Застрашава ли Европа световната икономика?

 

 

Икономически ефект от понижаването на рейтингите няма да има, по-скоро ще има политически

Александър Маджиров,
портфолио мениджър на
ОББ Асет Мениджмънт

 

 

Когато става въпрос за дълговата криза, не бива Европа да се изолира от другите две най-развити страни в света – САЩ и Япония. Проблемите там са подобни на тези в Европа, дори в някои аспекти по-сериозни. В САЩ редица щати са в доста затруднено състояние, а на федерално ниво картината не е много по-различна. Съотношението дълг/брутен вътрешен продукт на Япония е 200% доста над най-задлъжнелите страни в ЕС. Основната разлика при Европа е, че решенията се вземат доста трудно и бавно, като са и съпроводени с огромен обществен дебат и политически брожения.  Очаквам втората вълна на кризата да бъде болезнена, но и по-лека, отколкото първата, при която кредитните пазари замръзнаха и бизнесът изпадна в патова ситуация. Не очаквам драматични процеси като разпад на еврозоната или ЕС. Федералният резерв и Европейската централна банка ще продължат да имат ключова роля за икономическото развитие. 

За мен реформата на критериите обаче трябва да бъде по-дълбока. Държавата трябва да действа антициклично. Това означава в периоди на икономически растеж не само да не трупа кредити и задлъжнялост, а задължително да трупа резерви. Нещо, което не виждаме в сегашния пакт. В Италия например за периода 2002 г. -2007 г., когато целия свят отчиташе растеж, номиналното повишение на БВП е в размер на 252 млрд евро, докато дългът на страната се е повишил с 233 млрд евро. Това означава, че почти целият ръст за периода се дължи на по-голямо потребление от страна на правителството, финансирано с кредити. Точно обратна трябва да е политиката на правителствата в подобни периоди.

Ролята на кредитните агенции в сегашната ситуация се преекспонира. Отдавна те загубиха доверието на пазарите след всичко, което направиха преди кризата. Икономически ефект няма да има, по-скоро ще има политически.
 

 

Не всичко тръгва от Европа, за да срине страни, които така или иначе стоят добре в световната икономика. Сега може да изглежда, че Щатите стоят по-добре от Европа в икономически план, но в дългосрочен аспект е трудно да се каже кой ще е в по-добри позиции - Европа или САЩ. Знаем, че Америка има натрупан доста голям държавен дълг и дефицит. 

 

Проблемът не е само в Европа, но това, което се случва тук влияе на световната икономика и на различните пазари. Понижението на рейтингите  на 9-те страни от еврозоната беше очаквано, защото пазарите вече бяха реагирали на икономическата ситуация. Разбира се, това допълнително разклаща доверието в тези страни. Има финансови активи, които се търгуват под определени правила само в държави с най-висок рейтинг.  Така че там ще има раздвижване и пренасочване на активите на пенсионни фондове, валутни резерви и прочие. Спасителният фонд на Европа също изгуби от своя рейтинг, което беше очаквано, след като държавите, които стоят зад него, губят рейтинг. Това означава, че инструментите за справяне с кризата вече ще бъдат по-малко ефективни. Страните, които имат намален рейтинг, по-трудно ще финансират своите харчове и дефицити и по-трудно ще обслужват на своя дълг. Те ще имат огромни плащания през тази и следващата година. Това ще оскъпи привличането на ресурс от тези страни. Фискалните правила ще имат своя дългосрочен ефект, но те сами по себе си не решават проблемите на Европа, най-вече с необузданите харчове на някои страни. Гърция е идеалният пример за страна, която обещава, че ще намали харчовете си, но не успява. Покрай преговорите за фискална политика се промъкват и идеи за координацията на икономическата политика, които нямат конкретно отношение към финансите на отделни държави. Ако фокусът  при преговорите за стабилност бъде поставен върху координирана данъчна политика или пък върху дисбаланси върху външнотърговските баланси, това може  да ощети конкурентоспособността на Европа през следващите години.

Износът на България намалява темповете си на растеж 
 

 

Европа наистина застрашава световната икономика, защото ЕС представлява 20% от световната икономика. Свиването на разходите и потреблението, затягането на финансовата дисциплина ще се отрази на експорта на другите страни. Това ще касае и България.  Износът като движеща сила на растежа на страната ни през първата половина на миналата година сега намалява своите темпове на растеж и ще продължава да ги намалява. Ние трябва да се преориентираме към пазари различни от европейския, ако искаме да поддържаме растящ темп на износа. Липсата на растеж в Европа води до намаляването на чуждестранните инвестиции в останалия свят с около 50% за 2011 спрямо предходната година. Става въпрос за страни като Китай, Индия, Бразилия Русия, който доскоро движеха световната икономика.  Прогнозите за растеж в Европа през тази година са за около нула процента, а песимистите дори твърдят, че ще има отрицателен растеж тази година.
 

Понижаването на рейтингите на 9 страни от еврозоната означава затруднен достъп до финансови ресурси за тези страни. Това, от своя страна, ще доведе до затруднено финансиране на бизнесите там. На следващ етап ще бъде засегнато и потреблението на тези страни. То ще се свие. В краткосрочен план мерките за намаляване на дефицита ще намалят и потреблението. В същото време обаче трябва да се вземат мерки по ограничаване на разходите на страните от Европа, особено на най-засегнатите от кризата. Това от своя страна ще наложи съгласуваност на бюджетите на страните от ЕС и контрол над тях на общностно ниво.
 

 

Трябва да се знае, че оценката на кредитния рейтинг се прави на база ефективността на правителствата по отношение на икономиките (ръст/спад) и като всяка оценка се стреми да бъде максимално обективна или пък има манипулативни цели (като за тази водеща агенция няма такива данни). Ако приемем за обективна оценката на кредитната агенция това означава че тези 9 правителства са се провалили в краткосрочен план. Като се надяваме в дългосрочен те да вземат мерки за преодоляване на спада в икономиките си. Но това е дълга тема. Не виждам тенденция Европа да представлява заплаха за световната икономика. Напротив, всички наблюдаваме, че държавните ръководства на страните от ЕС работят активно за създаване на предпоставки и условия за растеж. Но разбира се, за това се иска време, нови технологии и проекти, които да направят нужното за обръщане на палачинката. Това обаче е процес, който още не може да се прецени колко точно време ще отнеме но се работи и това е положителното. Мисля обаче, че това ще отнеме десетина години като цяло. Ще наблюдаваме позитивни резултати за икономиките от еврозоната след този срок.  Провалът в икономиките на страните от ЕС обаче със сигурност ще нанесе сериозен удар по световната икономика като цяло. Считам обаче, че понижаването на рейтингите на тези 9 държави ще има по-скоро стимулиращ отколкото негативен ефект в средно и дългосрочен план.