Скрито пред очите ти: Село Бръшлян, архитектурният бисер на Странджа

Село Бръшлян е един от 50-те малко познати туристически обекта в България, които Министерство на туризма популяризира с кампанията „Скрито пред очите ти”. 

Много са китните селца на територията на Странджа планина – Бродилово, Кости, Българи, но едно се откроява забележимо сред тях. Село Бръшлян излъчва особено очарование със своите къщи, запазили автентичната архитектура отпреди векове, с красивата си природа, част от най-големия български природен резерват, и спомена за дълголетно и славно минало. Този все още слабо популярен за туристите край е обгърнат в тайнственост и мистика – тук легендите сякаш оживяват, а преданията се превръщат в история. 

През 1982 г. село Бръшлян получава статут на

архитектурен и исторически резерват

и 76 от къщите му са обявени за архитектурни паметници на културата. Най-старата запазена къща, която и до днес се обитава, е строена през XVII в. 

Село Бръшлян е сгушено в сърцето на Странджа – в китна котловина с вековни дъбови и букови гори, обрасли с повет и бръшлян. В околностите му се намират митичните поляни с росен – лечебно растение, за което се носи поверието, че има чудодейна сила в определено време от годината. 

Селото се намира на 14 км от Малко Търново и на 64 км от Бургас, на 320 м надморска височина. Официално населението му се състои от около 70 души. 

Бръшлян е идеална дестинация както за еднодневна разходка (в случай че сте на почивка по южното Черноморие), така и за по-дълготраен престой. В селото има много места за нощувка – семейни хотелчета и уютни къщи за гости с всички необходими удобства. Тук ще ви нагостят с вкусни местни специалитети от екологично чисти продукти, ще ви предложат благо вино и ще ви попеят люти странджански песни. Това е идеалното място за почивка, далеч от шума и суетата на пренаселените морски курорти. Маркирани туристически пътеки ще ви отведат до едни от най-красивите кътчета в околностите на селото – до вековни дървета, параклиси, долмени, могилни некрополи и находища на редки растения като дивите орхидеи в местността Гогово. 

В местностите Двата вриса, Борилото, Кобареловата воденица и Св. Пантелеймон са изградени заслони, които предлагат чудесна възможност за пълноценен отдих сред природата. 

Ако съдбата ви отведе в Бръшлян на 8 – 9 август, ще можете да съпреживеете заедно с местните хора най-тачения от тях празник – на патрона на селото, Св. Пантелеймон. 

Селото има дълга история, която започва през XVII в., когато жителите на три махали – Юртет, Селище и Живак (тракийското му име е Кикон и според древна легенда в него е роден певецът Орфей) – се заселват в долната, най-старата част на поселището, и наричат новото село Сърмашик. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на XVII в., а през XIX в. е голям животновъден център. До 1934 г. днешен Бръшлян носи името Сърмашик и под това име е 

възпят в химна на Странджа „Ясен месец веч изгрява“.

Гордите и непокорни странджалии от Сърмашик вземат дейно участие в Хетерията (Гръцкото националноосвободително движение) от 1821 г. През селото минава и Васил Левски – къщата, в която е нощувал, е запазена и днес. Оттук започва и т.нар. Сърмашишка завера, която предшества Преображенското въстание. По време на въстанието част от четата на ВМОРО е обградена от турски части в една от къщите на селото (Балювата) и в нея загиват войводата на въстаническата чета Пано Ангелов и четникът Никола Равашола. 

За автентичната странджанска архитектура се знае, че първите постройки са били т.нар. „земълни“, или двуделни, къщи. Те са едноетажни, без под и с изключително простовато и бедно излъчване – за да не бъдат забелязани от бродещите по тези земи разбойници. Повечето къщи нямат дори прозорци, а единствен източник на свеж въздух и светлина са вратите. Пример за такъв тип къща е Куртовата къща. 

През ХIХ в. външният вид на къщите се променя – строят се на два етажа с външно стълбище, като първият етаж е изграден от камъни и греди, а вторият – изцяло от дърво. Прави впечатление обаче, че и тогава се запазва скромният и изчистен външен вид на къщите от миналото. Типичен представител на строителството от този период е Балювата къща, в която през 1903 г. падат първите жертви на Илинденско-Преображенското въстание, а днес в двора ѝ се организират импровизирани седенки. 

Ще ви направи впечатление, че на фона на китната зеленина всичко в Бръшлян е сякаш в умалени размери. Точно това е част от очарователната атмосфера на селото. Разбира се, не липсват и нови постройки, но за да бъдат спазени изискванията за статута, те следват цялостния архитектурен облик на селото. От главния площад във всички посоки тръгват тесни улички, които водят до най-емблематичните забележителности и до двете екопътеки към сърцето на Природен парк „Странджа“. 

Църквата „Св. Димитър“

Една от най-забележителните сгради в Бръшлян е църквата „Свети Димитър“, построена в края на XVII в. на мястото на древно тракийско светилище, за което се предполага, че е било посветено на бога на виното и плодородието Дионис. „Свети Димитър“ е вкопана в земята, а в миналото е била оградена с висок каменен зид. В амвона на църквата е вграден мраморен жертвеник на Зевс-Дионис с надпис на старогръцки. Камбаната на храма е от първата половина на XIX в. и е излята в град Ярославл, Русия. През 1975 г. църквата е обявена за паметник на културата, а през 1982 г. – за архитектурен паметник с национално значение. Откритото преддверие (нартика) с помещението за килийно училище са пристроени около 1870 г. 

