Евробарометър: Българите вярват повече в ЕС, отколкото в българските институции

Българското общество запазва по-положителното си отношение към EС, отколкото към българските институции. Тази тенденция се засилва и в резултат от политическите трудности в България. Общата оценка за състоянието на страната (както в социалнополитическата, така и в икономическата сфера) остава негативна. Това сочат данните в националния доклад за България от стотното издание на „Стандартен Евробарометър“, проведено между 23 октомври и 17 ноември.

Положителната нагласа към Европейския съюз остава по-висока от средноевропейското ниво (България – 51%; ЕС – 44%), докато доверието в националните институции на България – парламент и правителство, е съответно 21% и 24%.

През изминалия период оптимистичните нагласи на гражданите за следващата година по отношение на финансите на домакинството им се повишават (България – 25%, +5.; ЕС – 21%, =). Същата тенденция се наблюдава и при очакванията на българите спрямо развитието на икономическата ситуация в страната (България – 23%, +1; ЕС – 20%, -1), и на трудовия им статус (България – 20%, +4; ЕС – 21%, -1). Отчита се и ръст на очакванията за подобряване на европейската икономика в близко бъдеще (България 18%, +2; ЕС 26%, +4) 14 . В сравнение с гражданите на ЕС обаче, българите са по-склонни да определят като лоши финансовото състояние на домакинството си (България – 44%, -2; ЕС – 27%, -1) и трудовия си статус (България – 32%, -2; ЕС – 20%, =)1

Значително мнозинство от българите оценява състоянието на националната икономика като лошо (76%, -3), докато на равнище ЕС този дял е по-малък от две трети (62%, +1). Отчита се високо ниво на отрицателни нагласи към стопанското и финансовото развитие на отделните страни-членки, което е по-силно изразено в източна и югоизточна Европа, отколкото на средноевропейско равнище

Повече от три четвърти от българите (75% спрямо 69% средно за ЕС) са на мнение, че Съюзът има достатъчно власт и средства, за да защити интересите на Европа на международната икономическа сцена. 

Като цяло българските граждани подкрепят общоевропейските политики и решения, но в значително по-ниска степен спрямо средните за ЕС стойности. Значителна част от респондентите са съгласни с необходимостта да се инвестира масово във възобновяема енергия (67%). Повишаването на енергийната ефективност на сградите, транспорта и стоките и намаляването на зависимостта от внос на енергия извън ЕС получават висока подкрепа (74%). Съгласие има и за намаляването на вноса на нефт и газ и инвестирането във възобновяема енергия (61%).

Сред българите се увеличава одобрението за обща външна политика на ЕС (62%), а 2/3 от запитаните одобряват да има обща политика в областта на отбраната и сигурността. Същевременно едва 53 на сто от българите възприемат действията на ЕС в защита на общите ни ценности спрямо 75% средно за ЕС. Незаконната руска инвазия в Украйна е припозната като заплаха за националната сигурност от повече от половината българи (56% спрямо 78% средно в ЕС).

Българите значително по-рядко декларират, че попадат на недостоверни или фалшиви новини в сравнение с гражданите на ЕС (България – 51%; ЕС – 68%). В същото време в България расте доверието към социалните медии като източник на новинарско съдържание – 70% от българите смятат, че социалните медии са модерен начин да се информират за актуалните политически събития, а едва 54% заявяват, че вярват на традиционните национални медии. По отношение на вредата от дезинформацията за демокрацията по принцип, българското обществено мнение е в унисон със средноевропейските нива, но отново показва тенденция към спад: 78% от хората в България казват, че дезинформацията е вредна за демокрацията, което бележи спад с 5% от предишното проучване, а в ЕС техният дял от 81% остава непроменен.

При разглеждането на предизвикателствата на национално ниво, българите споделят общоевропейските приоритети – справяне с инфлацията и икономическите проблеми, преодоляване на конфликтите в международен план, стабилизиране на доставките на енергия, справяне с нарастващия мигрантски натиск. Същевременно притеснения, свързани с проблеми като измененията в климата предизвикват по-малък интерес, отколкото на средноевропейско ниво.