Една трета от българите има дигитални умения

През 2023 г. 88.5% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на домакинствата с достъп до интернет, като за десетгодишен период относителният им дял се е увеличил с 31.8 процентни пункта, сочат данни на НСИ.  

Югозападният район e с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет (92.8%), а с най-нисък е Северозападният район - 82.6%. От домакинствата, живеещи в градовете, 91.8% разполагат с интернет връзка, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 77.0%. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 97.7% от тях имат достъп до интернет, при 87.1% за домакинствата без деца.

Най-активни потребители на интернет са учащите (99.3%) и лицата с висше образование - 95.6%, както и младите хора във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години, съответно 93.6 и 94.7%. Почти няма разделение при използването на интернет по пол, като 80.5% от мъжете сърфират редовно, при 79.2% за жените.

Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилен телефон (смартфон), който се използва от 78.3% от лицата, следван от лаптоп - 33.5%. Удобството на преносимите устройства води до намаляване на хората, които използват настолен компютър за достъп до интернет, като относителният им дял е с 5.1 процентни пункта по-нисък в сравнение с 2021 година.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 69.0% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), 65.4% разменят съобщения в реално време (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Messenger, Snapchat, Skype, Discord, Telegram), а 64.2% участват в социалните мрежи (напр. Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat, TikTok и други).

Най-голямо разделение по пол се наблюдава при търсенето на информация за здравето, като 50.6% от жените са използвали глобалната мрежа за тази цел, при 35.4% от мъжете.

През 2023 г. 50.3% от лицата извършват дейности, свързани с управлението на достъпа до тяхната лична информация в интернет, като най-често това са: запознаване с декларациите за поверителност преди предоставяне на лична информация - 31.9%; ограничаване или отказване на достъпа до информация за географското местоположение - 21.8%;  ограничаване на достъпа до профил или съдържание в социални мрежи, или в складово пространство в интернет - 20.2%; отказване от използването на лични данни с рекламна и маркетингова цел - 19.6%.

Притеснения, че дейностите в интернет се записват с цел показване на персонализирани реклами, имат 36.0% от хората, 5.5% използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на действията им в интернет, а 9.6% променят настройките на интернет браузъра си, за да ограничат броя на „бисквитките“, които се съхраняват на устройствата им.

През 2023 г. 29.7% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции, най-често с цел: достъп до лична информация, съхранявана от административни органи и публични институции - 16.5%;  изтегляне/отпечатване на официални документи и формуляри - 13.3%; получаване на информация (за услуги, помощи, права, нормативни актове, работно време) - 9.3%;  подаване на данъчна декларация онлайн - 9.2%. При използването на предлаганите онлайн услуги от административни органи и публични институции жените са по-активни от мъжете - съответно 31.3 и 28.1%. Хората с висше образование се възползват по-често от услугите на електронното управление (59.8%), при едва 6.8% за лицата с основно и по-ниско образование

През 2023 г. 45.2% от лицата пазаруват онлайн за лични цели, като за петгодишен период относителният им дял се е увеличил повече от два пъти. Най-много са пазарувалите по интернет в Югозападния и Североизточния район - съответно 57.4 и 43.4%, а най-малко - в Северен централен район (37.3%). Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 47.2 и 43.1%. Най-активни при закупуването на стоки и услуги по интернет са лицата с висше образование (70.4%), както и хората във възрастовата група 25 - 34 години (65.6%)

Стоките и услугите, които най-често пазаруват потребителите по интернет, са: дрехи, обувки и аксесоари - 78.1%1; услуги, свързани с настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори или от частни лица) - 35.9%; козметика, продукти за красота и здраве - 30.4%; доставки от ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг - 26.9%; спортни стоки (без спортно облекло) - 25.3%; транспортни услуги (напр. билет за автобус, влак, самолетен полет, таксиметров превоз) - 24.6%; билети за културни или други събития - 22.6%;  лекарства, хранителни добавки, витамини - 17.1%.

От пазарувалите по интернет през последните три месеца, 95.5% купуват стоки и услуги от търговци от България, 27.4% от търговци от държави - членки на ЕС, а 12.9% пазаруват онлайн от други държави. От частни лица чрез уебсайт или приложение (напр. eBay, Facebook Marketplace) купуват стоки 21.3% от потребителите. 43.8% от пазарувалите онлайн правят между една и две покупки, а 35.9% купуват стоки и услуги от три до пет пъти.

През 2023 г. 35.5% от лицата имат основни или над основните цифрови умения. Най-висок е относителният дял при младите хора на възраст между 16 и 24 години (53.2%), а най-нисък във възрастовата група 65 - 74 години - 7.3%. Повече от половината живеещи в Югозападния район (51.5%) имат основни или над основните цифрови умения, докато в Южния централен район относителният им дял е 22.5%

Лицата, които умеят да копират или преместват файлове, са 41.5%, 30.4% могат да работят със софтуер за обработка на текст, а 26.5% се справят със сваляне и инсталиране на софтуер или приложения.

32.2% от лицата посочват, че са срещали в новинарски сайтове в интернет или в социалните медии информация, която считат за невярна или съмнителна. От тях 36.6% проверяват нейната достоверност чрез: проверка на източниците или намиране на друга информация в интернет - 76.5%; обсъждане на информацията извън интернет с други лица или чрез използване на източници извън интернет - 44.2%; проследяване на коментарите или участие в обсъждане по интернет - 38.9%.

Почти една четвърт от лицата (23.8%) са срещали съобщения в интернет, които считат за унизителни или враждебни по отношение на групи от хора или отделни лица. Тези съобщения са били насочени основно към политически или социални възгледи (68.4%), сексуална ориентация (46.4%) или расов и етнически произход - 44.2%.