В амвона на църквата е вграден мраморен жертвеник на Зевс-Дионис с посвещение на старогръцки език: 

На Зевс-Дионис жертвеник тука направих, 

Аз, Ликомед, син на Хреста и жрец на Великия Бакх, 

Зарад високата чест, по жребий получена, и за децата ми, 

И за моите мисти. Спаси ги, блажен Дионисе! 

Някои учени смятат, че под името Зевс-Дионис е означен Дионис като върховен бог, едно от назоваванията на сина на великата Богиня майка. 

Килийно училище – архитектурен и културен паметник

Килийното училище се помещава в пристройката към църквата „Св. Димитър“. Основано е през 1871 г., след като България получава църковна независимост. В първите години от съществуването му в него са се обучавали само 12 – 13-годишни момчета, които са овладявали българското четмо и писмо и са пригласяли на свещеника по време на църковните служби. Днес малката стая е реставрирана в първоначалния си вид – тогава децата не са седели на чинове, а върху кожи на земята, и вместо на черна дъска, са пишели с пръчици върху восъчни плочки. 

Етнографска къща музей

150-годишната сграда е запазена в автентичния си вид както отвън, така и по отношение на вътрешната уредба на помещенията. По своята архитектура тя представлява възрожденска двуетажна къща с каменно приземие и дървен етаж. Музеят дава представа за особеностите на бита и занаятите в Бръшлян от втората половина на ХІХ в. до първата половина на ХХ в. В голямата стая на втория жилищен етаж се намира типичното огнище, изградено от камък към стената (баджа). В миналото приземният етаж (дам) е служел за обор на домашните животни. Днес той е превърнат в стая на занаятите, в която всеки посетител може да види автентичен стан и сам да се опита да тъче. 

Балюва къща

Балювата къща е архитектурен и исторически паметник. Построена е през XIX в. Планът на къщата е типичен за странджанската жилищна архитектура. Приземният етаж е от ломен камък с два дървени пояса. Вторият жилищен етаж е изцяло от дърво. Към него водят две дървени стълби – едната е разположена на късата страна към пруста, а втората е разположена от дългата страна и води към задните сервизни помещения. 

На 2 април 1903 г. Балювата къща е обградена от турска войска. Именно тук загиват първите преображенци: войводата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола. 

Днес тя е частен дом, в двора на който през летните месеци посетителите могат да се насладят на емоционални фолклорни изпълнения, част от импровизираната „Бръшлянска седянка“. 

Селскостопански музей на традиционното земеделие

Музеят е посветен на традиционното земеделие от епохата на Възраждането. Под специално изграден навес и в целия двор са изложени стари земеделски инструменти, използвани от странджанци в миналото: диканя (подобен на шейна инструмент за вършеене), каменна мелница за жито, паламарка (дървен уред, който се нахлузва на пръстите на ръката при жътва), пàлешник (плоско заострено желязо, което се закрепвало полегато в края на ралницата, за да разрязва почвата), уреди за обработка на лен и коноп, дори малък пчелин. Тук ще чуете думи като „халомер“, „мèница“ или „бурило“ и ще разберете на място как изглеждат и за какво са служели. По-трудно е да си представите как с подобни сечива странджанци са успявали да изхранват многодетните си семейства. 

Параклис „Св. Пантелеймон“

Параклисът се намира на 1 км южно от Бръшлян, покрай приток на река Катун. Възстановен е изцяло през 1996 г. Аязмото към него е много популярно, тъй като се вярва, че има лечебни свойства. И днес вековните дървета край параклиса впечатляват посетителите. 

До параклиса е изграден кът за отдих – заслон с маси, пейки и огнище. 

Параклис „Св. Петка“

Намира се на около 2 км на изток от село Бръшлян. До параклиса се стига по маркирана туристическа пътека, която започва от селото и води към местността Въжиево. Света Петка се почита в този район като лечителка, поради което на извора до параклиса се приписват лечебни свойства. За особено ценна обаче се смята не водата, а жълтата кал. Вярата, че лекува екземи, привлича хора от цяла Югоизточна България. Спазва се древен ритуал – преди да намаже болното място с лековитата кал, човек трябва да върже конец от дрехата си или кърпичка на дряновото дръвче над аязмото – за дар. Ако няма какво да остави на дрена, може да хвърли монета в свещения извор – за „откупуване“ на здравето. 

На празника на светицата през юни хората се събират тук и приготвят курбан за здраве. Вярват, че аязмото си има свое животно покровител – златно смокче, дълго „колкото една педя“. 

Параклис „Св. Марина“

Намира се в източния край на селото. В Странджа параклисите, посветени на света Марина, традиционно се строят до пещери или скални ниши. Параклисът в Бръшлян обаче е по-различен, за да се впише в най-старата легенда, свързана с основаването на селището: „В далечни времена, когато на това място още нямало селище, границите му трябвало да се очертаят с особен обряд. Точно по време на пълнолуние, от залез слънце до първи петли, двама братя близнаци трябвало да заорат кръг с рало, теглено от два вола близнаци. Първите петли пропели, а братята не успели да затворят кръга. Затова издигнали върху незаораното място параклис и го нарекли „Св. Лефтера“ (според легендата св. Марина е лефтера, т.е. мома). И до днес бръшлянци го наричат „Малката църквичка“.