Скрито пред очите ти: Музей на керамиката, с. Бусинци

В миналото село Бусинци се слави като значим център на традиционното грънчарство не само в България, но и на Балканите, а днес е слабо известно малко селце на територията на община Трън, наброяващо едва трийсетина жители. 

Селото има древна история, за което свидетелстват останки от сгради с мозайки и колони, римски водопроводи и древни пътища, както и множество все още непроучени могили. Името му се споменава в регистър на джелепкешаните (зависимо население в Османската империя, което снабдява пазарите, армията и двореца с месо и месни продукти) още в 1576 г., а в известното „Бусинско евангелие“ има преписка от 1784 г. за Велико грънчар, който дарил на черквата „филон басма за помен“. 

Селото е известно с Бусинската керамична школа, която достига своя разцвет в края на XVIII и особено през XIX в., когато тук работят 

над 300 работилници и около 1500 грънчари.

През този период грънчарството става основен поминък на селото, а Бусинци се превръща в център на традиционното грънчарство с множество разклонения в Самоков, Берковица, Разлог, Неврокоп. Създава се грънчарски еснаф, а бусинските съдове пътуват и разнасят славата си из всички краища на страната и дори извън пределите ѝ – в Сирия, Египет,Тунис. 

„В първата странична долина на южните поли на Знеполе се вижда село Бусинци – център на особена грънчарска индустрия, която изработва зелено гледжосани съдове, по форма и орнаментика съвършено старинни“, пише през 1899 г. Константин Иречек в книгата си „Пътувания по България“. 

В края на века местното производство изпада в криза и постепенно запада, въпреки опитите да бъде модернизирано – през 1895 г. в Бусинци е открито първото в България керамично училище, трансформирано през 60-те години на XX в. в малък керамичен цех на местната занаятчийска кооперация, действащ до 90-те години на миналия век. 

Днес в Музеен комплекс „Бусинска керамика“ любознателните туристи могат да се докоснат до истински образци на грънчарското изкуство, да опознаят историята на най-стария ни керамичен център и да проследят трансформациите на древния занаят от миналото до наши дни. 

Според японския професор Бониширо Моришита – изследовател на керамичното изкуство, Бусинската керамична школа е най-автентичната не само в рамките на Европа. Днес образци на бусинската керамика се пазят в Националния исторически музей и в много от най-престижните световни музеи: Лувъра, Музея на човека в Париж, Бритиш мюзиъм в Лондон, музеи в Япония, Китай, Индия, Италия, Австралия. 

Експозицията на музея съдържа общо около сто вида трапезни съдове от глина: стомни, делви, чаши, паници, гювечи, гърнета. 

Само тук могат да се видят т.нар. оканичета – 

ритуални малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури. Оканичетата са били използвани при канене („окане“) на кумове и гости на сватба. Други съдове, типични за този край, са рукатките. 

Причината за разцвета и развитието на древния занаят именно в Бусинци е, че селото лежи върху глина. На метър под повърхността на земята десетилетия наред е била изкопавана глина с най-различни качества и цветове – червена, синя, бяла. Технологията за изработката на съдове е изисквала глината да се изкопае две години, преди да бъде използвана, и да кисне повече от десет месеца във вода, за да се разложат всички варовици. След това сръчни ръце са я оформяли в уникални форми – стомна дудулка с къркавче, стомна любеничарка (във вид на диня), стомна геврек. Местните майстори са се славели с умението си да изработват 

съдове, които издават звънливи звуци, като се чукне по тях.

Бусинската керамика е уникална със своята красота, разнообразие и богата орнаментика. 

Бусинското зелено е емблематичният цвят на местната керамика. Други характерни багри са жълто и виненочервено, т.нар. есенна гама. Навремето бусинските майстори са използвали за оцветяване местни руди и растения и всеки майстор е имал собствени рецепти за багрене, смесване на глината и изработване на съдовете. 

„Патентът“ на Бусинската керамична школа са скулптурните композиции върху точени форми, чиято стилистика е непозната за други традиционни школи. 

Отличителна черта на бусинските съдове е акцентът върху функционалността – повечето от тях са били предназначени за конкретни битови нужди, свързани с храненето и приготвянето на храна, а също и със съхранението на продукти и напитки. 

И накрая, „емблемата“ на местната керамика – болярският стакан (геврек), създаден от корифея на грънчарското изкуство, прославил бусинската керамика по целия свят, 

майстор Петър Гигов.

Негово дело е и възстановяването на т.нар. крондир – уникална стомна за ракия или вино с дупка по средата. Петър Гигов е потомствен грънчар, централна фигура в Бусинската школа, изиграл огромна роля в нейното развитие и популяризиране. Негова е и заслугата за създаването на музея на керамиката в селото. 

Сградата на музея е построена специално през 1982 г. Създаден като оригинален етнографски комплекс с музей и творческа база за художници приложници, той включва етнографска експозиция, разположена в две зали, демонстрационно керамично ателие, реставрирана традиционна къща с автентична грънчарска работилница и хотелска част. През последните години в музея се провеждат национални и международни пленери на художници керамици, които създават модерно изкуство, вдъхновени от старите бусински майстори. В музея са изложени голяма част от запазените ръчно изработени керамични съдове; съхранява се и пещта, използвана от големия български майстор Петър Гигов, която е на повече от 100 години. 

В сградата на първото в България и най-голямото керамично училище, създадено в края на ХIХ в. от австриеца Франц Урбан, сега е създадена 

работилница „Бусинска керамика“.

В нея се произвеждат керамични съдове и сувенири в традициите на някогашната школа. Тук може да се види традиционното грънчарско колело, върху което от топка глина се източват съдове с различни форми.

Друга от забележителностите на Бусинци е старинна едноетажна къща, паметник на културата, чиято фасада привлича погледа с пъстрите керамични чинии, окачени една до друга на стената, и необичайните дървени арки, покриващи входната веранда. Къщата има интересна е история. Тя е построена от потомствения грънчар Константин Кожухаров. През 1892 г. прочутият майстор е поканен да покаже своето изкуство на Първото българско промишлено-земеделско изложение в Пловдив. За събитието той подготвя специална колекция от глинени крондири във формата на човешки фигури: „Сърбина“, „Гърка“, „Албанеца“, „Румънеца“, както и фигура на цар Фердинанд. Колекцията предизвиква небивал интерес и е откупена за значителната по онова време сума от 600 златни наполеона. С парите майсторът построява тази къща и я завещава на тримата си синове заедно със занаята. Най-малкият от тях – Петър Гигов – си спечелва световна слава със своето майсторство и става един от най-изявените потомствени бусински грънчари. 

Единственото място, където може да се купи оригиналната бусинска керамика днес, е Клубът на историка в Перник. 

На 12 декември всяка година Бусинци празнува празника на св. Спиридон, който се смята за покровител на грънчарите. Селото се намира в непосредствена близост до Земенския манастир и до едно от най-красивите кътчета на България – ждрелото на река Ерма. Трите обекта могат да оформят прекрасна туристическа дестинация, която да подпомогне развитието на този край. 

Вижте видео: