Парламентът прие на второ четене промените в Конституцията

сн: НС

Народното събрание прие на второ четене промените в Конституцията. Проектът за изменение на основния закон беше внесен на 28 юли 2023 г. от Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители. Промените бяха приети на първо гласуване на 6 октомври и 8 декември 2023 г. За да бъдат окончателно приети, промените ще бъдат гласувани и на трето четене.

За народен представител да може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в страната, реши парламентът. Досега към кандидатите за депутати имаше изискване да нямат друго гражданство, освен българско.

Министрите ще могат да са и български граждани, които имат и друго гражданство и отговарят на условията за избиране на народни представители, прие Народното събрание. Досега изискването беше те да са само български граждани и да отговарят на условията за избиране на депутати. За министрите обаче няма да важи изискването за уседналост – да са живели последните 18 месеца в страната.

Парламентът гласува текст, според който за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание "лишаване от свобода" и е живял последните пет години в страната.

Парламентът прие също избори за ново Народно събрание да се произвеждат не по-късно от 1 месец преди изтичането на срока на пълномощията на действащото Народното събрание.

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) няма да е сред кръга от лица, измежду които президентът да може да избира служебен министър-председател, решиха народните представители. В текста, който беше приет, е предвидено за "служебен министър-председател да се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя и заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник".

Основната задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени и в закон, гласят още приетите разпоредби.

Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост, прие Народното събрание. Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон.

Съдебната власт е независима, а неин основен носител е съдът, записаха депутатите с промените в Конституцията. Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт, регламентират приетите текстове.

Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела, гласува парламентът. Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура. Той, по предложение на Върховната прокуратура, утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, съдиите и следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, предвиждат приетите текстове.

Прокуратурата следи за спазване на законността, като предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон, гласуваха депутатите. Освен по наказателни дела от общ характер, тя участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.

Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години, без право на повторно избиране, решиха народните представители. Според приетите текстове кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието. Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа в срок, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва.

Президентът не може да откаже назначаването и освобождаването при повторно направено предложение. Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва, записаха още депутатите.

Прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от Висш прокурорски съвет, реши парламентът. Съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават и освобождават по предложение на Висшия съдебен съвет от президента на републиката за срок от седем години, без право на повторно избиране, прие Народното събрание. Висшият съдебен съвет да се състои от 15 членове и включва председателя на ВКС и ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите и петима, избирани от Народното събрание, реши парламентът.

За членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 годишен юридически стаж и са независими и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора, гласят още приетите текстове.

Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с мнозинство две трети от народните представители, предвиждат разпоредбите. Мандатът на избраните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок, записаха още депутатите.

Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание. Заседанията на висшия съдебен съвет и на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в неговото отсъствие - от председателя на Върховния административен съд, предвиждат приетите разпоредби.

Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд, реши парламентът. Производството по делото продължава, а съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд. Главният прокурор също може да сезира Конституционния съд, предвиждат измененията.

Парламентът реши в срок от 6 месеца от влизането в сила на изменението на Конституцията Народното събрание да приеме законите, отнасящи се до прилагането на промените.

Трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет (ВСС) се запазват и уреждат при условията и по реда на действащото законодателство при преминаване към друг работодател, реши парламентът. Изборните членове на ВСС и на Висшия прокурорски съвет се избират в срок от три месеца, след влизане в сила на законите, отнасящи се до прилагането на чл. 129 - 130б. До избирането на ВСС и на Висш прокурорски съвет съдийската и прокурорската колегия на досегашния ВСС изпълняват функцията на ВСС, съответно на Висш прокурорски съвет, приеха народните представители.