късните монети – от периода 416 – 422 г. от н.е., намерени при археологически проучвания, са сечени по време на управлението на императорите Фока и Ираклий. 

Постепенно древният град изменя облика си – наред с военните укрепления и кули се появяват нови сгради, църкви, работилници на занаятчии. 

След приемането на християнството през V – VI в. Нове става епископски град.

В обширната резиденция на епископа са разкрити огромна базилика с кръщелня и жилищните помещения на епископския дворец. 

Днес могат да се видят само останки от някогашните укрепления и здания. На информационни табели сред останките може да се види компютърна възстановка на военния лагер и постройките около него. За последен път Нове се споменава в началото на VІІ в. 

Повече от 50 години – от 1960 г. до днес – българо-полска археологическа експедиция, съставена от археолози от Регионалния исторически музей във Велико Търново и Познанския университет „Адам Мицкевич“, извършва проучване на древната крепост. „Принципията“, или щабът на легиона, е най-мащабната сграда, открита в Нове. Намира се е в центъра на укрепената площ и представлява архитектурен комплекс от административни помещения и представителна сграда – базилика, разположени около военен плацдарм. Внушителна колонада огражда плацдарма, в който се влиза през параден вход. На това място са намерени много статуи, барелефи и монетно съкровище. Всички те могат да бъдат разгледани в посетителския център, изграден до разкопките. Интересни са руините и от огромната военна болница (валетудинариумът). Информационни табели показват как е изглеждала сградата, в която са се лекували до 300 легионери. В двора на лазарета има и малко светилище на боговете на здравето Асклепий и Хигия. Намерени са и останки от офицерските жилища и легионната баня. 

Извън крепостта, близо до западната ѝ порта, са открити останките на сграда, строена през II в. и считана дълго време за резиденция на командира на легиона. Откритите напоследък надписи обаче сочат, че вероятно сградата е била вила, където са отсядали временно пребиваващите в легиона високопоставени лица. 

Руините на епископския комплекс датират от V – VІ в., когато старата военна крепост се преобразява в ранновизантийски град. Той се състои от голяма и малка базилика, жилищна част с внушителна баня и впечатляваща с размерите си сграда, предназначена за поклонниците на местния мъченик Свети Лупус. 

Западно от входа на базиликата е разкрит баптистерий – пристройка до църквата, в която се е извършвало покръстването. 

През 1997 г. археолозите откриват в развалините на епископската катедрала на Нове натрошена на късове менза сакра, която реставраторите успяват да възстановят. Тя е изработена към края на IV в, вероятно в новата столица на Римската империя Константинопол, от много качествен мрамор, добиван край Докимейон, Мала Азия. Има форма на полуелипса с размери 1,27 на 1,37 м. Обрамчена е с ивица на релефна украса. На латински „менза сакра“ означава „свещена маса“ – първоначално така са били наричани езическите жертвеници в храмовете на гръцки и римски божества. След въвеждането на християнството това наименование е дадено на масата в църковния олтар. Върху нея се поставят църковните треби – Евангелието, Христовият кръст, вино и хляб за причастие. 

От няколко години в Свищов и Нове се провежда ежегодно

Фестивал на античното наследство

– пресъздават се гладиаторски битки, правят се демонстрации на римска артилерия, разиграват се театрални сцени от пиесите на римски и гръцки автори. Традиционно във фестивала участват и много чужденци. 

В археологическия резерват има посетителски център, който предлага екскурзоводска обиколка на обекта. На разположение на гостите са и експерти от Историческия музей в Свищов.   

Снимки: Нели Петрова - Съвет по туризъм Свищов