За роботите на бъдещето – Драгомир Ненчев, професор по роботика от Tokyo City University, пред Economy.bg
Професор Драгомир Ненчев преподава роботика в Tokyo City University, Япония. Там той разработва методи за управление на космически роботи, хуманоидни роботи и роботи домашни помощници.
Завършва компютърни науки и роботика в Техническия университет в София. Той е сред основателите на катедра „Роботика” в университета. След 1994 започва да преподава в различни японски университети. Има множество публикации, изследвания и награди в областта на роботиката.
Свързахме се с проф. Ненчев, за да ни разкаже повече за проектите, върху които работи в момента, и за бъдещето на работите.
Метод за балансиране на роботи
Проф. Ненчев, върху какви проекти работите в момента?
Единият от проектите, върху които работя сравнително отдавна, е управление на космически робот, представляващ ръка манипулатор монтирана върху изкуствен спътник. Основният проблем, който решавам, е минимизиране на реакциите, които водят до нежелана промяна в ориентацията на спътника при задвижването на ръката. Методът, който разработих, беше проверен с космическия робот ETS-VII, изстрелян през 1997 от Националната агенция за развитие на космическото пространство на Япония (NASDA, сега JAXA) и оперира в орбита до края на 1999.
Вторият проект е свързан с приложението на хуманоидни роботи за различни видове манипулативни дейности, предимно с използване на инструменти. Със студентите ми работим върху усъвършенстване на балансирането при хуманоидите, така че да запазват баланс дори и когато биват подложени на (случайни или не) удари. Теоретичната основа при подхода ми към този проблем е spin-off от космическите роботи, защото балансирането се определя от реакциите, този път в краката на робота.
Проект за робот домашен помощник
Третият ми проект е за робот домашен помощник. В момента роботът може да приготви закуската ви: да извади предварително поставена в хладилника филия хляб, да я зареди в тостера, да го включи, да направи кафе и да сервира опечената филия в чинията ви.
Как ще изглеждат роботите на бъдещето?
Тук са възможни различни спекулации поради разтегливостта на двете понятия „робот” и „бъдеще”. Наистина, понятието „робот” може да бъде доста всеобхватно. И в днешно време има „роботи”, които „пълзят” по Интернет и събират усърдно информация... В близкото бъдеще (пет до десет години) автономни превозни средства, като леки коли или летателни дронове, ще започнат да се използват все повече и повече. Аз предпочитам да говоря за роботи, които в доста голяма степен приличат по форма на човека: хуманоидни роботи ще има по необходимост, тъй като те ще работят в същото пространство, в което ние живеем и работим, ще могат да използват същите уреди и инструменти, които ние използваме. Ще започнат да навлизат в живота ни след около тридесетина години. В по-далечното бъдеще може да очакваме появата на изкуствен интелект, който може да се самоусъвършенства, което означава, че ще превъзхожда интелекта на човека. Тогава доста бързо ще се стигне до т.н. „сингулярност” в еволюцията ни на биологична форма на съществуване, описана в книгата на Рей Курцвейл „Сингулярността не е далеч”.
Как ще си взаимодействаме с тях?
По подобен начин, както взаимодействаме помежду си: с говор, жестикулиране, мимика, но също така и по начин, който в момента се разработва: посредством мисли, чрез т.н. BCI (Brain-Computer Interface).
Кога можем да очакваме масово навлизане на роботи в живота ни?
Роботите навлизат постепенно, но с ускоряващ се темп. Технологията е тук, въпросът е само в икономическата изгода, за да се появи един или друг робот на пазара. Първите роботи, които много хора вече притежават (над четири милиона души) и които се продават и в България, са роботите прахосмукачки. Има вече доста роботи, които работят в публичното пространство – за чистене на пътеки, гари и.т.н, има роботи гидове, роботи, разнасящи храна на болничните пациенти. Вече повече от десет години има и роботи хирурзи, действащи по метода на минимална инвазия, които съкращават значително натоварването на пациента и осигуряват бързо възстановяване и изписване. От догодина очакваме и домашни роботи, с които ще можем да комуникираме: да им задаваме въпроси за прогнозата на времето, да им диктуваме съобщения за изпращане и т.н. Тук в Япония такъв робот е „Пепър” (Pepper), разработен от Softbank. Той е на подвижна основа и с ръце. Разработчиците му твърдят, че ще може да долавя дори настроението ви и когато сте в лошо, да ви ободри с някой виц. Цената му се очаква да е приемлива за много хора тук: около 2000 долара. Ще се оставим да ни изненада... В САЩ това е роботът „Жибо” (Jibo), който набра от предварителни продажби над 180% от предвидения публичен капитал в размер на 1 млн. долара. Гаранцията за ускоряващия темп се базира също и върху взетите вече от редица правителства решения за огромни инвестиции.
Готово ли е човечеството за това?
Разбира се, това не е някакъв скок в развитието, поне засега...
Ще ни изместят ли роботите от работните ни места? Имаме ли основания да се страхуваме?
Това е въпрос на технологично развитие, водещо със себе си промяна в структурата на пазара и на професиите включително.
Ще се превърнем ли в хора с роботизирани тела (киборги)?
А какво ще кажете за хората с пейсмейкър или със слухови апарати? Това са стъпки в тази посока. Вече има и толкова усъвършенствани протези за крайници. Скоро ще се появят и екзоскелетони, които увеличават мускулната сила значително, така че една фина медицинска сестра ще може с лекота да вдигне всеки пациент, дори и да е пълничък, от леглото. Това е една от основните насоки на развитие, специално тук в Япония, където застаряването е проблем.
Япония е световен лидер в областта на роботиката. Различава ли се отношението на японците към роботите в сравнение с европейците или американците например?
Различава се. Няма страх от роботите. Много деца са отгледани с комиксите на известни герои – роботи. По-голямата част от новите студенти, които идват при нас в катедрата, имат желанието да изучават роботика. Навремето, през 80-те години, промишлените роботи помогнаха също много в това отношение и хората го знаят и ценят роботите като незаменими помощници.
Откога датира интересът Ви към роботиката?
От дете. Първо на пет години моите родителите ми подариха метален конструктор. По-късно, на десет, получих и конструктор с електронни елементи. Много обичах да чета и книги за научна фантастика. На тринадесет се заинтересувах от кибернетика и бионика. И интересът ми продължава и до днес.
Има ли България потенциал и бъдеще в областта на роботиката?
Разбира се. Толкова любознателни и надарени деца се раждат. Това е съкровище. Не всички страни разполагат с такова. Остава възрастните да се отнасят мъдро и да създават предпоставките.
Интервю: Детелина Калфова