Как се възприема българското вино по света?

Меглена Михова - управител на Probegex

От 28-ви април до 1-ви май 2016 Пловдив ще бъде домакин на световния винен конкурс Concours Mondial de Bruxelles 2016. Събитието е сред най-значимите за винената индустрия, като следващата година се очаква в България да пристигнат едни от най-добрите дегустатори, които ще оценяват качествата на над 9000 вина и алкохолни напитки от 55 страни. 

Конкурсът съществува от 22 години, като за втори път в историята си идва в Източна Европа, въпреки че пътува от 10 години.

Меглена Михова има консултантска компания в областта на европейското право „EРРА“, но другата й професионална дейност е виното. Компанията Probegex, която управлява, се занимава с маркетинг и износ на българско вино. Благодарение на Меглена например българско вино се пие в Европейския парламент. Тя спечели и доверието на Concours Mondial de Bruxelles, който избра Probegex за официален партньор за организиране на конкурса през пролетта на 2016 в Пловдив. 

Срещнахме се с Меглена, за да ни разкаже как се възприемат българските вина навън и какви са възможностите пред българските винопроизводители.

Г-жо Михова, на какво се дължи честта България да бъде домакин на Concours Mondial de Bruxelles 2016. С какво ги спечелихме?
Спечелихме ги с няколко неща. Първо, еволюцията на качеството на виното. Ние работим тясно с екипа на конкурса. Те ни познават не само като фирма износител на български вина, но и като фирма, която прави много за маркетинга на българското вино в Бенелюкс. Това е единият елемент. Другият е, че е много важно страната да има културни забележителности и история, която да покаже. А ние определено имаме такава. Още повече, че Пловдив стана културна столица на Европа, което помогна да спечели и доверието на конкурса. 

Вие не живеете в България. Каква е асоциацията, когато в чужбина чуят „българско вино”?
В Европа все още има негативен имидж на България като страна. Българското вино обаче започва да прохожда с положителен имидж, което е много добре, тъй като последните години се продават вина с много по-високо качество, с интересен маркетинг и етикети. Също навлизат и типични местни спортове, което е много интересно за всички пазари. В САЩ нашите наблюдения са, че ние сме абсолютно непознати. Хората не знаят дори къде е България. Нищо за историята ни. Но от друга страна, са впечатлени, когато им се разкаже тази история. В крайна сметка, това, което продава българското вино, е един хубав, добре оформен продукт на високо качество. 

Като казвате негативен имидж, имате предвид като цяло за страната или конкретно за виното?
На България, донякъде и на виното в определени страни като Холандия. Но нещата се подобряват. Този имидж се подобрява, защото в последните 10 години показваме друго качество на пазара. Нови изби, които идват с чудесни продукти, по-добро качество и цена.

Колко от българското вино, което се произвежда тук в България, се изнася?
Статистика нямам, но има изби, които почти изцяло изнасят тяхната продукция. И други, които се фокусират по-скоро върху вътрешния пазар. Потенциалът за износ е много голям например за страни като САЩ, Белгия, Люксембург, Холандия. Преди години сме изнасяли с хиляди и милиони бутилки вино. Говорим обаче за старо минало, което може да се възвърне много трудно, тъй като когато България е напуснала тези пазари, там са се вместили страните от новия свят – Чили, Австралия, Нова Зеландия. Много трудно се възвръщат позиции. Въпросът е да можем да навлезем сериозно на тези пазари, не само с епизодични листвания във вериги, каквото за съжаление в момента е реалността там.

Ясно е, че всеки пазар има своите вкусове и предпочитания, но кои са българските вина, които се харесват навън?
От белите вина определено мискетът е голям хит, защото отговаря точно на тенденциите в момента – плодови вина, ароматни, леки, същевременно с добра киселинност. Това ги прави много интересни както за аперитив, така и за комбинация с храна. Мискетът е много интересен сорт, който пробива много добре както в Европа, така и в САЩ. От червените сортове – маврудът и рубинът. Широката мелнишка лоза, както и вариантите от „Мелник 55” и другите сортове, които са сходни на широката мелнишка, са много интересни, защото имат много специфичен, типичен, пикантен вкус и същевременно са леки вина, не са непременно много натоварени. Това отново е в рамките на тенденциите на винения вкус в момента, така че маврудът определено е спечелил интереса в САЩ.

