България е с най-високата градска концентрация на фини прахови частици в ЕС

Качеството на въздуха в България продължава да буди сериозна загриженост, въпреки констатираното значително намаление в емисиите на няколко замърсителя. Това се отбелязва в доклад на Европейската комисия, в който се прави преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда в България.   

В страната ни е регистрирана най-високата градска концентрация на PM2,5 (прахови частици с диаметър под 2.5 микрона) от всички държави членки на ЕС-28, както и най-високите концентрации на PM10 (частици с диаметър под 10 микрона), като среднодневната стойност е 77 μg/m3 при пределно допустима стойност за ЕС от 50 μg/m3.

Според приблизителни изчисления на Европейската агенция за околна среда около 13 700 случая на преждевременна смърт през 2013 г. са се дължали на концентрации на фини прахови частици, 330 — на концентрация на озон и 570 — на концентрация на азотен диоксид. 

Измерванията показват, че въздухът в цяла България е вреден за здравето, което поражда значителни икономически последици за производителността на труда и системата на здравеопазването. Въпреки отбелязания общ спад през последните години концентрациите на PM2,5 и PM10 остават много по-високи от пределно допустимите стойности, определени от ЕС и СЗО с цел защита на здравето. 

В резултат на тези проблеми България е държавата в ЕС с най-висок дял на външните разходи, свързани със замърсяването на въздуха.

Какви са икономическите щети от мръсния въздух?

Изчислено е, че свързаните със здравето външни разходи от замърсяването на въздуха в България са над 3 милиарда евро на година, които включват не само присъщата стойност на воденето на пълноценен здравословен живот, но и преките разходи за икономиката.

Тези преки икономически разходи се отнасят до 2 милиона загубени работни дни всяка година поради заболяване, свързано със замърсяването на въздуха, като свързаните с тях разходи за работодателите възлизат на 121 милиона евро на година, за здравно обслужване — над 11 милиона евро на година, и за селското стопанство (загуби на реколта) — 58 милиона евро на година.

Основните източници на замърсяване на въздуха остават използването на твърди горива в сектора на енергетиката (особено за SO2 и NOx) и на твърдо гориво в домакинствата (особено по отношение на праховите частици).

Преките икономически разходи, свързани със замърсяването на въздуха, могат да бъдат значително намалени чрез ускоряване на мерките за предотвратяване и контрол на замърсяването, се отбелязва в доклада на ЕК.

Какво предлага ЕК? 

- Да се запазят тенденциите към намаляване на емисиите на замърсители на въздуха, за да се постигне пълно съответствие с пределно допустимите стойности за качеството на въздуха и да се ограничи вредното въздействие от замърсяването на въздуха върху здравето, околната среда и икономиката.

- Да се намалят емисиите и концентрацията на PM10, наред с другото, чрез намаляване на емисиите, свързани с производството на енергия и  топлина (при което се използват твърди горива), транспорта и селското стопанство.