Къде сме позиционирани добре и познават нашето вино?
Аз мисля, че в Източна Европа държим позиции, въпреки че има доста голяма конкуренция. Там стилът на вината е различен и много от производителите правят вино, което е специфично за този свят. Много от производителите бяха изплашени, че Русия става труден пазар с последните развития, но там се продава вино на съвсем различно качество и цена. В момента Азия е доста силен пазар за България и САЩ –много сериозен пазар, където за мен е бъдещето. Обемите, които този пазар може да погълне, са несравними. В САЩ пазарът е растящ и през последните 30-40 години се наблюдава промяна на интереса от алкохол, да речем, от бира към вино. Това, че ние продаваме вино с характер, с автентичност, от типични, местни сортове, го прави много интересно. Особено когато е в добра ценова категория и с високо качество. Да не говорим, че там също има и интерес към по-висококачествени вина от по-високата категория, каквито ние имаме. Въпросът е дали имаме количествата, тъй като новите производители, имам предвид ранните инвестиции от преди 10-15 години, предлагат разкошни вина като качество, но в по-къси серии.  И това донякъде е клопката, че ние се целим в големи пазари, но трябва количеството също да следва.  Европейският пазар и съответно Бенелюкс са трудни пазари, но веднъж преодолее ли се, ще има много добър ефект, тъй като консумацията там е много стабилна и има интерес към българските вина. 

Имат ли шанс нашите вина да пробият на пазари като френския или италианския например?
В момента има български вина в масовите магазини, но не непременно в специализираните магазини във Франция.  Традиционният френски вкус естествено ще се обърне към типичните френски вина. Там консумацията е дори по райони. В Бордо консумират бордо. Но е въпрос на поколение. По-младите хора пътуват. България става по-интересна туристическа дестинация, започваме да ставаме на мода като страна с автентична култура и традиции. Това привлича една аудитория туристи, която се интересува не само от плажове, ски и курорти. Тези хора се връщат и търсят типичните български продукти и виното е едно от тях. Въпрос на поколение е. Аз виждам много добре, да кажем, в Белгия - старото поколение пие френско вино. 70% от пазара в Белгия е френско вино, но по-младото поколение съответно търси различни вина. Не само от България, но и такива от извън Европа и са много по-любопитни. Ние бяхме изолирани известно време, не ни познават и трудно се променят навици. Но от 10 години вече имаме какво да покажем като качество и хората познават повече България, отколкото преди. Туризмът се е увеличил и имаме потенциал, от който трябва да се възползваме. 

Къде се намират българските вина като съотношение цена – качество в сравнение с Франция, Италия, Испания и вината от Новия свят?
С Франция, Италия, Испания можем да се конкурираме в гамата на висококачествените вина, тъй като там сме конкурентоспособни като цени. Имаме вина, които са в по-високата гама, в стила френски вина от Бордо. Те са добре направени, но са несравними като ценова категория, така че можем да предложим по-добри цени. В това отношение сме сериозна конкуренция на старите, установени страни производителки на вино. С Новия свят малко трудно се конкурираме, тъй като техните цени на базови вина са много агресивни, а предлагат чудесно качество. По-слаби сме като страна производител, тъй като не са много винарните, които могат да предложат голям обем от определен бранд и същевременно цена, която да ги направи конкурентоспособни спрямо Чили и дори Испания. Новият свят, определено Австралия, Нова Зеландия, предлагат много агресивен маркетинг, с който не можем да се сравняваме за момента.

Как го постигат? Наистина аржентински и чилийски вина вече дори и тук в България са по-предпочитани от нашите вина?
Те имат много добре организиран маркетинг. Зад тях стои държавата. Аз добре познавам Чили, тъй като мъжът ми е роден в Чили и имаме конкретни наблюдения. В Чили има държавна организация, която помага на всички износители - не само на вино, но и на какъвто и да е продукт, с пробиването на чуждите пазари и маркетинга. Всяка една маркетингова кампания се прави заедно, от всички производители и е спонсорирана от правителството. Това е огромна разлика. 

Тук всеки винопроизводител търси своите пазари и сам налага своите брандове?
Това е така и е причината да се прогресира много бавно. 

Ако вземем добри практики от Чили - какви маркетингови кампании са правили?
Първо, те участват във всеки един международен търговски салон и имат постоянно участие с общ щанд. Прави се реклама на Чилийското вино, а не само на индивидуални марки.  Но аз не съм „за” една марка, както някои вносители подхождат. Другото е, че когато се изгражда бранд трябва постоянство, а ние това постоянство го нямаме. Нашите производители участват една година в един салон, следващата година изчезват, следващата година се появяват само индивидуални изби. Това създава чувство за несигурност.  Чили, Нова Зеландия и т.н., например на „Мегавино”, което е най-големият салон за вино в Бенелюкс, имат всяка година постоянство и това е много важно. Ние се опитваме да създадем това постоянство с българския щанд на „Мегавино”, но на международни събития като ProWine имаме много странно участие. Миналата година имаше два големи щанда и въпреки това имаше малки изби със собствени щандове. За 2016 явно се предвижда по-сериозно участие, но другите страни участват с общ щанд, организиран от държавата и заплатен също от държавата, което засега не става при нашите условия. 

Вие виждате ли желание от страна на държавата да подпомогне този сектор и съответно считате ли, че винопроизводителите, които са все пак конкурентни  помежду си, ще застанат зад един общ  щанд?
Това е криво разбиране от страна на винопроизводителите и мисля, че се преодолява все повече. Ние трябва да наложим страната ни като страна винопроизводител, преди изобщо да заговорим за отделни изби, които да се считат за конкуренти по между си. Когато става въпрос за износ, те трябва да наложат едно общо име. Това се случи сега на „МегаВино”, в края на октомври, когато за първи път 11 фирми участваха с общ щанд „България”. Това е крачка напред. Мисля, че повечето фирми, които разбират маркетинговия интерес и нуждата от такъв, започват да осъзнават, че трябва да правят общи стъпки. За съжаление обаче този щанд беше кофинансиран от самите производители. Трябва да се възползваме от финансови възможности, които дават европейските програми, като например програми за подпомагане на износа. Но това трябва да стане от двете страни. Никой няма да организира за българските винопроизводители нещо, ако те не проявят желание. Съответно самите производители не могат да чакат единствено държавата да поеме инициативата. Трябва да има контакт и инициатива от двете страни. Има фондове и програми, има интерес от производителите, просто трябва да се организира добре. 

Конкурентно ли е българското вино на фона на всички останали производители и има ли потенциал да се пие навън?
Абсолютно, има потенциал и сме конкурентоспособни като качество, автентичност, стил и това, че носим една стара нова история ни прави много интересни и различими. Мисля, че имаме много голям шанс, особено с този конкурс, който ще направи една много добра реклама на българското вино, тъй като това ни липсва – рекламата. От друга страна, производителите трябва да работят, за да могат да предоставят количества, когато дадено вино стане разпознаваемо на международния пазар.

Искам да ви помоля за съвет. Как да разберем дали едно вино, без значение дали е бяло, или червено, е хубаво. По какво да го познаем?
Много хора считат, че трябва да са винени експерти, за да оценят едно хубаво вино. А в крайна сметка, като изключим естествено качеството, но аз бих казала, че от последните 10 години няма  големи проблеми с качеството на виното, всичко останало е въпрос на вкус. Например едно „Пино ноар” (Pinot noir), което е разкошно вино, не непременно ще се оцени от всички, тъй като е определен стил вино -  по-леко, по-плодово. Затова човек трябва да се довери на собствения си вкус. Да опита възможно най-много вина, ако не знаете точно какво вино му харесва. Не считайте, че трябва да сте експерти. Виното е масов продукт. Това е нашата традиция и всеки трябва да намери това, което му харесва.  

Ако човек иска да си купи хубаво вино, към какъв ценови диапазон да се насочи? 
Аз познавам цените на в Белгия, където масовото потребление, 80% от продажбите реално на целия пазар, са на вина под 5 евро. Това е сравнително ниска цена. Да не говорим, че около 70% от тези вина са даже под 3-4 евро. Това е масовото вино. Но трябва да ви кажа, че за 5 евро на белгийския пазар има много добри вина. Вина, които ги наричат ежедневни, които са с много добро качество. Съответно вината, които са в гамата 10-15-20 евро - там вече ще намерите вина, които са от по-къси серии или които са, да речем, отлежали по-дълго време в бъчви, или са със селектиран избор на най-добрата част от продукцията. По принцип тази гама важи както за белгийския пазар, така и за САЩ. Най-продаваемите вина са между 10 и 20 евро или долара от качествените вина. Вината над 20 евро или долара вече са по-висок клас вина. Но горе-долу като ориентир, вино за около 5 евро е вино за всеки ден. Вино, което  може да го подарите на някого - между 10 и 20, и при особени случаи - вече над 20 евро. Но за това също няма правила. Всеки може да реши за себе си.

Ако виното е евтино, да вземем същия стандарт в лева, например под 5 лева трябва ли да имаме опасения, че в това вино няма грозде? 
В Калифорния продават биовино, което е на 5 долара крайна цена. Без сулфити и т.н. Конкуренцията е голяма. По мои наблюдения, проблемите с ниско качественото вино или вино, което няма грозде, бяха по-скоро симптоми на един  преходен период. Сега никой не може да си позволи при тази конкуренция, която съществува на пазара, да се насочи към качество, което би го компрометирало, защото имидж се изгражда трудно. А конкуренция вече е много сериозна и на българския пазар, доколкото виждам. Тук има много производители, които предлагат качествено вино и съответното потребители и консуматори, които се интересуват от вино.